Лоби в българския му вариант е нещо като димящо гювече: карашик от бамя, лук, резен домат, обилно попарени с люти чушлета и различни месца, намерени в хладилника малко преди да е станало време за ядене. В обърканата реалност на българската демокрация да правиш лоби означава да се занимаваш с мръсната работа на посредник между някакви икономически интереси и някакви политически сили.

Добър пример за българското гювече близо 15 години след връхлитането на демокрацията е "Булатом" - група от професионалисти, подкрепяни от цяла една индустрия, която навсякъде другаде по света би се наричала "лоби". Ясно изречената цел на тази група е "да окаже обществено влияние за формиране на "обективно" обществено мнение за ядрената енергетика". В ранните часове на една февруарска вечер в приземната зала на Фестивалния комплекс във Варна шестима ядрени специалисти участват в организираната от "Булатом" среща дискусия, "посветена на проблемите на ядрената енергетика". Помежду си тези хора имат повече научни звания и степени, отколкото е броят на посетителите.

Ст. н. с. д-р инж. Христо Христов от Института по енергетика в София прави паурпойнт презентация, сравняваща нивото на замърсяване на въздуха от един АЕЦ и един ТЕЦ. След затварянето на четирите реактора в Козлодуй България ще произвежда 14 милиона тона парникови газове, виждаме на екрана. Всякакви емисии, надвишаващи 12,5 милиона тона, биха нарушили подписания от България протокол от Киото. Освен това България повече няма да може да продава квотата си за замърсяване на други държави, което би могло да й донесе по 900 милиона евро за срок от пет години. Презентацията е перфектна, ученият говори компетентно, посланието е прокарано самоуверено: няма смисъл да убеждаващ попа в ползата от религията. Имате ли въпроси?

Жена на около 60 става от публиката и се представя като член на варненската Асоциация на пенсионерите. Тя е облечена със стилно сиво вълнено палто и носи черна филцова шапка с лента с шарка на далматинец: "Защо Европейският съюз иска да спре всичко това?", невярващо пита тя с очевидна болка.
Десетината журналисти, които издишват парникови газове около масата, почти не поглеждат към нея.

Отговорът е, че от сега нататък нашата страна се контролира от политиците. "В Брюксел външно министерство може да постигне повече. Правителството може да бъде по-активно. Затова сме тук - за да говорим направо с хората, да информираме пресата, да покажем истината."

"Булатом" е поддържан от АЕЦ Козлодуй, "Риск инженеринг", "Емона" АД, Westinghouse, Siemens и много други компании от ядрената индустрия, най-големите български и чуждестранни компании, работещи на българския пазар. Прехраната на говорителите и съществуването на много от тези компании зависи единствено от това дали България ще продължи да произвежда ядрена енергия. Битката за спасяването на Трети и Четвърти блок на АЕЦ Козлодуй е централният фокус на една по-широка обществена кампания за отстояване на икономическите интереси на индустрията да се развива.

Да лобираш за нещо е основно право на всеки гражданин във всяко свободно общество. Това е обичайният начин, по който се оказва натиск върху избраните в демократични избори политици. Но липсата както на правила, така и на обществено разбиране на понятието лобизъм често и не много трудно прикрива определени икономически интереси.

"Има примери, свързани особено със сферата на енергетиката, когато една иначе разнородна политически група, червени и жълти и сини депутати, е поразително единна, когато трябва да се реализират конкретни решения в областта на енергетиката", казва Борислав Цеков, депутат от Новото Време. Той е автор на първия в България проектозакон за лобизма, недокоснат от парламента от внасянето му през 2002. "Зад всичко това стоят едни и същи икономически интереси, които обаче обществото не може да идентифицира, тъй като няма изискване за регламентация на лобистката дейност."

Противниците на планираното затваряне не виждат дебата като битка между лобита или въобще като нещо, свързано с лобиране. Най-откровен е Румен Овчаров, заместник- председател на БСП, заместник-председател на парламентарната комисия по енергетика, бивш министър на енергетиката, бивш служител в Козлодуй. Той подчертава, че не е експерт по лобизъм. Според него въвеждането на правила за лобизъм не би оказало кой знае какво влияние върху корупцията и политиката в България.

"В този дебат ядреното лоби като че ли особена роля не играе - казва Овчаров. - По-скоро някои се опитаха да му припишат такава роля, че, видите ли, тези, които се опитват да защитят националния интерес чрез Първи, Втори, Трети и Четвърти реактор, те са привърженици на някакво си свое лоби, което се грижи за собствените си интереси."

Повечето българи за жалост нямат идея за влиянието на лобизма върху политическата система, включително върху техните собствени избраници в Народното събрание.

"Връзката между интересите и прокарването на едно или друго решение на ниво изпълнителна или законодателна власт остава в тайна от хората," казва Цеков.

"На пръсти се броят хората в политиката, които са прочели поне 100 страници по този въпрос, които имат представа за регулациите и практиките в Съединените щати и Европейския съюз - казва Цеков. - Това невежество кара много от по-старите политици да робуват на митове, на несъществуващи неща от сорта на това, че да лобираш, означава да узакониш плащането на политици, което е пълна глупост."

В този изключително важен за държавата България момент се играе една опасна като радиацията игра - изконните интереси на добре виждаща се група хора, чиито работни места, заплати и печалби зависят от продължението на Козлодуй, успяват да останат зад кулисите. Как? Много лесно - повтаряйки едно и също в продължение на 15 години, те успяха да извършат едно грандиозно подменяне на общественото съзнание. В резултат Трети и Четвърти реактор на АЕЦ Козлодуй вече са идентични с "националния интерес."

Обективният анализ обаче показва друго. Съдбата на нацията няма да се промени от затварянето на два ВВЕР-реактора от съветски тип. Очевидно е, че затварянето ще е болезнено за ядрената индустрия като цяло и неидентифициралото се като такова ядрено лоби в частност. Но резултатът от това затваряне НЯМА да доведе до повишаване на цената на тока, нито до режима, познат ни от годините, в които АЕЦ Козлодуй произвеждаше електричество с пълна сила. Аналогията с опасностите от радиацията не свършват дотук. Тази странна и невидима игра може да предизвика далеч по-опасни за националните интереси резултати - забавяне или направо проваляне на членството ни в Европейския съюз.

Лоби по български

"Ядреното лоби" е нехомогенна маса от хора, всеки един от които си има своите лични икономически интереси. По-голямата част от тези хора имат малко общо помежду си освен факта, че изхранват себе си и семействата си чрез Козлодуй. Независимо от това ядреното лоби в България успешно е създало своята самоподдържаща се екосистема. В нея се рециклират и възпроизвеждат интересите на висококвалифицирани ядрени инженери, държавни чиновници, техници, най-разнообразни служители по поддръжката на Козлодуй. България има само една ядрена електроцентала - "Първа атомна" - и на друго място просто не може да се намери работа.

---

Продължава тук…