Сигурно ви се е случвало, когато се завръщате към местата от детството, да отидете след дългогодишна пауза в дома на много възрастни роднини, да обиколите двора, да надникнете по стаите, които грижливо пазят вашите спомени и невинните детски тайни, и да си кажете: „Тук всичко си е същото”. Цветовете, атмосферата, мебелите, аромата на вишновка, черешово сладко
и стари приказки, овехтелите картини със застинали мигове емоционална история по тях.... Абсолютно всичко.


Впрочем, има една държава, където нещата стоят по подобен начин. Там времето е спряло, въпреки движението в хрониките, в прогнозата на синоптиците и в списъка с предстоящи събития. Въпреки непрекъснатото оживление в политическия живот, въпреки междупартийните, междуведомствените сценки, въпреки сладките раздумки или острите спорове между героите на деня, въпреки европейските правила, въпреки протестите, въпреки живота, въпреки всичко....


В тази държава прах покрива отдавнашни добри намерения. Никой не се сеща да отвори прозореца, за да влезе свеж въздух и
много идеи нещата да се случват не оцеляват поради астматични пристъпи.. Всичко си е същото.


На това иначе божествено географско място, бележити обществени люде осъществяват пълни свинщини под едничкия предтекст, че работят на полза роду. И последното е абсолютна истина, защото тези хора старателно усвояват, отклоняват, присвояват колкото може повече в полза, ... само че на собствената си фамилия, а не на рода като патриотично понятие.


Понякога идва някой европейски редактор да помаха с пръст и да съобщи, че в общи линии така не е прието да се прави, защото... пари, пари, но всичко си има граници, има общество, морал, бъдеще и държава.


Посъветваните любезно му кимват в знак на съгласие и отварят още по-големи усти да глътнат целия свят, ако това изобщо е възможно. После, за да има някакво движение в сюжета, съчиняват апел за надграждане, техническа помощ и други подобни разтегателни и когато редакторът отвън се възмути, че му е дошло до гуша от въпросните простотии, почесват се умно по главата и се обръщат в обратна посока – към някоя по-безболезнена и по възможност максимално безполезна тема.


Иначе всичко си е същото... Ама съвсем, съвсем същото.
Години, десетилетия наред.


Появява се някой в политиката. От там прескача да съсипе някое голямо предприятие, да гушне неполагащи му се милиони и когато стане много горещо, връща се отново в политиката, за да се оплаче, че таен и зловещ идеен противник опетнява чистото му като сълза име и че колосалните му доходи и имущества са отпреди това. От кое точно преди не се знае, защото като изключим реституцията, доколкото си спомням, по време на
другото преди, имаше относително равенство и нямаше как един човек да е собственик на четвърт държава, но явно аз нещо пропускам.


На мястото, където всичко си е същото и няма никакво намерение да се променя, особено в по-добрата посока, на много свестни и почтени хора понякога им писва и просто си грабват багажчето. Например, спомням си един невероятен талант Климент Денчев, той почина през седмицата... Този човек живя десетилетия в Канада, явно предпочел да е максимално далеч от мястото, където нещо не съответстваше... Така бяха обяснили, че не съответства...


Така съм забелязала през годините, ако някой е ярък характер, ако има мнение, ако е талантлив и работата му прави впечатление от далеч, на въпросното място веднага го фиксират и не мирясват докато не го изчистят от региона, понеже не съответсва.


И всичко си е същото. Не се променя. В парламента говорят за законодателни промени, но не ги приемат, защото така е по-удобно. В обществото говорят за избори, но не ги осъществяват, защото изборът е само един - обобщен в прословутата реплика, че всички са маскари. Отвън предупреждават държавата, че ще фалира, а отвътре от нейно име се обажда някой, за да каже, че онези отвън са зле настроени и некомпетентни. /Понеже държавата е нещо твърде общо и бездушно и на едни хора в началото на някакъв период, наречен демокрация, им е хрумнало, че спокойн
могат да помогнат на държава да фалира, а после... Общата отговорност не е отговорност. А частните имоти са си имоти и освен това вършат твърде добра работа./


Отвън твърдят, че са уморени да помагат, но все пак държавните разходи през януари и февруари са се повишили с 12% в сравнение със същия период на миналата година. Отвътре ахват, че е хубаво да се помогне и забелязват, че има международна криза. Всъщност... нещата са си същите: някои хора са без работа, други – едвам свързват двата края, останалите все още някак се крепят и не се дават. И така е почти две десетилетия.. Само че досега се случваше неоснователно, а сега изглежда обосновано от
световната криза, която американците очевидно забъркаха нарочно, само за да ни сложат прът в колелата и да спънат нашия параден ход напред към охолното и спокойно бъдеще.


Но това, че се говори всеки път по различен начин съвсем не променя мястото, където времето отдавна е спряло и всичко си е същото. Из-зад разлепените тапети на стената надничат портретите на национални герои, за които се сещат само шепа идеалисти, няколко ученолюбиви подрастващи и сценаристите на официалните тържества. Предполагам,
че ако някой днес случайно даде на тези герои като в приказките един месец живот, те веднага ще се хванат за оръжието и ще спретнат комитетска мрежа, защото вероятно ще изпаднат в заблуда, че имаме нужда от промяна на устройството и няма да осъзнаят колко цъфтящо е всичко. Понеже, ако има лошо, то не е по вътрешна причина, а заради външната криза и заради нежеланието на безсърдечни западни чиновници да ни помогнат.


Иначе всичко си е същото. Един политик говори от името на прокуратурата, тъй като всеки върши точно това, което не му е работа. Твърдят, че политически лидер е нелегитимен, защото е регистриран при недействителен устав. Това се знаеше отдавна, но изведнъж сега отвориха очи. После замазват дали е легитимен, или не, но интрига има и това е факт. Впрочем, нещо като де жа вю, и на друго място се беше случило, но там желаният сценарий беше различен. Други две партии много се закачат пред аудитория, но тайно се обичат и ще се вземат след няколко месе
ца.


Всичко си е същото. Онези, от които зависи изборното законодателство, се тюхкат и се вайкат, че промените в това законодателство са безвъзвратно закъсняли. Както винаги досега. И да се чуди човек,
кой ги е стискал за гърлото с опрян в слепоочието им пистолет, за да не си свършат работата и да закъснеят толкова безнадежно.


И тъй като всичко си е същото, съвсем в реда на нещата е вече да съм ви отегчила с напомнянето на тези дребни и неприятни случаи, които, за съжаление, изграждат нашите дни, нашия модел и в крайна сметка нашия живот. И нямаше да е толкова важно да бъде казано, премислено и взето под внимание, ако генералните свинщини на малцина си бяха само за тяхна сметка. Но има един важен нюанс на свободата: че свободата на единия се простира дотам, докъдето пречи на свободата на другия. И ако свинщината принуждава една седма от населението на дадено място
да си стегне куфарчетата и да търси други по-подходящи места, където хората са по-почтени, а нравите по-добри, това вече не е свобода, не е и свободия, а е дори нещо повече от намеса в живота на хората.


Има само една разлика между местата от детството, където нищо не се е променило и описаното по-горе място. В него няма аромат на черешово сладко и щастливи детски спомени, а много прах, лицемерие и астматични пристъпи. А избавянето от това винаги предполага да отворим вратата и прозореца, да нахлуе свеж въздух и светлина, да се огледаме и да установим, че през цялото време, докато тук всичко си е било същото, светът се е променял, развивал се е и изключително много се е отдалечил от нашата прашасала и застояла истина. Отдалечил се е в по-доб
ата посока. И тогава ще трябва да догонваме.. И не се сещам каква техническа помощ бихме могли да поискаме, за да се справим по-бързо със спринтирането. Има само един възможен начин, но не ми е много удобно да го съобщавам в ефир, макар че предполагам, въпреки извънредната умора да се занимават с нас, европейските редактори, ще прибегнат към него с изключително желание и лекота.

Даниела Иванова

"Позиция" / Радио Варна