Когато на Бойко Борисов му викат Батман, това не е съвсем лишено от основания. Той успя да изтръгне заслужено признание от приятели и врагове, каквото преди него никой не бe успявал, поне в рамките на десетилетие. Заради реакцията на правителството на г-н Борисов на трагедията от Охридското езеро той получи може би най-важното и най-човешко признание, което е получавало българско правителство. Мнозина, които доскоро казваха “Да ти… и държавата”, този път казаха - “Има държава”.

За съжаление това признание е тъжно , защото идва с една трагедия, при която загинаха 15 наши сънародници. Дано това признание е начало на едни по-рационални политически времена, в които има по-малко омраза и не остане само прецедент, продукт на този път адекватната реакиция на Бойко Борисов.

Неговото име е дотолкова митологизирано в медиите, а очакванията към правителството на ГЕРБ след тройната коалиция са толкова сериозни, че можем да забравим, че г-н Борисов не може да надхвърли възможностите на реалността ни. Той може да реагира точно и адекватно, но може и да сгреши. В случая с трагедията от Охрид воденото от г-н Борисов правителство реагира адекватно, без излишен шум и без да търси политически дивиденти от трагедията. Казвам последното като контрапункт на поведението на други важни фактори в страната, които обратно търсиха показност.

Ще си припомня скромно поставения приоритет от водещ български конституционалист и бивш депутат, а днес омбудсман на Република България – Гиньо Ганев. Този приоритет се нарича “добро управление”. Казвам го, защото реакцията на воденото от г-н Борисов правителство след трагедията на Охридското езеро е изцяло в стила на конепцията за “доброто правителство”, което се грижи за интересите на гражданите си.

Разбира се, ще трябват време и усилия този пример да стане начин на поведение на правителството и стандарт на работа на държавните ни институции. Защото у нас за съжаление държавата все още е по-скоро нещо, по което да псуваш, отколото съвкупност от институции, които работят в полза на гражданите. Това ще се случи веднага, когато крадец обере нечий апартамент или автомобил, когато чиновник ни поиска подкуп или когато някой надут правителствен чиновник погази един частен интерес в полза на друг.

С такъв тип разнебитена държава ще трябва да се бори поредното българско правителство. Дано признанието “Има държава”, което Бойко Борисов получи с действията си, стане начало на “ремонт в държавата”. Под ремонт, разбира се, не разбирам покупки на бюра за министри, а улесняване на живота на хората.

За съжаление, макар и в ЕС, България днес е изоставаща нация и трябва да си признаем това честно. Ние българите винаги сме били обърнати назад във времето. Там са героите ни, там са великите ни писатели и постижения, там е всичко, с което се гордеем. Е, вярно, имаме 4-то място на националния футболен отбор от “САЩ ‘94”, победите на националния ни волейболен отбор, шахматния гений на Веселин Топалов и още редица неща, който трябва да уважаваме. Но примерите за успех на съвременна България са малко. Имаме нужда да ги увеличаваме. Иначе ще останем обърнати назад във времето със спомени за славни български успехи, които са по-стари от почти 100-годишното потънало македонско корабче, с което си отидоха 15 наши сънародници.

Охридската трагедия е много българска, въпреки че се случи на македонско корабче. Тя е отвратителен пример за закъсняла модернизация в изостанал регион на Европа. Част от него е и 30-годишният български автобус, който на Спасов ден уби 16 души в Ямболско, както и пожара във влака “София – Кардам”. Трудно мога да си представя, че в сърцето на модерна Европа могат да загиват десетки хора заради неизправни автобуси, влакове или едновековни плавателни съдове. За съжаление обаче на Балканите, в това число и у нас, всичко е или обрасло с история, или е много старо, или е ужасно остаряло. Първото създава конфликти помежду ни, второто знаят как да го продават най-добре гърците, а третото прави регионът ни да изглежда като вехтошарницата на Европа.

На мен ми се иска адекватната реакция на правителството на г-н Борисов, за която споенах по-горе, да не е отправна точка на “за” и “против”. Защото докато си играем на политици, България продължава да бъде мръсна, стара, счупена и лошо изглеждаща страна, която отчаяно търси примери за успех в миналото си. Дано нелепо загубеният живот на 15-те българи не отиде напразно и ни накара да извадим България да излезе от балканския сценарий, в който продължава да живее вече почти три години след влизането си в ЕС.
Димитър Аврамов/barekov.com