Украйна избра Запада, но... - ЧастII
Продължение...
Днес Украйна е жертва на стремежа за доминация на Москва. Днес сме свидетели на още един пример за това, колко опасни въжделения се крият зад израза “близката чужбина”, който трайно зае позиции в руския политически сленг. Днес знаем, че президентските избори в Украйна са били нагло и безцеремонно ОТКРАДНАТИ и иззети от ръцете на онези, които би трябвало, чрез свободно изразената си воля, да определят изхода от тях - украинските избиратели. Днес сме наясно, че в последния момент бяха “нарисувани” огромно количество бюлетини, които да помогнат за победата на проруския кандидат за Президент в една - поне номинално - суверенна държава. Днес научаваме, че според опозицията има сведения за пристигането в тази суверенна държава на РУСКИ командоси от групата “Витяз”, които да гарантират, че кражбата ще бъде успешна. Между другото ние, българите, би трябвало да бъдем особено чувствителни точно на тази тема. Все пак изразът “политика на канонерките”, ако не ме лъже паметта, има своите корени в присъствието и враждебните действия на руски военни кораби във Варненския залив, макар и по време на един по-отдавнашен опит на Москва да диктува политиката на друга страна (този път нашето, тогава все още много младо, Княжество).
Имаше времена, когато – макар и да се възползваше от неговата просташка и безродна продажност – Кремъл, поне от приличие, демонстрираше известно неудобство от постъпките, методите и изказванията на беларуския диктатор Лукашенко. Днес времената са други. Днес със собствените си очи виждаме, как Москва иска да клонира Лукашенко, този път на украинска почва. Стремежът към реванш за загубата на Студената война вече хвърля своята сянка върху съседни на Русия държави. Единственото, което спасява прибалтийските републики от подобна участ, е членството им в Европейския съюз и липсата на готовност и чисто материален интерес на Путин да се конфронтира пряко с толкова солиден представител на Западния свят. Грузия, Армения, бившите републики от Централна Азия, обаче, не разполагат с подобен щит. Какво ли предстои да им се случи, ако Западът днес не демонстрира твърдост?
Съединените щати, Европейският съюз, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Съветът на Европа, както и ред други наднационални, национални, правителствени и неправителствени организации заявиха, че не признават провеждането на президентските избори в Украйна за демократично, свободно и съвместимо с установените критерии на цивилизования свят.
Дано нещата не спрат само до това заявление.
Не са изминали все още много години от времето, когато ЕС прибързано и неразумно направи предварително обречен опит да постави в изолация Австрия само за това, че там в правителството бе включена Партията на свободата, оглавявана от Йорг Хайдер, която партия – съвсем законно – придоби това право след провеждането на напълно демократични и свободни избори. Разбира се, нито пресилените опасения по адрес на Австрия след тези избори се сбъднаха, нито опитът за изолация се оказа поне в някаква степен успешен или адекватен.
Стара и емпирично изстрадана полска аксиома е, че “Няма свободна Полша без свободна Украйна”. Днес Полша е част от ЕС, а не съм чул във Варшава да са се отказали от тази – доста смислена, между другото – теза. Какво ли ще направи ЕС за своя член – Полша – сега?
Сега в Украйна имаме пример за вземане на властта не чрез законни избори, а чрез фалшифициране на изборния процес. При това от хора, на фона на които и най-апокалиптичната представа за Йорг Хайдер би могла единствено да бледнее като неонова реклама на фона на свръхнова.
По тази причина именно сега е време Западът да бъде твърд. Колкото и да е странно, историята май наистина се повтаря спираловидно. И отново сме изправени пред опасността да станем свидетели на “ефекта на доминото”, който така жестоко тормозеше Кисинджър по време на кризите в Индокитай. Ако днес предадем/продадем Украйна, кой би могъл да каже, къде Кремъл ще набележи следващата си жертва?
И накрая – задавам Ви два въпроса, които продължавам да задавам и сам на себе си.
- Дали се дължи само на случайност обстоятелството, че Президентът Путин намери за удачно да се хвали с някакви свои нови и неповторими ядрени оръжия точно тогава, когато Русия безцеремонно се намеси в украинските избори?
- Дали най-голямото национално предателство, извършено от украински управляващи срещу украинския народ, не бе късогледо адмирираното тогава и от Вашингтон предаване на намиращия се в Украйна военно-ядрен потенциал в ръцете на Москва?
Жоро Георгиев
Днес Украйна е жертва на стремежа за доминация на Москва. Днес сме свидетели на още един пример за това, колко опасни въжделения се крият зад израза “близката чужбина”, който трайно зае позиции в руския политически сленг. Днес знаем, че президентските избори в Украйна са били нагло и безцеремонно ОТКРАДНАТИ и иззети от ръцете на онези, които би трябвало, чрез свободно изразената си воля, да определят изхода от тях - украинските избиратели. Днес сме наясно, че в последния момент бяха “нарисувани” огромно количество бюлетини, които да помогнат за победата на проруския кандидат за Президент в една - поне номинално - суверенна държава. Днес научаваме, че според опозицията има сведения за пристигането в тази суверенна държава на РУСКИ командоси от групата “Витяз”, които да гарантират, че кражбата ще бъде успешна. Между другото ние, българите, би трябвало да бъдем особено чувствителни точно на тази тема. Все пак изразът “политика на канонерките”, ако не ме лъже паметта, има своите корени в присъствието и враждебните действия на руски военни кораби във Варненския залив, макар и по време на един по-отдавнашен опит на Москва да диктува политиката на друга страна (този път нашето, тогава все още много младо, Княжество).
Имаше времена, когато – макар и да се възползваше от неговата просташка и безродна продажност – Кремъл, поне от приличие, демонстрираше известно неудобство от постъпките, методите и изказванията на беларуския диктатор Лукашенко. Днес времената са други. Днес със собствените си очи виждаме, как Москва иска да клонира Лукашенко, този път на украинска почва. Стремежът към реванш за загубата на Студената война вече хвърля своята сянка върху съседни на Русия държави. Единственото, което спасява прибалтийските републики от подобна участ, е членството им в Европейския съюз и липсата на готовност и чисто материален интерес на Путин да се конфронтира пряко с толкова солиден представител на Западния свят. Грузия, Армения, бившите републики от Централна Азия, обаче, не разполагат с подобен щит. Какво ли предстои да им се случи, ако Западът днес не демонстрира твърдост?
Съединените щати, Европейският съюз, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Съветът на Европа, както и ред други наднационални, национални, правителствени и неправителствени организации заявиха, че не признават провеждането на президентските избори в Украйна за демократично, свободно и съвместимо с установените критерии на цивилизования свят.
Дано нещата не спрат само до това заявление.
Не са изминали все още много години от времето, когато ЕС прибързано и неразумно направи предварително обречен опит да постави в изолация Австрия само за това, че там в правителството бе включена Партията на свободата, оглавявана от Йорг Хайдер, която партия – съвсем законно – придоби това право след провеждането на напълно демократични и свободни избори. Разбира се, нито пресилените опасения по адрес на Австрия след тези избори се сбъднаха, нито опитът за изолация се оказа поне в някаква степен успешен или адекватен.
Стара и емпирично изстрадана полска аксиома е, че “Няма свободна Полша без свободна Украйна”. Днес Полша е част от ЕС, а не съм чул във Варшава да са се отказали от тази – доста смислена, между другото – теза. Какво ли ще направи ЕС за своя член – Полша – сега?
Сега в Украйна имаме пример за вземане на властта не чрез законни избори, а чрез фалшифициране на изборния процес. При това от хора, на фона на които и най-апокалиптичната представа за Йорг Хайдер би могла единствено да бледнее като неонова реклама на фона на свръхнова.
По тази причина именно сега е време Западът да бъде твърд. Колкото и да е странно, историята май наистина се повтаря спираловидно. И отново сме изправени пред опасността да станем свидетели на “ефекта на доминото”, който така жестоко тормозеше Кисинджър по време на кризите в Индокитай. Ако днес предадем/продадем Украйна, кой би могъл да каже, къде Кремъл ще набележи следващата си жертва?
И накрая – задавам Ви два въпроса, които продължавам да задавам и сам на себе си.
- Дали се дължи само на случайност обстоятелството, че Президентът Путин намери за удачно да се хвали с някакви свои нови и неповторими ядрени оръжия точно тогава, когато Русия безцеремонно се намеси в украинските избори?
- Дали най-голямото национално предателство, извършено от украински управляващи срещу украинския народ, не бе късогледо адмирираното тогава и от Вашингтон предаване на намиращия се в Украйна военно-ядрен потенциал в ръцете на Москва?
Жоро Георгиев
CHF
|
1 | 2.10463 |
GBP
|
1 | 2.24498 |
RON
|
10 | 3.83729 |
TRY
|
100 | 3.87564 |
USD
|
1 | 1.66355 |
Последни новини
- 20:25 Йосиф Миладинов: Една мечта се сбъдна
- 20:17 Четири навика, които ни пречат да пестим
- 20:08 Опашки от коли на "Дунав мост 1"
- 20:00 Руски боен самолет се разби в Охотско море, пилотът е оцелял
- 19:50 Пунктът "Рудозем-Ксанти" ще заработи до края на годината, според Стефан Янев
- 19:38 Кандидатът за канцлер в Германия изпитва дълбок срам заради Втората световна война
- 19:30 Астън Вила уреди заместник на Грийлиш
- 19:18 Пянич иска да се върне в Ювентус