Бях днес на площада пред парламента. За съжаление или за щастие тръгнах си преди полицията да разгони всички протестиращи и да набие част от тях. Не съм видял какво се е случило на площада след 12 часа, но и огромна част от България не е. Затова пък мога да се закълна, че утре – а в електронните медии още днес – случилото се ще бъде разказано по толкова различни начини, че хората, които не са били там, ще се питат за едно и също събитие ли става въпрос. Не се опитвайте да разберете КАКВО е станало – няма начин. По-добре си изберете някое от обясненията (които ще завалят), ЗАЩО е станало. А най-добре, водейки се от своя собствен жизнен и политически опит, си отговорете сами. В зависимост от отговора се присъединете към протестите или ги заклеймете. Но внимавайте в избора, защото вероятно ще ви се наложи да живеете с него цял живот.

Далеч съм от мисълта да преувеличавам самостоятелното значение на днешния протест. Той не събра десетки и стотици хиляди. Бе разнороден в исканията си и хаотичен в посланията си. Освен студенти, имаше медицински работници, които раздаваха „открито съобщение-призив чрез медиите и в 300 хиляден тираж за пациенти и лекари”, заклеймяващ председателя на Управителния съвет на Националната здравна каса Емил Райнов; млекопроизводители, които раздаваха прясно мляко; активисти на ДСБ, които раздаваха стикери „SER GO HOME!» (Защо гонеха СерГей на английски, не разбрах, неговият матерен език е руския); продавачи на гевреци и знаменца, от които доста протестиращи купиха. Но в хаотичността, в написаните на ръка с фулмастер върху парче картон лозунги (един от тях:1989, 1997, 2009?) е ценността на протеста, защото тя доказва автентичността му. Преди 20 или 12 години и ние пишехме така. Не ни раздаваха знаменца, шапки и постери по профсъюзна линия, не ни караха с автобуси от работните места.

Има обаче и разлики в сравнение с 1989 и 1997, и те са за добро. Тогава викахме „Боклуци червени!” Днес студентите викаха само „Боклуци!” Ние пращахме БСП в Сибир. Днес студентите пращаха политиците в затвора: „Вие сте позор – чака ви затвор!”
Разликата не е в количеството наругани партии. Разликата е в мястото, на което ги пращат. Не в Сибир, и не на майната си. В затвора. Болшевиките заточаваха без съд и присъда в Сибир политическите си опоненти. Цивилизованите общества пращат в затвора виновните си политици. От всички партии. След съд. Не защото „всички са маскари”. А защото – толкова по-зле за нацията, ако наистина са всички – са престъпници.

Разгонването пък на митинга от полицията след сигнал на главния секретар на МВР, по заповед на Бойко Борисов, след провокации на хора на Боян Расате, направи кристално ясна за всички и партийната и организационна принадлежност на някои „герои на нашето време”. Никакви ГЕРБ-ове, БНС –та и Атаки. Всички са БСП и МВР, а може би и ДС - и Сидеров, и Расате, и Борисов. Имайте го предвид, като гласувате през юли.

Впрочем изборите може пък наистина да са предсрочни, почнах да си мисля от обяд. Управляващите, и особено председателят на парламента Заяков-Пирински, толкова са се спекли от страх, че в стремежа си да ги избегнат, може и сами да ги предизвикат. Сигурно ще забранят със закон протестите пред Народното събрание, президентството и Министерския яксъвет. Но няма как да ги "деполитизират". Никога не е могло един протест среищу политика да не е политически, след като политиката по дефиниция е търсене на подкрепа за общи или обществени действия, които засягат всички. Можеше да не е партизиран – до днес на обяд. От утре такава опция не съществува. Някои опозиционни партии, взели повод от днешната полицейска бруталност, сигурно ще се събудят. Не знам дали това ще им донесе повече гласове и дали изобщо ще ги вкара в парламента. Но поне ще запази достойнството им.
Ако още го имат.
Калин Манолов
Още материали от същия автор на http://kalin-manolov.blog.co.uk