Метеорологичното бедствие “Кирил” мина и замина като всяко обикновено тридневно чудо, но ураганът Кирил – в битността си на Варненски и Великопреславски митрополит – продължава да вършее в България. Тепърва ще трябва да бъдат установявани, а после и преодолявани щетите, нанесени от това двукрако бедствие върху престижа на Българската православна църква.

След журналистическите разкрития за мащабни имуществени и финансови злоупотреби, които бяха представени пред националната аудитория, някой друг, с повече съвест, на мястото на урагана Кирил вероятно би се оттеглил в пещера, за да се храни там със скакалци и да се разкайва. Защото е очевидно, че тези злоупотреби са били осъществени от хора, ползващи се с подкрепата на урагана Кирил, назначени на своите позиции от урагана Кирил и държани там пак от него. Той ги е посетил на върха на планината, той им е предложил всичките царства земни, а дали е споделял с тях благините – това е друг въпрос и в бъдеще ще се наложи това да бъде установявано.

Ураганът Кирил, обаче, не отиде в пещера, за да се храни там със скакалци и да се разкайва. Тъкмо напротив. Гневът му се стовари върху подчинените му свещеници, които направиха жертвоготовен опит хем да го заслонят от естествено възникналите след журналистическите разкрития подозрения, хем да защитят накърнените интереси и, което е по-важното, престиж на православната църква.

Би било редно да очакваме от урагана Кирил да вложи повече старание в усилията да обясни изнесените от колегите данни и да изчисти името си от падналата върху него сянка на съмнение, вместо в това, суетно да доказва, кой е по-силен, кой държи властта и кому всички са длъжни да се подчиняват. В тази посока ураганът Кирил би трябвало да вложи поне толкова плам, колкото отдели за безсмисленото гонение, на което подложи неотдавна някакъв безобиден гуру от Индия, пожелал да се срещне с варненци и да им посвири екзотичната си музика.

Ураганът Кирил, очевидно, се чувства досущ толкова недосегаем и непредотвратим, колкото и метеорологичния си съименник, който овърша значителни части от Европа. Той е убеден, че нищо не може да спре похода му към патриаршеския престол – нито изнесените данни за нарушения, нито съмненията в близки връзки с някогашната комунистическа ДС, нито дори версиите, според които всъщност е бил изритан от Гърция за пропаганда не на българщината, а на марксизма-ленинизма – едно, няма как да не се съгласим, доста странно занимание за който и да било християнски духовник, ако изключим печално известния поп Андрей, нашумял около Септемврийското въстание. За поп Андрей, обаче, някои историци твърдят, че е по-скоро личност-фантом, плод на объркано тълкуване на объркани обстоятелства. Докато ураганът Кирил си остава болезнено реален.

И до болка амбициозно неуморим. Днес ще тръгне да гони със свещен гняв индийски гуру, утре ще призове, заедно с потомствените интелектуалци (първо поколение) от Атака и ВМРО, за задължително въвеждане не на “религия”, например, а именно на “вероучение” в светските училища на светската ни държава, в която е призната равнопоставеността на изповеданията. Чудя се как още – в неистовите си и суетни усилия да се самоизтъква и домогва до поста на патриарх – не се е сетил да наеме Дейвид Копърфилд, за да ни спретне няколко представления с ходене по вода или превръщане на вода във вино, например.

Не знам, колко дявола могат да се съберат на върха на една игла, но съм убеден – може и да не съм прав, разбира се, което обаче не ме прави по-малко убеден - че и един ураган Кирил на върха на Българската православна църква ще ни дойде в повече.

Страшното е, че ураганът Кирил не е сам. Друг виден духовен пастир тези дни пък реши, че най му приляга да раздава наляво-надясно титли като архонт, без да се допита до никого. И сега се налага Синодът да му бере срама, да дава обяснения, да издирва самия него за обяснения и да се чуди, как да оправя вече сторената беля, която – като че ли останалото не беше достатъчно – ни орезили и пред католическите ни единоверци-християни.

Човек може само да се зачуди, що за бесове са попъплили част от висшия ни клир и това наистина ли са представители на висшия ни клир, или името им е легион.

Ако е вярно второто, от тук насетне ще трябва да държим – за тяхно собствено добро - тези хора далеч от традиционното хвърляне на кръста на Богоявление. Като нищо ще скочат самите те в дълбините и ще се издавят. Случвало се е вече.


Жоро Георгиев