Стачката на учителите в България продължава вече повече от месец, а перспективите за нейния изход като че остават все още твърде неясни. Обнадеждаващите проблясъци бързо угасват след случайно прихваната реплика на министър, некоректно изписано предложение за споразумение или нещо друго. От чисто икономически, проточилият се във времето протест, постепенно се превърна в нещо като опит за отстояване на гражданска позиция и дори сцена за артикулиране на множеството пукнатини в образователната ни система – както от страна на изпълнителната власт и различни международни институции, така и от страна на преките потърпевши от тази криза – родители и деца. Разбира се, истинските “виновници” в така създалата се ситуация са учителите, които, образно казано, в момента се намират между чука и наковалнята.
“ДНЕС+” реши да им даде трибуна като посети едно от елитните училища във Варна – IV ЕГ “Фредерик Жолио-Кюри”.

Катя Попова, преподавател по български език и литература.

- Г-жо Попова, Вие лично защо стачкувате?
- Първото нещо, което искам да кажа, е, че съм радостна най-после варненските медии да се интересуват от нас и да искат да пишат за нас. Първата седмица беше пълно затъмнение. Сега вече сме в друг етап, надявам се, близо до успеха. Иначе аз нямам лична причина да стачкувам, тя е многократно заявявана, отстоявана, изкривявана и поправяна; стачкуваме да си върнем достойнството и обществото да разбере смисъла на нашия труд, за да започнем да си вършим истински работата. Защото тя наистина е в основата на ценностите, които уж демократичното ни общество се опитва да гради. Ние сме в началото и в основата.

- А какви са перспективите оттук нататък, възможно ли е например да се провали учебната година?
- Провалът на учебната година е една от широко използваните манипулации. Съдейки по промененото и променящо се в положителна посока отношение на нашите ученици към нас, към мен лично и към всички стачкуващи, както и отношението на техните родители, съм радостна, че ще стигнем до онова, към което се стремим, защото те разбират какво правим и ни подкрепят. Като се върнем в училище, сме затъжени както ние, така и децата, с които работим, и тази сутрин също си го казахме. Оттук нататък ще се работи много по-леко, защото сме направили основното почистване, от което имаше нужда обществото ни, не само училището.

- От какво почистване имаше нужда обществото ни?
- Говоря за това, че когато някой лъже, независимо на какво място в обществото се намира, той трябва да започне да си плаща. Тогава моята работа в училище ще има тежест, тогава и на мен, като възпитаващ в основните морални ценности, ще има кой да ми вярва, защото децата и извън училище ще виждат, че и обществото ни започва да се подрежда по този начин.

- Това означава ли, че е необходима реформа на ценностите?
- Това са си вечните ценности, няма какво да ги реформираме, просто трябва да ги следваме. Трябва да посочваме тези, които преобръщат нещата, да ги разобличаваме – всъщност това е ценността да говорим истината, нали. И това трябва да бъде общо дело, и на всички, които са извън училището. За тази солидарност говореше антропологът Харалан Александров – когато всеки си върши работата, това е подкрепа за другия в обществото. Ние се опитваме да правим това в училище, то да има смисъл и да намираме подкрепата извън училището.

- Намирате ли я, подкрепата?
- Започваме да я намираме и всъщност по този начин, борейки се за уважението си, даваме урок на други хора, които лесно се огъват. А по този начин може да се направи оценка на нашия тежък труд, защото, ако ние толкова години не сме издържали на този стрес, на който ежедневно и ежечасно сме подложени в училище, просто нямаше да можем да направим тази стачка.

Ксения Царева, учител по география:

- Искам да кажа, че аз току-що говорих с курсистите, те ме потърсиха, не аз тях. Те дойдоха и казаха: госпожо, вярно ли е, че вие можете да си подадете оставките и да напуснете училище? Викам, да, вярно е, тъй като в момента се чувствам страхотно обидена, все едно, че аз не съществувам. Един от учениците ми казва: точно така, ако вие заминете и ако ние не останем тук и се предадем, просто държава няма да има. И те казват: ние трябва да станем като вас. XI клас са, догодина са 18-годишни. Те ще тръгнат да гласуват, оттам нататък ще имат право на всичко останало. Даже аз си мисля, че това е, което правим в момента – ние създаваме някакво обществено мислене, което липсва. Аз се гордея, че съм учител, наистина.

- Постоянно се говори за реформа в образованието, но какво е най-належащото да се направи според вас?

Цонка Станкова, преподавател по български език и литература:
- Трябва радикално да се реформират програмите. Трябва да се направят нови учебници, а там са невероятни игри и финансови интереси, повярвайте ми. Трябва да се променят и държавните образователни стандарти, които не осигуряват в момента вход за университета. Това е големият ни проблем, защото ние работим с много интелигентни деца, които обаче, ако нямат допълнителна подготовка на уроци и т.н., любима тема на медии, родители и общество, те не могат да влязат. Вземете конспекта, на който и да е ВУЗ и го сравнете с програмата за средното училище!

- Но ВУЗ-овете ще кажат, че са автономни…
- Нали сме в една държава, в една образователна система, толкова ли е трудно да се помисли за програмата в средното училище? Аз не искам да имам частни уроци и да се занимавам, но в момента те не могат да се подготвят по друг начин.

Рада Здравкова, учител по френски език:

- Имам чувството, че в обществото се остава с нагласата, че ние стачкуваме, защото сме против реформата. Да вземем външното оценяване, за всички езикови гимназии в страната има такова – за първата година, преди се наричаше подготвителен клас, сега е осми клас. То съществува от 15 г., но от най-малко пет години ние нямаме отговор на въпроса: къде сме ние, къде е нашата гимназия на национално ниво? Всяка есен на съвещание ние питаме инспекторите: защо след поредната молба няма отговор за получените резултати. Последно ни беше казано, че в министерството не успели да го направят. В края на юни предадохме резултатите, на 10 септември министерството не беше успяло и няма и да успее. Това за нас е неуважение и подигравка с нашия труд. Каква е целта на това външно оценяване тогава? Тази година, след като комисиите проверяваха работите на кандидатите за прием, какво ви накараха, колеги, да направите? Аз ще припомня, да изчислят колко точки средно е получил всеки кандидат. Изпратиха в София информацията и чакаха от там според резултата от точки да им съобщят какви оценки да се пишат. Няма стандарти за оценяване. От 100 възможни точки кандидат за профилирана гимназия, събрал 16 точки, получи тройка.

Цонка Станкова:
- Целта беше да няма ниски оценки. Имаше една двойка за цяла България. Смешна работа. Сега ще манипулират и матурата, ще си нагласят оценките според резултатите. А аз трябва да имам предварителна яснота, за да мога да тренирам тези деца.

Павлина Бахнева, учител по математика:
- Имам представа от изпита след седми клас, тази година като представител от Варна участвах и в проверките от пробните матури по математика. Имаше четири комисии с много авторитетни имена като председатели на комисиите. Подходихме изключително отговорно към проверката на работите. И във връзка с коментираното преди малко искам да кажа, че в никакъв случай ние не сме против това, което се въвежда. За мен единственият проблем е, че не се обсъждат плюсовете и минусите във въвеждането на тестовете и на пробните матури. Естествено, че когато се прави нещо ново, то трябва да се проработи във времето, но трябва и да се коментира, да се отчитат силните и слабите страни. Ние отчетохме трудността на задачите, подредбата на задачите, точкуването на задачите с изключително смислени забележки, структурирани по начина на оценяване. Не бяха хубави резултатите и ние имахме своето обяснение, то беше добре мотивирано. Вече е минала половин година от тогава, а аз не съм чула никакъв коментар. А нали пробните матури се правят тъкмо за това. Замъглиха нещата и покрай изпитите след седми клас. Положението изобщо не беше идеално. Ние вътрешно си знаем какви са забележките, но какъв е проблемът това да се обсъди публично, да се изведат минусите и плюсовете и да се върви напред. При нас тези неща се коментират в зависимост от ситуацията. В един момент се отива в едната крайност, че е много добро, в другия случай се казва, че е много зле. Колкото до нашата стачка, относно финансовия проблем аз лично имам питане – и към нашия министър, и към министър Орешарски, и към г-н Станишев. Къде отидоха парите, с които ние правихме сметките пролетта? Беше ни казано, че през лятото, през ваканцията ще се огледат още малко нещата, ние имаме резерв в нашия сектор и ще се излезе с разумно предложение през септември. Идва септември и изведнъж твърда позиция, няма нищо. Какво стана с тези пари?

- За каква сума ставаше въпрос?
- Сумата варираше между 15 и 25 %. Ние тогава изобщо не сме предполагали, че ще имаме такъв твърд курс на поведение от страна на правителството. Да не говорим за лъжи и различни машинации. В момента ние направо си играем на “тука има – тука няма”.

Рада Здравкова:
- Мисля, че никой няма интерес да проваля учебната година. Последната манипулация беше, че ако трябва, ще се учи в събота. Искам да ви кажа, че няма да се учи в събота, защото и по Кодекса на труда, и по Закона за образованието в училище има петдневна работна седмица. Ние сме на петдневна работна седмица и ще трябва да ни платят двойно, както никога досега не са ни плащали, а ние работим и в събота, и в неделя. Ще трябва да предложат друг вариант. За ваканциите, да, но как ще стане? В нашето училище двамата испанци и французойката работят, защото директорката не им позволи да стачкуват с нас, те са по друг вид договор. Имаме още четирима колеги, които не стачкуват. Моят клас например идва в седмицата за един час при французойката. Друг клас идва три часа, но не влиза в другите три. Тези деца идват сега, ще идват и през ваканцията – абсурд е като идея.

- Може ли някоя от вас да се похвали, че дава частни уроци и този доход е бил отчетен в данъчната й декларация?
Рада Здравкова:
- Не давам частни уроци и ще ви кажа защо. Смятам, че влагам достатъчно енергия и сиво вещество в час. През останалото време, повече от осем часа работен ден, проверявам вкъщи – и събота, и неделя, и смятам, че трябва да си пазя здравето и нервите.

Наталия Иванова, учител по история и география:
- Искам да се включа по няколко въпроса. Първо за това, което тревожи много родителите – удължаване или проваляне на учебната година. Последните прецеденти: Румъния – 23 дни стачка, Сърбия – 4 месеца стачка, Испания – 3 месеца стачка, никъде няма провалена учебна година. Вярно, в Румъния отчетоха по-ниски резултати на приемни изпити, но няма как. Второ, много държа да се знае и за нашите прословути искания. Малко като синдикалист говоря, защото съм такъв. Размахваха се навсякъде нашите искания за 100 %, макар че никога не сме ги искали сега и веднага, искали сме ги винаги поетапно. Това поетапно не беше изгодно и все се изтърваше. Декларира се от правителството, че е направило много отстъпки, а ние не сме били мръднали въобще от първоначалните позиции. Това въобще не е вярно. Ние направихме няколко стъпки, разсрочихме на три транша, от които свалихме още по пет процента и освен това дори се говори напоследък за брутна заплата, макар че предложението на целия град Варна беше за основна заплата. Това е подписано от 104 председатели на стачни комитети във Варна. Цяла Варна стои зад това, но в София са обобщили данните от страната и сега се върти терминът брутна заплата. По отношение на частните уроци: аз работя на три места и си декларирам доходите от трите места в данъчната декларация. Не знам дали това може да се провери, но всяка година декларирам доходите си и съответно си плащам данъците. Но лично на мой ученик не съм предавала.

- Нагласи за оставки при вас има ли?
- Да.