Преди в страната нямаше глад, сега той е реалност, казва опозицията

Храната е станала толкова скъпа в Турция, че някои хора харчат всичките си пари, за да складират ориз и макарони, за да посрещнат още по голямото поскъпване в бъдеще, пише Ройтерс. Купуваме само най-необходимото, и то от най-евтините марки. Всички цени на храните растат, оплаква се пред агенцията 43-годишен мъж от Истанбул, баща на три деца, който работи като охранител и получава частична помощ от държавата заради загубената си в пандемията работа.

В социалните мрежи пък се разпространява карикатура как млад мъж е застанал на едно коляно и вместо годежен пръстен предлага на красивата си приятелка чаша олио

През 2020 г. консумацията на месо в Турция е спаднала с 30%, а на тестените изделия се е повишила с 25%. Олиото и яйцата са поскъпнали с около една четвърт през последните седмици, а плодовете и зеленчуците дори с една трета. Безработицата и големите дългове на домакинствата са често срещан проблем, допълва “Дойче веле”.

В свят с нулева инфлация и срив на икономиката заради коронавируса в Турция цените на хранителните продукти са скочили с 15% на годишна база, втори в света ръст сред развиващите се икономики след този в Аржентина, посочва Ройтерс. В сряда турската статистика пък отчете инфлация от 14,97% на годишна база през януари, което е най-високото ниво през последните 17 месеца. А социологически проучвания показват, че повечето турци смятат, че инфлацията е дори двойно по-висока от официално обявената.

Какво се случва в Турция?

Повече от 2 години турската лира е в състояние на свободно падане. В края на миналата година турският президент Реджеп Ердоган обяви нова ера в турската икономика и внезапно уволни първо шефа на Централната банка, а след това и финансовия министър, въпреки че той му е зет.

Новият шеф на Централната банка вдигна драстично основната лихва през ноември и това спря спада на турската валута, но хората се чувстват все по-притиснати в ъгъла между опитите да вържат двата края и още по-засилващата се несигурност заради пандемията. Според резултатите от синдикално изследване седем от всеки десет турци са задлъжнели, а всяко второ дете е заплашено от бедност. Сред работещите бедността е два пъти по-висока, отколкото в Европа, като 40% от тях живеят под границата на бедността.

С 43% е нараснал и броят на фалитите през 2020 г.

Преди в Турция не е имало глад, а сега гладът е реалност, казва лидерът на основната опозиционна Народнорепубликанска партия Кемал Кълъчдароглу.

Първите, които бяха нарочени от властите като виновници, бяха търговците на дребно и Ердоган ги заплаши със строги наказания, пише “Дойче веле”.

“Няма да търпим издевателства над гражданите. Вършете си съвестно работата и не измъчвайте хората”, скара се той на търговците и обяви, че през идните месеци ще бъде въведена по-строга регулация на търговията с хранителни продукти. По-рано президентът бе сложил в списъка на виновниците също така “силите на мрака” и неизвестни чуждестранни “терористи” в хранителния бранш, които нарочно вършели спекулации, за да надуват цените на хранителните продукти.

Според анализатори поскъпването на торовете и горивата и сушата, обхванала част от страната, имат пръст в поскъпването. Други сочат политиката на правителството, която в последните години стимулира основно строителството на мегапроекти. Пред “Дойче веле” икономистът Бариш Сойдан обяснява, че през последните години много селскостопански площи са били превърнати в терени за жилищно строителство - просто защото селското стопанство носи по-малко печалби.

Опитите да се помогне на земеделието чрез данъчни облекчения, ограничения за износа и гаранции за изкупуване не са достатъчни, смята и председателят на Селскостопанската камара Беки Ремзи Суйджмез, който припомня, че в почти всички индустриални държави по време на пандемията за селското стопанство са били осигурени допълнителни финансови помощи. По неговите думи в Турция не е имало нито облекчение на кредитните условия, нито подкрепа за снижаване на производствените разходи.

И докато турците обедняват, медии разкриха, че държавният глава строи 2 нови палата, които да използва за резиденции. Преди няколко години той стана обект на нападки от цял свят за приказно разточителство, след като си изгради в Анкара президентски палат с 1150 стаи, 30 пъти по-голям от Белия дом, чиято стойност бе изчислена на над 600 млн. евро. Според публикувана преди 2 седмици инвестиционна програма в Държавен вестник, сега към този мегапроект се прибавят лятна и зимна резиденция за 86,26 млн. евро

Летният палат се изгражда в курорта Мармарис и първоначалната му стойност през 2018 г. е била 150 млн. турски лири (17,5 млн. евро), но се е повишила значително заради допълнителни разходи, пише изданието “Бизнес Инсайдър”. Този дворец е с 300 стаи, като 50 хил. дървета са били изкоренени, за да се разчисти теренът от 65 000 кв.м, посочват други западни медии. Турски издания описват, че става въпрос за комплекс от малки дворци с басейни и с три площадки за хеликоптери.

Зимният дворец пък се строи край Ахлат на брега на езерото Ван в Източна Турция. Еколози скочиха срещу строежа, който според тях застрашава биоразнообразието в района, но това не спря инвеститора, за когото се твърди, че е близък с президента още от ученическите години. Според “Бизнес инсайдър” в рамките на двореца в Анкара също започва да се строи нова сграда./Дойче веле