Продължение...

---

Колко искрено е желанието на опозицията да провокира промени във властта говори и фактът, че тя се дърпа от участие и в следващ кабинет Т.е. ще продължи да съзерцава как вървят нещата в държавата, но не й се ще да се забърква много- много в тях. Иначе ще трябва да признае евентуален пореден провал. Което говори, че няма намерение да се откаже от сегашната си роля на съдник.

Синята зам.-председателка Екатерина Михайлова категорично заяви, че СДС нямало да влиза в управлението под каквато и да било форма. Камов я допълни, че кабинетът трябвало да действа под нова формула, но левицата не бивало да присъства в правителството, а да е ясна опозиция.

Просто сини и червени очакват премиерът-слънце да продължи да грее, а те отвреме навреме да имат повод да излязат на припек, за да обяснят какво куца е политиката му. Всъщност в това е въпросът. Каква е в действителност политиката, след като в правителството има двама червени министри, представители на ДПС, сини на по-ниски нива и най-сетне хора на НДСВ, чиято политика трудно може да бъде определена.

Година време беше необходимо на червените да дойдат на себе си и да определят участват ли във властта или не. Този въпрос продължава да виси със страшна сила и да се използва според случая. Преди да се изясни каква е разликата между лява и дясна политика нещата винаги ще витаят в зоната на здрача.

Странна е и опозиционността на СДС, която като политическа формация е кръгла нула. Затова пък не се отказва да се изживява като основен фактор. Ако някой следи совалките на “Раковски” 134, ще си помисли, че тук работи някакво паралелно правителство

Симеон не се среща толкова често с министрите си, колкото Надежда Михайлова. През нейния кабинет минаха последователно главният секретар на МВР Бойко Борисов, Последва го Николай Свинаров. После отиде Соломон Паси и Антон Станков. Досега не е ясно какво толкова си говорят, става ли дума какви ги вършат управляващите и върши ли нещо изобщо опозицията. И след толкова много разговори за съдбата на държавата – оставки.

Основният приоритет на кабинета “Сакскобургготски” бе да осигури хляба и да гарантира наказание за провинилите се. Засега не се е случило нито едното, нито другото. Всички са се вторачили в царя-премиер и очакват да направи чудо. И понеже чудесата има само в приказките, дойде времето да се размърда кошера. Пчеларят обаче трябва да е същият. Но всички пропускат един много простичък факт – приоритет на Симеон е да прави промени в своя кабинет, негово и на управляващите е правото да определят политиката. Ако народът искаше лявата програма на БСП или дясната на СДС, щеше да им гласува доверието си.

След като т.нар. опозиция настоява за радикална промяна в политиката, нормално е да иска и смяна на премиера. Пробутваните на публиката оставки не могат да заблудят дори пациентите на заведенията за бавноразвиващи се.

Затова “Монитор” им дава един безплатен съвет. Единствената обединяваща фигура, която спокойно може да изпълнява функциите на премиер, е Джеймс Пардю. Американският посланик поне е наясно с политиката и ориентацията. Има отношение за унищожаването на ракетите и знае докога е срокът за ликвидирането им. Не му влияят никакви протести и никакви аргументи “за” и “против”. Наясно е кога и при какви условия ще ни приемат в НАТО. Със сигурност зае повече и за корупцията в България (която също може да е пречка по пътя ни в Североатлантическия договор) и въобще няма да се колебае комисия или подкомисия в парламента ще оправят нещата. Пък и е харизматична личност, с която всички политически сили се съобразяват.

Даниела Добрева
В-к “Монитор” , 27 юли 2002г.