Скандалът в общинската фирма “Пазари” налага някои особено нелицеприятни изводи за стила и методите, практикувани от шефовете на тази фирма.
Ясно е, че когато тези хора са ги назначавали за началници основният критерий е бил политическия. Не това обаче е проблемът. По принцип всяка управляваща политическа сила или коалиция има своето право да работи с хора, за които преценяват, че могат да бъдат най-лоялни. Колкото до професионализма, специално в “Пазари” все още има достатъчно професионалисти, които останаха в наследство от минали години и би трябвало те да задържат фирмата над водата.
Каквото и да говорят, легендарният бивш директор на общинска фирма “Пазари” Стефан Малинов (Бог да го прости) бе един от най –добрите търговци в страната. За Малинов търговията беше изкуство, а онези които имаха поне малко афинитет към това изкуство научиха от неговата практика повече отколкото би могъл да им даде и най-реномираният икономически университет.
Освен всичко друго обаче Стефан Малинов беше изключителен човек.
А това не се учи! Или го имаш, или го нямаш.
Онези, които наследиха Малинов така и не разбраха, че най-голямата тънкост в този занаят е да работиш с хора.
И скандалът не закъсня.
Сексуален тормоз, злоупотреба със служебното положение, насилие над беззащитни жени - както и да го наречем, случващото се в общинска фирма “Пазари” е емблематичен пример за неумение да се управлява този изключително сложен икономически и социален механизъм.
Това е истината.
Проблемът не е политически и няма как да бъде политически.
Проблемът е, че началници нараняват служителките си.
И точно поради тази причина началниците трябва да си отидат.
Насилието поражда недоверие.
Настоящото ръководство на общинска фирма “Пазари” не се ползва нито с доверието на клиентите, нито с доверието на служителите на фирмата.
Ясно е, че натрупаната от управлението на Стефан Малинов инерция ще предпази фирмата от фалит.
Още малко! Много малко!
Ясно е, че управленският проект наречен условно “Цанко и Радо” води до никъде.
Ясно ли е обаче на този, който взима решенията?

Антон Луков