Продължавайки инициативата за даване на трибуна на варненските учители, решихме да научим каква е позицията на преподаватели от Математическа гимназия “Д-р Петър Берон” за продължаващата стачка. В разговора взеха участие Драгомир Чанков, учител по литература и носител на наградата на Фондация “Христо Ботев” – “Даскал Ботьо Петков”, Лидия Белчева, учител по литература, Диана Чалканова, учител по математика, Георги Ников, учител по информатика, носител на наградата за млад учител на община Варна, Венета Богданова, учител по информатика, носител на награда “Варна” в сферата на образованието и Йорданка Коцева, учител по история.

- Защо продължавате да стачкувате?

Лидия Белчева /Л. Б./
- Протестирам за това българското образование да се превърне наистина в приоритет, при това не само за този кабинет, който дойде с обещанието, че образованието ще е приоритет, а и за всички следващи кабинети. Твърде много са проблемите в българското образование – заплатите на учителите са само един от тях, но те водят допълнителни следствия. Първото, което ми идва на ум е, че в училищата вече са твърде малко младите хора. Обещанието за 350 – 400 лева заплата едва ли ще ги вкара в класните стаи, защото илюзия е, че лесно се изкарват учителските пари. В крайна сметка отговорността трябва да се поеме и от кабинета, който вече казах, дойде с обещание образованието да бъде приоритет. Тогава, когато наистина се помисли за българското образование, като част от грижата за него ще са учителските заплати, професията ни просто ще стане по-привлекателна.

Венета Богданова /В. Б./
- Хвана ме страх, когато в началото на учебната година говорейки с млад специалист, започващ работа в едно от варненските училища, той ми каза, че негови приятели са го попитали защо се захваща с тази непрестижна професия. Тя е непрестижна, защото е ниско заплатена. Това е директен отговор на въпроса как обществото ни възприема.

Драгомир Чанков /Д. Ч./
- Нашите ученици са част от това общество. Ако ти самият не се чувстваш стабилен в нещата, които правиш или житейски, трудно можеш да бъдеш и посланик на каквито и да било идеи. Ти не си медиатора, не си човека, който може достойно да отстоява тези идеи, защото в очите на част от учениците ти си неуспял човек.

- Георги Ников /Г. Н./
- Стачката е и за това, веднъж завинаги общественото мнение за учителите да престане да бъде като за хора, които не са успели да станат нищо друго и са станали учители от немай къде. Ние не сме учители, защото не можем да правим друго, а защото сме избрали да правим това. Считаме обаче, че този избор има цена и е крайно време тя да има икономическа подплата и трудът и усилията на всички колеги да бъдат оценени по достойнство, за да не изпадаме в ситуацията да се чудим как да нахраним собствените си деца, вместо всичките ни усилия да са концентрирани в това да обучаваме нашите ученици. Гладният човек няма как да предложи нещо свръхкачествено. Така разсъждавам аз и мисля, че доста хора го споделят.

Диана Чалканова /Д. Чалканова/
- Аз съм майка на дете, на което предстои следващата година да бъде първокласник. Много ми се иска това дете да учи в България, да учи при едни достойни хора с високо вдигнати глави. Имам и голям син. Може би той беше едно от децата на прехода, през чиито глави мина всичко това, което ние трябваше да изтърпим в продължение на 18 години. Нека поне малките деца да растат в една нормална държава. Мисля, че всяка уважаваща себе си държава трябва да започва от образованието, защото всеки е започнал с а, б, в.

- Получихте предложение за 20 % увеличение от 1 ноември тази година, което бе възприето от синдикатите. Защо все пак не се стигна до споразумение?

- Л. Б.: Всъщност се стигна до компромис – от наша страна. Припомням, че нещата тръгнаха от желание за 100 процентово увеличение, след което първият компромис беше сведен до искане за трикратно увеличение на заплатите – три пъти по 25 % със съответните дати – 1 октомври 2007 г., 1 януари 2008 г. и 1 юли 2008 г. От там насетне последва и трета крачка, която се сведе до 20 процентно увеличение на същите тези дати. Всъщност компромис няма от страна на министерството. Те си играят с цифрите, смятат по един абсурден начин, събират и изваждат числа, смятат проценти като съответно взимат несъпоставими стойности. Да кажем правят натрупвания върху средна брутна заплата въобще за образованието и след това получават по някакъв начин средна брутна заплата само за учителите в образованието, което дори и за едно дете звучи необективно и неубедително като резултат. Безкомпромисността на кабинета е игра на нерви. Те се опитват да се подиграят с учителското съсловие, защото вероятно са наясно все пак колко много от нас едва издържат финансово и в този смисъл са ни поставили на ръба. Но цинично беше и влизането им в тези преговори – ние знаем, че учителите са разумни, с други думи дайте сега чрез тях всъщност да постигнем собствените си желания. Колега скоро каза, че точно този призив на г-н Станишев към разумния учител му е прозвучал като призив към учителя, който трябва за пореден път да приведе покорно гръб, но след като толкова години сме предупреждавали за проблемите в образованието, мисля, че сега не е момента да привеждаме гръб. Вече е крайно време да поставим исканията си.

- Д. Чалканова: Аз като математик искам да кажа нещо за числата и за цифрите. Нашите първоначални искания наистина бяха за 100 % увеличение на работните заплати. От тук нататък никъде не става дума нито за проценти, нито за дати и срокове, в които тези проценти да бъдат дадени. Ще ви предложа една проста задача, включена в учебниците за 11 клас. В едно предприятие 17 човека от колектива получават заплати между 150 и 250 лева. Двама човека – началникът и неговият заместник получават заплати над 1000 лева. Средната работна заплата по този начин става 300 лева. На кого е 300 лева заплата – на този, който взема по 150 лева или на този, който взима 1200 лева? Ето го смесването на понятията – средна брутна работна заплата за отрасъла и средна брутна учителска работна заплата. Затова учителите искат да видят фиксирани проценти – от 1 ноември 2007 г., от 1 януари и от 1 юли 2008 г. Нека да говорим в проценти, така както говорим за процентно увеличение на заплатите на депутатите – с 44 %, така както на медицинските сестри дадоха 20 % и така както от 1 ноември има договорка за висшите учебни заведения – 40 %. Ние сме завършили пети клас, поне там където се учи за проценти. Всички знаем какво са процентите. Хайде да не си играем с числа.

- Д. Ч. Дори премиерът Станишев си позволи да манипулира обществото като казва, че ето виждате ли учителите показваха фишове с около 300 лева заплата. Какво искат те сега, при положение, че им даваме 600 – 650 лева. Но това е брутна заплата. Обществото трябва да знае, че в брутната заплата влизат и класът прослужено време, лекторските часове, които между впрочем също са много ниско платени, допълнителното материално възнаграждение, това значи, че основаната заплата на учителя си остава ниска, а тези всички сборове на практика само пред обществото изглеждат като едно голямо число, което обаче когато си получаваш заплатата е съвсем различно. Протестираме срещу тази манипулация, която идва от най-високо място - да се казва, че заплатата едва ли не се увеличава двойно. Това не е вярно.

- Г. Н.: Цитирайки точно данните на Министерски съвет - те спрягат числото 444 като средна брутна учителска заплата към настоящия момент, без допълнителното трудово възнаграждение или 472 лева също към настоящия момент средна брутна учителска заплата с допълнителното трудово възнаграждение. Да направим една проста сметка. Имаме крайното число, което се предлага според тяхното проектоспоразумение – 650 лева, в което влизат всички допълнителни трудови възнаграждения. От него изваждаме стойността към настоящия момент – 472 лева и получаваме 178 лева. За да изчислим процентното съотношение към настоящите доходи трябва да разделим това число на 472 и голямата изненада е, че се получава следната стойност - 37,7 %. Това реално увеличение има ли нещо общо със стоте процента, с които се спекулира, с три пъти по 25 %, с три пъти по 20 %? Кое е изгодното в това предложение на Министерски съвет? Аз съм математик и информатик - по една случайност мога да разбирам числата. Мен няма как да ме убедят с тези числа, че това предложение е изгодно. Ако си мислят, че говорят на гласоподавателите на г-н Доган, тогава може би номерът може да мине. Българският учител поне пети клас е завършил и след като сме стачкували 27 дни вече да се отправят такива оферти, окачествени като едва ли не революционни, свръх щедри и т. н. е меко казано подигравка. Трагедията е, че всички национални медии работят в услуга на правителството, тиражират всички изказвания на правителствени членове и на проправителствени експерти и настройват абсолютно целенасочено общественото мнение срещу учителите и техните искания като се представя точно тази картина – те им вдигнаха два пъти заплатите, какво още искат наглите даскали, защото точно такива са квалификациите.

Йорданка Коцева /Й. К./
- 444 лева според МС е в момента средната брутна заплата. Искам да направя уточнението, че такова понятие няма, както няма понятие колективна оставка, защото средната брутна заплата е в зависимост от индивидуалните параметри на всеки човек – с трудов стаж, с болнични, с допълнителни възнаграждения и т. н. На практика грубите изчисления показват, че стъпката към 650 лева означава 48 % увеличение, което включва допълнителното трудово възнаграждение. Ние по принцип получаваме 12 заплати. Към края на годината се решава, че ще имаме допълнително още една 13-та заплата, която се разпределя на три пъти – обикновено на 24 май, на 15 септември и по Коледа. Една средна заплата за всеки човек се разделя на три и се дава едно допълнително възнаграждение в тези месеци, по случай началото на учебната година, 24 май и за Коледа. Защо казвам 48 % и защо накрая остават на практика от тези 650 лева 18 %. Груба е сметката. В тези 650 лева липсва това допълнително трудово възнаграждение, в това число липсва и двукратното 10 %-но увеличение, което е регламентираното от правителството увеличение на бюджетните служители. Всички бюджетни служители получават от 1 септември 10 % и от 1 януари 10 %. Това правителството прави като допълнително възнаграждение за всички бюджетни служители във връзка с инфлацията, с това че бюджетният сектор изостава от частния и т. н. Получава се, че от тези 48 %, 20 % регламентираното от правителството увеличение за бюджетните служители – ще станат 28 %. Едната средна брутна работна заплата е около 10 %. Тя е грубо 10 % от нашето възнаграждение. И на практика се получават около 18 %, което ни предлага правителството. Защото в тези 650 лева вече ще се включи това, което е имало допълнително над тези 444 лева, включват се и тези две увеличения по 10 % за бюджетните служители. Министър-председателят когато обяви крайно негативната си позиция по отношение на нашите искания имаше следното изказване – по тази логика ако всички искат толкова много, ами добре ние на всички трябва да увеличим. Аз не съм съгласна дори в бюджетния сектор, че трябва да се увеличават на всички веднага заплатите, предвид че те са ниски, изостават от инфлацията, от частния сектор и изобщо от заплащането. Но не може да се дава на всички, след като в публичния сектор – например в производството на храни и тютюневи изделия, средната работна заплата, според Националния статистически институт е 1896 лева. Смятате ли, че трябва да се увеличи 100 % заплатата на този човек. В химическата промишленост средната брутна заплата е около 990 лева. Смятате ли и че на него трябва да се увеличи със 100 %. Г-н Станишев и правителството смятат, че увеличението на учителските заплати ще генерира инфлация. Същевременно ние стачкуваме, не получаваме през това време никакво възнаграждение и няма да получим. Същевременно депутатите увеличават своите заплати с 44 %, медицинските сестри с 20 %, за преподавателите във ВУЗ-те с 40 %. Никой обаче на говори за тях, че генерират инфлация. По-скоро би трябвало да се съгласим на първоначалното предложение на г-н Станишев, който каза не повече от три пъти по 10 %. На практика тези 18 % са много по-малко от тези, правителството отстъпва от своето първоначално предложение, което е три пъти по-малко от нашите искания.



- Как виждате развитието на стачката от тук нататък? Не смятате ли, че общественото мнение се изостри прекалено?

- Л. Б.: Имам дъщеря в 12-ти клас, която също би искала да завърши учебната година по причини, които не касаят останалите ученици, но това е лична тема. Да, общественото напрежение наистина е голямо. Обаче същите тези родители ще приемат ли в класовете на техните деца да влизат немотивирани хора, които наистина само да изпеят урока си и да излязат или предпочитат децата им да работят с хора, които се стремят да се обогатяват, стремят се да повишават квалификацията си. Имат стимул да го правят. Общуването с тези хора би било много по-различни и много по-полезно. Замислих се за още нещо – в неделя гласувах в друго училище, там имаше черна дъска. Не е нормално в 21 век, когато имаме толкова много претенции, учителят да продължава да пише на надрасканите черни дъски с тебешир. На практика, в час ние нямаме възможност да правим модерни уроци, както министерството се опитва да обяснява, поради простата причина, че не разполагаме с техника.

- Д. Ч.: Ето защо учителството има искане за по-голям дял от Брутния вътрешен продукт за образование. Ние нямаме предвид само собствените си заплати, но и цялото обезпечаване на българското училище като материална база, като финансов ресурс, чрез който може да се обнови базата, да се създадат модерни кабинети, да се изгради едно наистина модерно, като за 21 век училище. Ние имаме желание наистина да започне дебат за това какво трябва да се учи и как трябва да се учи в българското училище. МОН и като цяло МС представиха тази стачка пред обществото единствено и само като стачка за пари. Това не е така и ако внимателно се вгледаме в исканията на българските учители ще видим, че ние имаме претенции и по отношение на това, че само изпълняваме някакви чужди решения във връзка с учебните програми, планове и т.н. А ние, които трябва да ги прилагаме, не сме консултирани нито веднъж във връзка с това какво точно да се учи и евентуално как трябва да се учи. Не приемам обвинението на МОН, че учителите не искат да се реформират. Тъкмо обратното – ние искаме, но не виждаме засега сериозни представители на МОН, с които да дебатираме и нашите думи да се чуят. Има нещо ненормално в 3 учебни часа седмично, при 36 учебни седмици да се учат над 75 произведения и върху тях да се полага държавен изпит. Оказва се, че самото министерство залага един капан. И тогава и родители и ученици търсят изход и много често го намират в допълнителните школи и частни уроци. Тоест не учителите са тези, които регламентират необходимостта от подобна форма на подготовка. В тези часове и с този обем материал, който трябва да се усвои е невъзможно в рамките на държавното училище да се получи качествено образование. Трябва да се помисли много добре какво и как да се учи. А не да се сложат многото произведения, издателствата да сложат многото помагала, тестове, включително университетските преподаватели да си водят курсовете, а пък форматът на кандидат-студентските изпити да бъде много по-различен от това, което в завършващия етап предлага средното училище. Как може да си представим, че едно дете, което е обучавано в средното училище ще се подготви по история, български език и литература за прием в Софийския университет, при положение, че във входа на университета са сложили произведения и автори, които не се изучават в средното образование. На практика се налага ученикът да ходи на частни уроци. Защо министерството търпи това? Това се неща, за които обществото усеща, че съществуват като проблем, но не иска да ги назове. Властта дълги години в т. нар. години на преход целенасочено не обръщаше внимание, за да може да обслужва много често икономически интереси - на издателства, на група университетски преподаватели, не мога да отрека и на някои учители, които също имат интерес от това да няма регламент, да няма ясни правила.

- Й. К.: Чрез нашите синдикални искания ние искаме по-висок статут на българското образование. И от там ще тръгнат и реформите. Ние започнахме със синдикални искания без да сме против реформи, но дебатът за реформите е нещо отделно. И трябва да има отделен дебат, в който да участват учители.

- Г. Н.: След като един от лидерите на партиите, участващи в тройната коалиция, твърди, че 90 % от учителите не стават и дори тази оценка е занижена, това означава, че родителите няма за какво да се притесняват от стачката, защото децата им не само не губят, а дори печелят защото не са в контакт с едни некадърници, каквито са според думите на г-н Доган учителите. Следователно от тази стачка най-печеливши са родителите.

- Л. Б.: Аз искам само да задам въпроса къде другаде в бюджетната сфера се ражда по-добър продукт от нашия.

- Д. Ч.: При положение, че г-н Станишев на пресконференция при визитата си в Брюксел цитира, той изпада в противоречие, но може би не го съзнава, оправдаваме го, предполагам, че не е бил добър ученик, най-малко в часовете по логика и не само, защото той самият цитира, че 15 000 студенти от България учат в Германия всяка година. Значи 15 000 само в Германия. Колко са в САЩ, Франция, Англия? Извинявайте кой ги учи, кой ги научи тези деца, че те станаха конкурентоспособни? И колко от тези некадърни 90 % са допринесли съответно за този успех?

- Г. Н.: Днес (бел. а. – вторник) група колеги подготви единно заявление до директора на МГ, което гласи, че сме готови да напуснем системата на българското образование, защото се чувстваме оскърбени и унизени от отношението, изявленията и действията на министър-председателя Сергей Станишев, министъра на образованието Даниел Вълчев и министъра на финансите Пламен Орешарски. Ето това е един възможен край на стачката. Ще има достатъчно хора да направят тази стъпка. Тази бройка ще продължи да нараства и тогава не бих искал да коментирам какво би се случило с образованието. Нека обаче това да не се приема като опит за изнудване, защото това е просто законово разрешено действие и то е израз на една позиция и тя е, че ако с нас се отнасят така ние просто нямаме физическата възможност да работим тази работа, защото всеки от нас има задължения към собственото си семейство и трябва да изпълни първо тях.

- Й. К.: Според мен родителите би трябвало да поискат отговорност от тези, които бавят преговорите, от тези, които не дават ясни позиции и ясни оферти към учителите и от тези, които представят тенденциозно учителската стачка.


- Ако приемем, че не предприемете крайната стъпка, за която споменахте и че се стигне до споразумение с правителството, ще успеете ли да преструктурирате така учебния материал, че да не се налага да се взима от лятната ваканция?

- Д. Ч.: Ние очакваме решение от министерството в тази връзка, но се надявам, че няма да се стигне до това да се взима от лятната ваканция на учениците. Чухме, че има някакъв резерв от дни, включително и от ваканции, като пролетната, които могат да се използват за това, но искрено се надяваме, че МОН и кабинетът като цяло много бързо ще реагира и този въпрос няма да се задава, защото ние ще започнем да работим и да си вършим задълженията. На нас ни е много трудно да стоим осем часа в празните стаи на училището и по-страшното е, не толкова, че не взимаме пари през тези дни, а че се движим като сенки в една гробница. Защото едно училище без деца е най-страшното нещо, което може да види един човек и приканваме всички, най-вече факторите, от които зависи разрешаването на проблема да посетят едно училище тогава, когато е празно и да си помислят какво може да се случи с една държава и едно общество, когато младите хора са необразовани, немотивирани да учат и смятат, че може да се успява в живота по всякакъв друг начин, но не и чрез образование и култура. Явно това, което сега се наслагва като мнение, с отношението, което се демонстрира към нас е, че ние сме излишна част от обществото и то може без нас и че, ако най-кадърните учители се откажат да работят от това няма да загуби никой. В навечерието на 1 ноември – Деня на народните будители искам да кажа, че може би това са последните припламвания на една част от обществото, каквото са учителите и които в някаква степен все още носят този пламък на възраждането и будителството. Един учител е добър не само с това, което дава като знания, но и с начина, по който емблемира морала, който е необходим, за да бъде едно общество здраво. Тогава, когато той стои здраво със самочувствие и убедеността, че една държава и едно общество стоят зад него, защото той е този, който гради бъдещето. Това усещане в учителите започна да се губи и това е най-страшното.