Георги Първанов вече се вижда победител. Окрилен от победата на първи тур, екипът му демонстрира завидно самочувствие, жонглирайки на границата на приличието.
В лагера на Стоянов нещата вече изглеждат зле.
Екипът му вече не е толкова самоуверен, а Петър Стоянов е видимо стъписан от развоя на събитията.
Така изглеждат нещата в очите на повечето наблюдатели, но това не означава, че ситуацията е точно такава.
В една кампания, освен обективната реалност, винаги има чисто субективни фактори, които са в състояние да обърнат и спечелят една на пръв поглед загубена битка.
Воля за победа, хъс, здравословна доза непукизъм, ако щете - това са все индивидуални черти на характера, които или ги имаш, или ги нямаш.
Първанов може и да има някакви видения, че вече е победител, но това не означава, че ще се види победител някога!
Именно сега е момента екипът на Стоянов да докаже, че иска победата повече от всичко на света.
Самият Стоянов трябва да докаже и на себе си, и на екипа си, и на избирателите, че е лидер - освен всичко друго, тази игра поне от време на време, се играе и заради едната чест.
Преди беше лесно - за сметка на това сега е интересно.
Дясното политическо пространство може и трябва да се обедини.
За да победи!

Антон Луков