В нормалните държави за оценка, преценка и решение на сложни казуси си имат научни центрове, университети, лаборатории, бизнес-инкубатори и цели легиони от професори, топ-анализатори и какво ли още не.
Ние пък си имаме традиция, която работи, общо взето, безпогрешно!
Колкото повече комунистите и ченгетата храчат по някой, толкова по-добре този някой си върши работа. И обратното - започнат ли да лансират някого – внимавай! На терена се е появил поредния некадърник.
Този метод на оценка може да изглежда примитивен, обаче за сметка на това е безпогрешен.

Ако погледнем сегашното правителство, безспорният “любимец” на другарите е министър Симеон Дянков. Този пич първи се сдоби с гаден прякор (Хер Флик). Първи се сблъска с “интелектуалната мощ” на българските профсъюзи, първи получи постоянен абонамент за всякакъв вид заяждания по време на парламентарни прения и май няма сфера от нашата “прекрасна” политическа действителност, където да е втори.

Това е подозрително, не мислите ли?
Излиза, че този път, май случихме на финансов министър. След като толкова много и толкова гадно го плюят другарите, значи Дянков …става.
При това става, не защото има американско образование или защото е в топ 100 на световния финансов елит!
Точно обратното е - заради американското образование и заради финансовия топ 100, другарите се късат да се пенят по негов адрес.
Тук вече влизаме в сферата на чисто българските парадокси.

Ако министър Дянков беше завършил МГУ (Московския държавен университет) и беше заработил един-два милиона като счетоводител на някой от Путиновите олигарси, тогава със сигурност щеше да е любимец на всички ченгета по всичко земни кълбета.
Да бе, ама когато комунистите и ченгета си харесат някой, като по правило (и по традиция) накрая излиза, че този някой НЕ става за нищо.
И пак се върнахме в началото. Дянков другарите го плюят значи … става.
Изводът! Учи, мама, на запад, че да те плюят на изток.
Така стават работите при нас.

Антон Луков