Продължение...

---

Впрочем в изказването се говори с думи и речник, подходящ за първите години след 1944 г.: "другари", "съкрушителен удар", "престъпления" и други.
В партия като БСП не обичат фракциите, но пък генералът и неговите приятели очевидно са заложили на тезата, че огромното мнозинство в БСП не желае промените, които модерният елит им налага. Тезата е, че в БСП повечето хора гласуват едва ли не насила, въпреки че ги тегли все към Георги Димитров и партизанските полянки и паланки, а не към ЕС и НАТО. Независимо дали това е доказано социологически, тази теза се наложи сред наблюдателите. Така Петров и приятели ще заиграят ролята на хора, които са разбирани и подкрепяни от мнозина в БСП, но низвергнати от ръководството въобще като съветници, а и от листите в частност. Така тази група може да оперира удобно и с изборните резултати - ако БСП не спечели абсолютно мнозинство, то биха казали, че е изгубила заради разминаването с тяхната платформа. Ако пък БСП тръгне в следизборна коалиция с либералите, то тази група ще надуе гайдата, че в ръководството има предатели и че е нужно здравите сили да се сплотят спешно. В трети сценарий, всеки проблем на БСП с управлението също би бил използван от консерваторите за напомняне на "правата" линия.
Ако тези сценарии се осъществят, то консервативната група ще търси реванш и реализация в няколко насоки:
Тя би могла да основе партия - нещо като червено ДСБ, каквото Виденов не можа да направи след 1997 г. заради лошият си имидж. Но тези хора, също личности от старата школа, биха могли. Тяхното участие във властови гарнитури при Живков или Виденов не е било толкова забележимо, така че те почти биха минали за "нови, та макар и възрастни" лица.
Тази група би могла да търси реванш на следващ конгрес, на който ще се избира висш съвет и изпълнително бюро на БСП - такъв ще има след изборите. С популярни тези те биха могли да тръгнат по места и да мобилизират твърд електорат във вътрешнопартийните избори. А ако Петров и компания не са депутати, то те биха могли и да се представят за "чиста" опозиция, която не е ламтяла за власт. Ако те влязат във ВС и бюротно на БСП поне с един представител, те биха могли да станат любима тема за журналистите и да получат медийна изява, несъразмерна с личната и политическата им тежест. Но пък биха били интересна тема за интервю, анализ или отразяване. Така даже и в БСП те ще опитват да бъдат препъникамък даже и за ежедневни управленски действия на евентуален ляв кабинет, като ходят и го дискредитират пред собствените му избиратели.
Те биха могли и да бъдат първите гласни евроскептици. В последните избори за Европарламент, даже и в новите страни членки на ЕС имаше сериозно изборно участие на евроскептици и еврофоби. Лесно тази хардлайнерска група ще агитира, сктъпвайки на комунизма, и от друга страна, на антиевропейски идеи и каузи. Така те биха могли даже да опитат да пробият в общините до 2007 г. и в Европарламента през 2009 г. Едва ли е нужна много фантазия, за да се усети какъв автогол за БСП би било това да се прави от позицията на партийни членове, даже и инакомислещи.
Ако тези сценарии се окажат верни, то най-интересно е защо тези хора правят тези неща? Естествен отговор е: защото отпаднаха от листите. Петров беше "експертната" подплънка на група от петима дежурни антинатовци в "пацифисти" в лявата ПГ от 2001 г. до 2005 г. Сред тях бяха и Андрей Пантев, Огнян Сапарев, Александър Паунов.
Друг въпрос е, че генералът, който бил отдал 30 години от живота си на партията, е бил шеф на Генщаба при синият президент Желю Желев. И въпреки прехвалените си военни "качества" беше уволнен дисциплинарно, защото беше изменил на първото изречение във всеки военен устав - да бъде лоялен на командира си - в този случай главнокомандващия. Просто Петров беше поротестирал публично (доста невоенен подход) срещу пенсионирането на група стари офицери от армията. Да не говорим, че неговното управление в ГЩ е свързано с най-тежката преходна анархия на 90-те. Примери за състоянието на армията в този период са издевателството на войник, когото бяха надули с компресор, както и прословутата дупка в село Царичина, която армейците бяха копали по внушение на екстрасенси.
По-важнотго от личностните характеристики на автора е друго - точно в деня, в който БСП се обяви срещу омразата и срещу гласуването "против", хардлайнерите заченаха платформа, в която не се чу и едно "за". Опасността от поведението на кохортата на твърдите в БСП е не във възможността някога да победят, а в опасността да разширят "ножицата" между проевропейското ръководство на БСП и част от електората, чиито летаргичен сън ту е посещаван от призраците на миналото, ту от носталгични блянове по младостта, бригадите и партизанлъка.
Голямото предизвикателство пред Станишев до и след изборите ще бъде да удържа точно тази реторика и мислене, която отрови управлението на Жан Виденов.
Ивайло Кръстев
в-к “Черноморие”, 13 април 2005г.