Не, това въобще не е майтап. Сергей Станишев и дясната му ръка Румен Петков наскоро събрали тесен кръг доверени социалисти, за да им кажат, че в последния километър преди финиша ще направят рязък обратен завой. Защото в противен случай ще излязат победители и това май много ги смущава. Внезапната смяна на посоката се изразява в намерението след изборите БСП да управлява с ДПС и, забележете, с НДСВ.

Ако това преосмисляне на политиката се беше случило, да кажем, през април 2005 г., щеше да е разбираемо - социалистите виждат хала на електората си, преценяват скромните си сили и 2 месеца преди изборите сменят плочата просто за да оцелеят след тях. Ако този гениален план беше изпробван в началото на сегашното управление, също щеше да е понятно - БСП предпочита да е съюзник с царистите вместо техен опонент, защото смята, че това е единственият й шанс да се отърка във властта. Но резкият завой точно сега е толкова съмнителен от гледна точка на политическата логика, че намирисва или на манипулация, или на глупост.

Второто обяснение, разбира се, е по-лесно. В негова полза работи фактът, че дни преди Станишев публично да признае, че гледа с надежда към "Врана", за първи път от няколко години социолозите задружно оповестиха големия шанс на БСП да вземе достатъчно гласове за абсолютно мнозинство и самостоятелен кабинет догодина. Колкото повече десницата се раздира от скандали, колкото по-дълго Симеон Сакскобургготски се обвива в царствено мълчание, толкова повече нараства симпатията към социалистите като алтернатива. Какво излиза: точно когато лидерите на "Позитано" 20 вече намирисват победа на изборите, ароматът просто не им понася и те тръгват да търсят рамо, на което да се облегнат. Не звучи сериозно.
Сред малкото обяснения, които елитът на БСП дал за новата линия, е опасността социалистите да вземат малко под 121 места в следващия парламент. Представете си да имаме 113 депутати и да бъдем в опозиция!, тюхкали се пред неродения Петко умните глави на "Позитано".

Проблемът обаче е, че при резкия завой от каручката на БСП с голяма вероятност ще изпаднат толкова избиратели, че пълнежът откъм НДСВ и ДПС няма да им стигне. Първо, защото твърдият електорат на червените няма да преживее прехода към монархосоциализъм (по собствената им терминология). Второ, онези "плаващи" в ориентацията си избиратели, които увеличават шансовете на БСП за победа, ще се отдръпнат, щом разберат, че най-опозиционната партия е избрала съглашателството. И на практика е потвърдила нестихващия рефрен откъм десните редици, че социалистите и в момента намазват от управническата трапеза.

Когато вземем властта, ни предстоят непопулярни реформи, по-добре е друг да ги прокара, затова ще си вземем партньор. Така звучи другият опит за обяснение на новата политика. Той обаче също издиша. Какъв е смисълът да правиш предизборна кампания, да се бориш за всеки глас и накрая да дадеш на тепсия победата си на стария противник, защото те е страх да управляваш? Представете си само как президентът Първанов вика Станишев, дава му мандата в ръце, а после соцлидерът го занася тържествено във "Врана". Направо самоубийствено.

Връщаме се на варианта за манипулацията. Именно с него някои свързват появата на сцената на червения стратег Александър Лилов, който се включи в подгряването на темата в присъщия си помпозен стил - каза, че БСП трябва да направи "коалиция на историческия компромис".

Не е умно да се подценява Лилов.
Щом той казва, че трябва компромис, значи опипва почвата за сложен ход. Дали не става дума за лансираната вече схема "царят става президент, а Първанов - премиер"? На всички е ясно, че бившият лидер на БСП има далеч по-голям рейтинг от настоящия и в очите на много хора би изглеждал добър министър-председател. Самият Сакскобургготски може да се върне към първоначалната си амбиция да стане държавен глава и да не се бори срещу червените на следващия вот. За тази рокада се изисква съгласието и на двете страни и "исторически компромис" от страна на идейно привързаните към партиите си електорати. Само с такава уговорка могат да наредят картите си БСП и НДСВ в иначе разминаващите се във времето парламентарни и президентски избори. Пък и десните няма да могат да използват изтъркания коз за нереформираната бивша комунистическа партия, защото тя ще използва либералите при раздаването на ръцете.

Единственото неизвестно в това уравнение е какво ще прави БСП в оставащите 12 месеца до голямата сделка. Пак ли ще иска комисия за разследване на царските имоти? Или пък ще се разкае, че е осъдила правителството във Върховния административен съд за закриването на АЕЦ? Една година е твърде дълго време за разкрачената позиция на жабата, която искала да бъде хем с умните, хем с красивите.
Ана Клисарска
в-к “Сега”, 9 юли 2004г.