-Струва ми се, че пчелите подозират нещо!
- Какво мислиш, че...
-Не знам, но нещо ми подсказва, че стават подозрителни!
-Може би подозират, че искаш да им вземеш меда?
- Може би! С пчелите никога не се знае какво може да ти се случи!

Из „Мечо Пух”


Часове преди празника на жената – 8 март. В сградата на Варненската Окръжна следствена служба ромони вяло и безизразно следствено действие. В мизерния кабинет са трима – дознател Николай Владимиров, арестанта Боян Лалов и адвокат Диана Иванова. Вероятно по време на скучното следствено действие всеки от участниците е размишлявал по своему за съдбата си. Единият – „Боже колко скука и формализъм има в Наказателно – процесуалния кодекс”, другият – „Казват, че и на нашата улица щяло да изгрее слънцето”, а третият участник вероятно е правил мисловен шопинг тур из малките и безбройни, но претъпкани с красива стока варненски магазини.

Николай Владимиров от Четвърто РПУ – Варна патетично се опитва да предяви обвинението. Да приключи с баналното криминално дело. Арестантът Боян Лалов си има комплексни проблеми – с полицията, със здравето. Страда от болестта на Бехтерев и има проблеми с придвижването си. Но законът е суров – „за кокошка няма прошка, за милиони няма закони”, както се казва в постталитарното чалга творчество. Лалов помолил официално /в рамките на възможното от гледна точка на наказателния процес/ да бъде разпитан един според него изключително важен свидетел. Съобщил и пълните му установъчни данни. Явно перспективата за удължаване на сагата около дознанието не се понравила на дознателя. Полицейският служител продължил да увещава арестанта да се признае за виновен и да приключва проклетото дознание. За зла участ на всички персони от сказката Лалов отказал да си направи процесуално сепуко. Според свидетелските показания дознателят станал от стола, заобиколил бюрцето и с две ръце хванал за раменете болнавия арестант. Последният се превил в опит да се предпази от развилнялото се длъжностно лице. Последвал шамар и няколко последователни удара с дознателския юмрук. Не прекалено силни, но не и символични. Дамата станала неволен свидетел на изблика на юмручно правосъдие.

Според показанията на надзирател в следствен арест същия ден след приключване на следственото действие Боян Лалов, поискал листи, за да напише жалба до Военна прокуратура. Разяснил, че ще напише жалба, тъй като когато е бил на разпит същия ден в присъствието на адвокатката му дознателят скочил да го души. На задържания е предоставена възможност да изготви жалба. Оплакването е изпратено на военно – окръжния прокурор на Варна. Според адвокат Иванова нейния клиент е решил сам да напише сигнала до военния прокурор, като не е искал от нея да му окаже юридическа помощ. Нейното „нещастие” реално е, че е присъствала на грозната сцена. Както в истинските кримиекшъни – попаднала на неподходящото място в неподходящото време.

По постъпилата жалба от арестанта Лалов във Военна прокуратура Варна е била образувана проверка дали дознателят Владимиров е извършил престъпление по смисъла на член 131 от Наказателния кодекс. Странно защо военният прокурор Мариян Маринов е възложил проверката на началника на Четвърто РПУ – Варна, т.е. районното управление, в което работи дознателя Владимиров. В полицията проверката е била възложена на капитан Атанас Попов.

От този момент започват и мистериозните случки по драмата. Дознателят, който е обвинен в „юмручно правосъдие”, системно звъни на мобилния телефон на адвокат Диана Иванова. Странно защо дознателят иска среща по кафенета със същата адвокатка. Не става реч за прехвърчали искри за интимни отношения, а за нещо, което дознател Владимиров трябвало да каже на адвокат Иванова. Отново странно, но въпросното нещо „не е разговор за телефон”. Пуста полицейска шпиономания, граничеща с параноични проявления. На сглядата на кафе се озовават дознателя Владимиров и негов колега. Кафето е гарнирано със разпореждане дамата незабавно да се яви в ІV РПУ и „съвет” да не си спомня за случката с юмруците. Според разиграната проекто – версия Иванова било най – добре да е пила кафе в някое барче по време на процесуално – следственото действие, извършено от дознателя Николай Владимиров. В общи линии нескопосана версия. Адвокатката едновременно е трябвало да присъства по закон на процесуално – следственото действие, но и едновременно е пила кафе на място по неин избор.

Непосредствено след срещата в кафенето адвокат Иванова уведомила военния прокурор Маринов за „съвета”, който й е бил даден от полицаите с ултимативен тон. Специалисти по наказателно право коментират, че сам по себе си този „съвет” е подбуждане към лъжесвидетелство, което е престъпление по Наказателния кодекс на Република България. Военният прокурор вместо да разпита адвокат Иванова, я насочва да отиде в Четвърто РПУ при Атанас Попов. Диана Иванова скорострелно още същия ден се озовава в Четвърто РПУ при офицера Попов. Капитанът словохотливо пояснява на дамата, че колегата му Владимиров е новоназначен със стаж около 1 година и трябва да му се даде шанс в живота. Опърничавата адвокатка отказва да даде обяснения пред полицейския началник, който по всички признаци е демонстрирал какъв следва да бъде изхода от проверката възложена му от военния прокурор. На излизане от сградата на ІV РПУ – Варна дамата е причакана от дознателя Владимиров, който поискал да се информира дали Иванова е дала показания, а и вероятно за какво е свидетелствала. След като получил отрицателен отговор дознателят със заплашителен тон съобщил, че ще се обади на апелативния прокурор Лъчезар Добрилов, тъй като баща му бил шофьор на този човек. Последвало разяснение от страна на дознателя, че г-н Добрилов щял „да въздейства на военния прокурор, за да замаже делото”. Сред имената, които съобщил, че ще бъдат ангажирани с решаването на проблема дознателят вкарал и Йордан Митков - председател на Варненската адвокатска колегия и Тодор Иванчев – началника на РЗ „Полиция” – Варна. Всички те трябвали да й въздействат, за да си припомни, че е пила кафе по време на процесуално – следственото действие и не е видяла дознателя да нанася побой на арестанта. Дръзката адвокатка заявила, че за всичко, което има да каже по случая ще свидетелства пред военния прокурор. Станало ясно, че няма да свидетелства в унисон със сапуненото мехурче с изпитото кафе и затворените очи.

По време на проверката, възложена от военния прокурор, някак странно се включил и прокурора Тони Томов. Кой и защо го е задействал да прави медиация остава загадка вероятно само за следователите. Командированият в окръжна прокуратура прокурор извикал в кабинета си дознател от ІІ РПУ – Варна, който е и приятел на адвокат Иванова. В прокурорския кабинет приятелят на Иванова установил, че магистратът не го вика служебно. Прокурорът Томов поискал дознателя да въздейства на приятелката си да свидетелства съобразно скалъпената версия, за да се спаси Николай Владимиров. При отказ от страна на Иванова алтернативата била да последват ответни действия – Иванова да не бъде назначавана за служебен защитник и да се прости със съответните хонорари.

Иванова отново отказала да играе ролята на кошаревски свидетел в скалъпената защитна версия, която меко казано сериозно се различавала от истината. За отказа на Иванова прокурора Томов научил от приятеля и пак на кафяно рандеву във варненска бензиностанция. Да не вдигнат кръвно от толкоз много кафета тез хора! Кафето на прокурора Томов силно загорчало след предадения задочно отказ за лъжесвидетелстване.

На следващия етап във опитите за въздействие се включила и тежката артилерия на прокурора Карен Бейлерян. Магистратът с опит директно и безцеремонно извикал в кабинета си адвокат Иванова. На дълго и на широко на адвокатката били разяснени „вредоносните последици” от казването на истината. С тези свои фундаментални мисли вероятно ще влезе в историята на абсурдите, свързана с наказателното право. Подробно била разяснено и родственото дърво – братята дознател – прокурор, татко шофьор на апелативния прокурор, който „цял ден вози и пази шефа”. Добре, че Бейлерян не е разкрил и родствените дървета на височайшите административни ръководители на варненските прокуратури.
Според показанията на адвокат Иванова, Бейлерян й казал, че апелативният прокурор се интересува извънредно много от случая. Добавил, че той трябвало да докладва на апелативния прокурор Добрилов за решението на Иванова. Ако всичко това е вярно с право и дечицата биха запитали, та защо значи този чичко прокурор се интересува от хода на преписка или дело, което е от компетентността на друга прокуратура – в случая военна прокуратура? Ей дечица, да не си помислите, че всичко, което ви мина през ум, е вярно?
Отново последвала заканата, че ще бъде въздействано на прокурори и ченгета как да процедират в бъдещата си работа с адвокатката. Странности. А ние обикновените хора си мислихме, че тези отношения не излизат извън рамките на процесуалните закони. Дамата за пореден път категорично заявила, че ще говори пред военните магистрати. За изпроводяк прокурорът Бейлерян й казал „Да не си помислиш, че те заплашвам!”
След неуспешния опит за „психотермична обработка”, още същия ден Карен Бейлерян посетил и военните прокурори, на които също казал, че е обяснявал на адвокат Иванова „вредоносните последици”.

Смелата адвокатка свидетелства пред военните магистрати подробно за истината за случая с побоя на арестанта, както и с натиска който е бил упражняван спрямо нея от полицаи и прокурори. Изпраща сигнал до главния прокурор, където описва цялата ситуация. Висшите магистрати започват проверка по случая, след което образуват и следствено дело по повод действията на двамата варненски прокурори.

Опитите за въздействие върху адвокат Иванова не приключват дори в този момент. Включени са нови персони, този път сред тези, които трябва да бъдат спасени са и прокурорите Бейлерян и Томов. Задействани са мощни неформални връзки за положителен изход от ситуацията. Сериозно нарастват приходите на мобилните оператори. Развихря се мощна кампания за дискредитиране на свидетелката на обвинението и нейните близки. В ход са методите на Гьобелс, че една лъжа изречена 100 пъти става истина. По кафенета /ах, тези кафета/, прокурорски и полицейски офиси се леят кофи с помия за „самозабравилата се адвокатка”. Тиражират се версии, че световно неизвестната варненска адвокатка цели да придобие слава като дискредитира прокурори и ченгета. Коментират се интелектуалните и способности, житейско – личностните и проблеми. „Ужилени” от показанията на младата юристка се заканват, че „ще я съдят до дупка и ще й искат ефективна присъда”. Споко, младежи - прокурори, в момента не вие сте обвинителите, а вас ви обвиняват в извършено престъпление, при това престъпление срещу правосъдието! Ако редови гражданин извърши престъпление срещу правосъдието – нейсе, може и от незнание да се скопоса човек. Но магистрат да го обвиняват, че е извършил престъпление срещу правосъдието, е, някак няма шанс да обясни в съда, че не е знаел какво прави.

Интересно какво ли щяха да съчинят нечии болни мозъци, ако обвинението бе за корупция на магистрат. Боже, ще ни изсъхнат перодръжките, ще блокират клавиатурите, как можахме дори да си помислим подобно нещо.

Ако вземем да повярваме на всичките тези упражнения в демагогия на господата? Ще излезе, че главния прокурор е един дребнав човек, който хич не отбира от законите. С много опасно начинание са се захванали младежите, избрали са си за враг цял главен прокурор.

Военният съд даде ход на делото срещу дознателя – побойник, както и срещу двама негови колеги. Интересен е факта, че сред обвиняемите е и офицера от ІV РПУ, който е извършвал проверката срещу дознател Николай Владимиров. Ръководният офицер си позволил да изпрати приключената от него проверка за прекратяване на случая, независимо от събраните към този момент данни.

На 25 октомври 2006 година, повече от шест месеца от началото на сагата главният прокурор внася във Висшия съдебен съвет искане за снемане имунитета на прокурорите Бейлерян и Томов, за да бъдат разследвани за престъпление по член 294 от Наказателния кодекс*.

Борис Велчев съобщава, че прокуратурата разполага със сериозни доказателства по случая.
Паралелно с изказването на главния прокурор от магистратската си обител двамата прокурори демонстративно заявяват, че не са отправяли брутални заплахи срещу адвокатката и нейния клиент, не са имали намерение да потулват случая и не са очаквали издигане в прокурорската йерархия като благодарност за помощта. Това обаче го твърдят само те!

Административни ръководители се гърчат в безпомощността си да потулят или омаловажат прокурорско – дознателския скандал.
На ход е Висшия съдебен съвет и съда.

Кирил Господинов