Българите, изглежда, ще трябва да избират между сегашния ляв президент и българска версия на френския крайнодесен политик Жан Мари Льо Пен, когато гласуват за президент по-късно този месец. Това се казва в анализ за предстоящите президентски избори у нас на британския Institute for War and Peace Reporting.

Проучвания на общественото мнение в началото на предизборната кампания преди две седмици показват, че президентът Георги Първанов, бивш лидер на БСП, има най-добри шансове да спечели. Агенцията Алфа Рисърч дава на Първанов 37%, което е далеч повече от следващия съперник - лидера на дясната партия Атака Волен Сидеров с 8.9%. Повечето социолози смятат, че в първия тур ще участват по-малко от необходимите 50% от избирателите, което означава, че ще трябва да се проведе втори кръг, където Първанов ще има за съперник най-вероятно Сидеров. България очаква да се присъедини към ЕС след три месеца, което е резултат от успешния опит, продължил десет години, да се сложи край на социалистическото минало на страната. Експертите обаче смятат, че е ирония на съдбата, че политическите кръгове, които направиха най-много за осъществяването на членството на България в ЕС, вместо да празнуват приемането й, ще трябва да се справят с политическа криза. Става дума за българската десница.

Почти пълното разпадане на партиите в дясно не само успокои наследниците на комунистическата партия, но и стимулира крайните националисти от Атака. Експерти казват, че нищо не може да спре Сидеров от второто място на президентските избори, освен ако не допусне голям гаф. След падането на Желязната завеса през 1989 съперничеството между демократите, които бяха основните опоненти на бившия режим и наследниците на БКП - БСП, доминираше политическия пейзаж в продължение на години. Но в началото на новия век този двуполюсен модел беше разбит от появата на центристкото НДСВ, което буквално щурмува политическата сцена и спечели мнозинство в парламентарните избори през 2001. Прогнозите на наблюдатели, че мощното центристко движение ще доминира политическата сцена не се сбъднаха. Обединено около фигурата на бившия български цар НДСВ не успя да развие силен политически характер. След като подкрепата за него спадна от 43% през 2001 до по-малко от 22% през 2005, партията влезе в сегашната управляваща коалиция със социалистите. След това те започнаха да избледняват. Последното доказателство е решението им да не издигат кандидат за президентските избори.

Що се отнася до демократите, които изведоха нацията от бившия съветски блок и започнаха процеса на трудни и непопулярни реформи, те остават разделени и в остра криза, след като загубиха властта през 2001. Те се явиха на последните избори с три различни партии и коалиции, като спечелиха заедно под 22% от местата в парламента. Днес шансовете им да спечелят президентските избори изглеждат нулеви. Докато Алфа Рисърч дава 37% на Първанов и 8.9% на Сидеров, съвместният кандидат на демократите Неделчо Беронов има само 5.5%. Големият въпрос е дали лидерът на Атака ще запази второто място, като консолидира позицията на твърдолинейните националисти. Социолозите смятат, че един от факторите за подкрепата му е неуспеха на демократичното крило да издигне по-обаятелна алтернатива. Въпреки, че пред медиите лидерите на тези партии признават необходимостта от обединяване на силите, личните вражди и противоречия задушиха съюза. В крайна сметка, когато нито един от демократичните лидери не се оказа приемлив за другите, те избраха възрастен съдия извън техния кръг - Неделчо Беронов на 78 години. Въпреки, че е добър оратор със сдържан характер, проучванията на общественото мнение показват, че той не се ползва с популярност. Дори твърдите привърженици на демократичните сили не изглеждат вдъхновени. Проучването на Алфа Рисърч показва, че 23% от тях няма да гласуват на 22 октомври. Процентът на въздържалите се от гласуване сред демократите е значително по-висок, отколкото при другите партии. Същото проучване показва, че само 9% от социалистите и привържениците на Атака няма да гласуват. Растящата популярност на Сидеров отразява също разочарованията, свързани с продължителния процес на присъединяване към ЕС и опасенията, че членството може да навреди на дребния бизнес, все аргументи, които Атака използва ефикасно.

Сидеров всъщност използва успешно вълната на недоволство и недоверие към всички държавни институции и политическия елит като цяло. Юлиана Методиева от българския Хелзинкски комитет казва, че той е използвал настроенията на гняв и отчаяние. "Неговите речи обикновено започват с фраки като "ние сме разгневени", "ние сме вбесени"," казва тя. Въпреки своя успех Сидеров може да стане жертва на гафовете на своите последователи. Неотдавна неговият доведен син, 23-годишният Димитър Стоянов, заместник-лидер на Атака, предизвика скандал в Европейския парламент в Страсбург. Скандалът избухна, когато Стоянов направи расистки коментари в мейл за Ливия Ярока, унгарска ромска депутатка. След протести на европейските депутати Стоянов трябваше да се извинява на два пъти.

Неговото писмо обаче имаше дори още по-голям ефект у дома, където политици, медии и обществено мнение го порицаха и осъдиха. Много хора се питат дали Сидеров ще пострада от това. "Може би, неговият рейтинг ще започне да пада," казва Методиева. "Хората усещат, че пострада имиджът на България, а това е наистина важно за тях. Освен това, писмото на Стоянов съдържаше сексизъм, който не е особено популярен сред българите."

Превод на БГНЕС