Продължение...

---

В момента, сигурен съм, целокупното действащо национално ръководство на СДС, барабар с парламентарната група, не може да се сравнява по популярност, одобрение, а да не говорим за уважение (и то на национално ниво) дори и само с... кмета на Каварна, когото нямам честта да познавам, но който със сигурност буди не само моето възхищение. И тук не става въпрос само за лъскавата страна от неговата дейност – фантастичните рок концерти на музикални легенди от световна величина. Става дума за ясно осъзнаване на собствените място, приоритети и задължения, за съставянето и следването на конкретна и разумна програма и за – простете за израза! – съдиране на з....ка в усилията за намиране на работещите начини, чрез които набелязаните цели да бъдат постигнати.

Естествено, сините далеч не са единствените, които биха желали вчера да бяха имали акълът, който им е дошъл днес, а утре ще се вайкат че днес не са имали този, който би им дошъл по-късно.

В момента с очите си виждаме още много примери за това. ДПС, например, които по логиката на “великата шаячна правда” започват все по-осезателно да страдат от похвати, въведени и използвани от самите тях. Дълго време функционерите на движението повтаряха, преживяха, предъвкваха и пак повтаряха глупавите, безсъдържателни и нелепи фрази за вредата от двуполюсния модел и въпиющата необходимост от неговото разбиване. Показаха, как една безсмислица може чрез преупотреба да бъде превърната в постулат и дори да започне да бъде възприемана като даденост сама по себе си.

Днес бумерангът се връща и друга устойчива словесна конструкция започва все по-трайно и аксиоматично да се налага – тази за преяждането на ДПС с власт. Хората около Доган тепърва ще се сблъскват на всяка крачка с този израз, който ще вгорчава живота и разваля рахатлъка им със същата интензивност, с която преди фразите им за двуполюсния модел помрачаваха настроението на представителите на иначе съвсем естествените и неизбежни два основни полюса в нашата (и не само в нашата) политическа действителност. Друг един доскорошен поборник срещу двуполюсния модел в лицето на Емил Кошлуков например, даже вече изрази амбициите си да съдейства за възстановяването на единия от двата полюса чрез нов общ десен проект. Ех, та ех! И това ако не е ирония...

Без съмнение още утре “спечелилата” последните избори БСП ще трябва да се изправи пред една допълнително топяща се популярност, вследствие твърде голямата близост и твърде големите отстъпки, направени пред етноопортюнистите от ДПС. Самите етноопортюнисти от ДПС, след като неизбежно се изявят като също толкова нелоялен партньор на социалистите, какъвто бяха в един или друг момент и на СДС, и на НДСВ, ще се сблъскат с трудности в намирането на следващата формация, която би приела рисковете от допускане на присламчването им към една нейна бъдеща изборна победа.

И така – движението по спиралата продължава. С чудна упоритост днес се прави тъкмо онова, което ще вгорчи живота и ще мултиплицира проблемите утре – а това твърдение съвсем не е в сила единствено за представителите на така наречената ни политическа класа.

Не знам доколко имат основания да роптаят днес онези варненци, например, които са недоволни от перспективата градът да осъмне с областен управител, посочен от ДПС. Но съм убеден, че ако една голяма част от тях вчера бяха излезли да гласуват на изборите, движението едва ли щеше да се добере до депутатски мандат от морската столица, а претенциите му да излъчи областния й управител биха изглеждали далеч по-безпочвени, отколкото са в момента.

Жоро Георгиев