В края на първата половин година от властта Бойко се подхлъзна лошо. По-точно подхлъзнаха го неговите. И то точно там, където беше най-силен и убедителен – на международната сцена.Европа и ЕНП го приеха отлично, защото ги освободи от заразата на тройната коалиция. Толкова категорично го харесваха, колкото и отхвърлиха нелепата кандидатура на Румяна Желева за еврокомисар. Агонията свърши – дадох това заглавие на колегите, защото цялата политическа смърт на Желева бе колкото нелепа и смехотворна, толкова и бавна и мъчителна.

Нейната кандидатура постави на изпитание цялата държава и ЕС и направо опря пистолет до слепоочието на Генерала. Той за първи път разбра на собствен широк гръб, че освен да хвали и прегръща, Европа може и да бие. Той е човек, който доказано се учи от грешките и със сигурност при него ще има здравословен ефект, за разлика от предишните, които се държаха като темерути, когато от Европа не искаха да ги чуят повече.

Коя все пак е причината да се стигне дотук? Типично по български разбрахме, че не всичко, което хвърчи, се яде. На наш гръб го проумя/дано!/ и очевидно семплата интелектуално Желева. Провалът дойде заради подценяване и неуважение към ситуацията. Критериите на европейците са високи и далеч надхвърлят перченето по балканските ширини. В ГЕРБ имаше други достойни хора, които можеха да представят сносно България пред европейските депутати, но там си избраха тъкмо Желева като най-послушната. Поне такъв беше първият мотив, който чухме от премиера. Оказа се, че по послушанието посрещат, но по-друго изпращат в европарламента.

Може би Николай Младенов не е най-послушният министър, но със сигурност щеше да получи аплодисменти на изслушването. Дълго продължи мънкането за решението България да даде назад. Бодряшкият оптимизъм на г-жа Цецка Цачева, че Румяна Желева вече била избрана за еврокомисар, само показва нивото на нашия манталитет. Балканският инат работата да стане на всяка цена не помогна и само я размириса по света. Неуспехът е налице. Дано втората кандидатура поне малко измие срама от първата. А ние да си знаем, че вече имаме една обеца на ухото. Все пак новите управляващи да помнят най-важното – кадрите решават всичко. Ум робува, ум царува, ум патки пасе.

Николай Бареков/bnews.bg