На преминалия през уикенда конгрес на БСП се постигна мобилизация и бяха туширани коалиционните противоречия, възникнали през последните седмици. От тази гледна точка социалистите постигнаха важна червена точка в предизборната битка - собствена мобилизация. Те вече имат кандидат за премиер в лицето на Сергей Станишев, имат и вратичка за коалиции след изборите - анализаторите надценяват идеята, че щом имат кандидат за премиер, то няма да отстъпят на друга личност или на друг модел на правителство.
Напротив, БСП показа гъвкава позиция по всички въпроси, включително и по-най щекотливия - кадрите и назначенията след изборите. Именно този конгрес, който протече и при максимално колегиална атмосфера - за разлика от предишни епохи и години нямаше президиуми и километричен доклад на лидера. Атмосферата бе подгрявана от манекенки по червено бельо, от 31 автобуса, потеглии в лъчове към избирателните райони, от триумфално пътуване на народния любимец Стефан Данаилов. Но в условието на бума от ведри вести за левицата едно изказване на конгреса смути сериозно обстановката. Става дума за изказването на бившия генерал Любен Петров относно двуличието на партията по няколко знакови за стария електорат на партията проблеми.
Проблемите, които възрастният генерал обяви, бяха: члевнството в НАТО, Ирак и участието на батальона, американските военни бази у нас, АЕЦ "Козлодуй" и социалната политика. За капак генералът отправи упреци към един друг любимец на твърдия електорат - Румен Овчаров, за примиренчество към ДПС и НДСВ, както и обвини целия партиен елит за капиталистически уклони. Накрая бившият военен обяави, че не желае да е параван на такива люде, както и че БСП-елитът се ограничил от БСП-електората.
Това изкказване не може да се разглежда като нарушаване на тона на единство и мобилизация, то е нещо мнтого по-сериозно - последна атака на консервативните среди в БСП срещу модернизацията на левицата. След като прокомунистическите среди опитаха да атакуват и извиват ръце за невключването на социалдемократи в лявата коалиция, и след като не можаха да го направят, сега очевидно решиха да дадат премерен сигнал към електората от най-високата за всеки партиец трибуна - конгресната.
Естествено, различните мнения са нещо нормално във всяка партия, но посланието на генерала е знаково. Обикновено на конгреси се пускат да говорят различните течения, региони и възрасти, някой може да си помисли, че изказзването на Петров е даже програмирано от "Позитано" 20, за да успокои твърдите привърженици на столетната партия. Но най-вероятната истина, е че генерралът говори от името на цяла прослойка в БСП, при това в опит да провокира партийното ръководство. Моментът също е избран добре - време на конгрес и броени минути след суперновината за кандидата за премиер, в което медиите са особено чувствителни към всяка тема в левицата. Именно това позволи на Петров да придобие голямата гласност за поне три скрити послания.
В БСП има група от хора, които се чувстват пренебрегнати от ръководството, и които са готови да яхнат тежненията на най-консервативните електорати вляво.
Тази група може и да не работи за победата на лявото, доколкото заплашва да не припознае БСП като партия на тези крайни избиратели, ако това се наложи.
И трето - тази група готви вече своя платформа от теми и послания.
Интересно е и да се анализира и срещу какво протестира генералът. Първата група проблеми са позиции, които партията била гласувала, а после биха отстъпила. Сред тях са Ирак и НАТО. С откровените си антинатовски и антиамерикански скандирания крайните консерватори в БСП въобще не правят услуга на своята партия, доколкото важен атестат за евентуалното й управление е способността да бъде лоялен партньор на чужбина. Другото интересно е, че няма източноевропейска страна, която да не отиде в Ирак. Спекулация е и това, че войските са били пратени като бойни. Факт, е че НС гласува за идпращането им като мироопазващи сили. А всичко друго случило се след това - и трагичните жертви в това число, е част от промяната в условията в Ирак. Втората теза - за АЕЦ, е любима на всеки хардлайнер и националист в страната, факт е, че тя създава емоция. Но също истина е, че тези договорености са направени още през 1993 г. и тяхното отменяне не е толкова лесна работа - нито за Виденов, нито за Костов, нито за Сакскобургготски. Именно това прави подобна теза за "Козлодуй" популистка. Същото важи и за продажбата на земя на чужденци, както и за здравеопазването.
Третата и може би най-интересна позиция е тази за капиталистите в партията. Определено БСП в началото на прехода беше елитарна партия - в нея влизаха около милион души, повечето от които по естествен начин бяха сред елита и управляващите. През годините голяма част от тези хора се пенсионираха, бяха изхвърлени от висшите сфери, постепенно изпаднаха в позицията на дядото, който води внучето си на припек в градинката, чете вестник и псува богатите. Тази трансформация съвпадна с нормализацията на отношението на БСП с всички среди на това, което се нарича "индустриални отношения" - работодатели, синдикати, държава. Сдобряването на БСП с бизнеса е един от положителните процеси в столетницата - минираволюция, постигната с много труд от сегашното ръководство на БСП. Разбира се, диалогът с бизнеса е едно, а бизнесмените в НС от името на БСП е друго, но в крайна сметка генералът предвидливо не атакува милионерите в листите, а атакува програмната позиция за диалог с бизнеса.
Съвсем отделен въпрос е каква беля би направил на партията си с острите нападки срещу сочените за бъдещи партньори НДСВ и (или) ДПС. Разбира се, съвместно управление на леви и либерали не би било торпилирано от група стари муцуни, но пък проблемът е вътрешнопартиен - тези хора ще говорят, че БСП се е съюзила с врага си, ще "възкресяват" партизански истории от 40-те години, ще говорят за "народни изедници" и т.н.

---

Продължава тук...