Една година след стартирането на кабинета на Симеон Сакскобургготски започнаха да валят искания за оставки. Първи бяха от СДС – поискаха главите на трима министри, без ясна формулировка за какво. Включиха се и от БСП и коалиционните им партньори. Изказа се и Евгений Бакърджиев за персонални промени в правителството до края на годината. Не мъчат и синдикатите. Константин Тренчев не посочи конкретни имена на провинени министри, които трябва да си идат, но обеща, че набелязаният държавник ще бъде “заклатен” от профсъюзите, за да няма съмнение кого имат предвид.

И в това няма нищо парадоксално. Всички тези политици определят себе си като опозиция. Интересното в случая е, че никой не говори за оставка на цялото правителство, което означава да си отиде и Симеон, защото промяната в политиката на кабинета, за която се изтрепват да настояват сини, червени и всякакви други, означава задължителна подмяна и на министър-председателят. Останалото е козметика.

Напротив желанието на всички е царственият премиер задължително да остане, за да не развали пъзела, който с толкова труд бе подреден след изборните загуби миналата година.

Прелитащият между социалдемокрацията и социализма Николай Камов изказа това, което други премълчаха – Симеон да направи изцяло нов кабинет, защото действащият създавал напрежение, а страната вървяла към криза от типа на тази по времето на Виденов.

След като всички са на мнение, че слабостите в сегашното правителство ще доведат до тежка зима с непредвидими последици, нормално бе да се иска вот на недоверие на кабината в парламента. Поводи за това можеха да се измислят, но засега никой не го е направил. А така излиза, че Симеон си върши работата, но министрите му го саботират и му пречат да се вмести в прословутите 800 дни. Провалът на управлението се дължи на всичко друго, но не и на царя-премиер. Неговата вина е, че си е избрал неподходящи хора, които не му разрешават да облекчи положението на 8 милиона българи. Такова нещо през последните 13 г. не се беше случвало.

Съвсем умишлено опозицията се държи така, както реагираха гражданите на 17 юни миналата година – народът даде вота си за царя, а всички кандидати да влязат в парламента легнаха върху неговия авторитет Поради което 39-ият парламент вероятно ще влезе в аналите като най-безличния и объркан, в който депутатите могат спокойно да минат за квестори или външни сътрудници. За една година време дори парламентарните журналисти не могат да ги разпознаят.

Проучване на “Сова-Харис” показва, че 45% от анкетираните смятат, че сегашното Народно събрание работи по-лошо от предишното.

Т.нар. опозиция действа на същия принцип, защото нито сини, нито червени, още по-малко жълти могат да излъчат харизматична личност, която да обере необходимите гласове. Процентите доверие за СДС са стигнали крайно ниски стойности на електорална подкрепа, твърдят социолозите. БСП пък бележи леко нарастване на процентите. Но нито Надежда Милайлова, нито Сергей Станишев могат да се състезават със Симеон, дори поради простата причина, че винаги ще бъдат свързвани със СДС и БСП, към които българите нямат основания да питаят добри чувства.

А партията на Сакскобургготски продължава да е аморфна маса без физиономия и ясна ориентация. Единственото свързващо звено е царственият премиер. Оттегли ли се той, партията ще се разпадне. Същото се отнася и до правителството. Това го разбира и самият лидер, иначе едва ли би съвместил министър-председателския пост с този на шеф на НДСВ. Сега няма политическа сила, която сама да вземе властта, вече парадигмата сини и червени не действа на народа.

Всеки втори българин смята, че Сакскобургготски не оправда доверието на хората, но и не вижда по-подходяща личност, която да обере гласовете на мнозинството.

Премиерът все още запазва висок публичен престиж и внушителен брой твърди привърженици. Има и външна подкрепа и попада в световния обмен значително повече, отколкото всеки предишен негов колега. Което дава основание да се предполага, че няма причини да се очаква скорошна криза на доверието към кабинета. Потвърдиха го и социологическите сондажи.

Кое кара тогава сочещите се за опозиция да настояват, че в скоро време ще има повторение на гладната зима от Виденово време? Грешките в управлението са налице – не бе изпълнено обещанието за бързо подобряване положението на гражданите, спешните чужди инвестиции са още в бъдеще време, разкриването на нови работни места също е зациклило. Но народът все още е склонен да търпи.

Някой да е чул какво предлагат опонентите? Те използват най-стария начин да покажат, че ги има като правят предложения за оставки, които обаче няма да променят сегашното статукво. Това е хитър ход мнозинството да не се разпадне и да се стигне до ненужните предсрочни парламентарни избори, за които никой не е готов. От тях политическите сили се пазят като хлебарка от райд. Не ги иска и народът, защото не вижда алтернатива, въпреки че недоволството от управляващите е силно.

---

Продължение четете тук.