Трите най-бедни държави от ЕС искат да приемат еврото
Трите най-бедни държави в Европейския съюз вече се целят към приемането на еврото. Последната страна, която обяви такива планове, е Румъния, която миналата седмица съобщи, че ще представи стратегия за влизането в еврозоната до края на годината. Букурещ отдавна даде подобна заявка, но така и не успя да отговори на критериите през последните години, припомня Bloomberg.
Румъния се присъединява към България и Хърватия, търсейки път към валутния съюз. Това ще позволи на балканските държави да останат по-близо до ядрото на ЕС. "След Brexit оставането извън еврозоната може да ги направи аутсайдери", казва Йурай Котиян, базиран във Виена икономист в Erste Group Bank AG. "Ако погледнем подготвяния бюджет за следващия период, ще видим ясно подчертаване на еврозоната", допълва той.
Плановете на трите страни са в контраст с тези на по-богатата част на бившия комунистически изток. Докато Словения, Словакия, Естония, Латвия и Литва вече използват еврото, Полша, Чехия и Унгария нямат конкретни планове да ги последват. Опитът на Гърция също не помогна. Но за най-бедните странни фондовете за развитие може да се окажат много нужни през следващите години.
България, отбелязва изданието, е извършила най-голяма част от подготовката. Най-бедната страна в ЕС, която в момента държи и европредседателството, отдавна е "вързала" лева за еврото, а заявката е за съвсем скорошно кандидатстване.
Хърватия смята да премине към единната валута след между пет и седем години, докато Румъния все още не е обявила конкретна дата.
Букурещ иска да достигне до 70% от средния брутен вътрешен продукт на глава от населението на евросъюза до 2020 година, от 60% сега, гласи последната програма, одобрена от кабинета миналата седмица. /money.bg
Румъния се присъединява към България и Хърватия, търсейки път към валутния съюз. Това ще позволи на балканските държави да останат по-близо до ядрото на ЕС. "След Brexit оставането извън еврозоната може да ги направи аутсайдери", казва Йурай Котиян, базиран във Виена икономист в Erste Group Bank AG. "Ако погледнем подготвяния бюджет за следващия период, ще видим ясно подчертаване на еврозоната", допълва той.
Плановете на трите страни са в контраст с тези на по-богатата част на бившия комунистически изток. Докато Словения, Словакия, Естония, Латвия и Литва вече използват еврото, Полша, Чехия и Унгария нямат конкретни планове да ги последват. Опитът на Гърция също не помогна. Но за най-бедните странни фондовете за развитие може да се окажат много нужни през следващите години.
България, отбелязва изданието, е извършила най-голяма част от подготовката. Най-бедната страна в ЕС, която в момента държи и европредседателството, отдавна е "вързала" лева за еврото, а заявката е за съвсем скорошно кандидатстване.
Хърватия смята да премине към единната валута след между пет и седем години, докато Румъния все още не е обявила конкретна дата.
Букурещ иска да достигне до 70% от средния брутен вътрешен продукт на глава от населението на евросъюза до 2020 година, от 60% сега, гласи последната програма, одобрена от кабинета миналата седмица. /money.bg
CHF
|
1 | 2.1044 |
GBP
|
1 | 2.21875 |
RON
|
10 | 3.84348 |
TRY
|
100 | 4.00908 |
USD
|
1 | 1.69865 |
Последни новини
- 20:25 Йосиф Миладинов: Една мечта се сбъдна
- 20:17 Четири навика, които ни пречат да пестим
- 20:08 Опашки от коли на "Дунав мост 1"
- 20:00 Руски боен самолет се разби в Охотско море, пилотът е оцелял
- 19:50 Пунктът "Рудозем-Ксанти" ще заработи до края на годината, според Стефан Янев
- 19:38 Кандидатът за канцлер в Германия изпитва дълбок срам заради Втората световна война
- 19:30 Астън Вила уреди заместник на Грийлиш
- 19:18 Пянич иска да се върне в Ювентус