...
При това положение е логично да се разгледа понятието “тънка игра”.
Кандидатът трябва да е известен професионалист. Задължително! За предпочитане е този професионалист да има научна титла. Например, професор. Особено в медицината - един професор – медик, разполага с личен електорат от стотици и хиляди пациенти. При положение, че нашият професор бъде пазен до старта на кампанията, няма да има време да го оцапат противниците му, но ще има технологично време, за да могат посланията му да стигнат до избирателите.
Второто задължително условие е кандидатът за кмет да има чисто политическо настояще. За ровичкане в миналото - винаги се намира време, но повечето от автентичните, стари хиени в изборджийския бизнес са наясно, че истински важно е настоящето. Тоест, нашият професор трябва да е или независим, каквото и да означава това определение, или да е член на нова и неопетнена формация.

Първият вариант е експлоатиран многократно и не представлява интерес.
Вторият, обаче, е особено пикантен като възможност за маневриране в дясното политическо пространство. Странен е фактът, че досега във Варна най-тихата политическа формация е тази на Софиянски. Предполага се, че ССД ще има силно представяне в големите градове на страната. Кандидат за кмет, излъчен от редиците на тази партия и подкрепен от всички в дясното политическо пространство, ще бъде наистина сериозна заплаха за съществуващото статукво във Варна.
Най удачният термин в случая е “Дрейфуваща политика”.
Група по интереси в СДС! Групата децентрализира влиянието си в близки формации (ССД, БДС-радикали, ДП и т.н), чрез доверени хора.
И ляга на дрейф.

В зависимост от ветровете, групата се придвижва пакетно и защитава интересите си. По този начин, действа клиентелисткия кръг на Добрин Митев. Знаят, че не могат, но още по-добре знаят, че имат интереси за защитаване. Така, че най-удачният вариант да лансират успешно нашият професор е през ССД на Софиянски. Срещу конкретни ангажименти разбира се.

На самият професор, обаче, му е необходима помощ от още едно място - кръгът гравитиращ около “Отворено общество”. В този кръг също няма балами.
Имат си и интереси за отстояване и в това няма нищо лошо. Лошото е, че поне на пръв поглед, тези интереси се разминават драстично с интересите на хората от отбора на Митев. ”Отворените” претендират, че са много по-тънки играчи от всички останали на варненския политически пазар, само дето не е точно така. Истинския играч, просто няма публично известни претенции за каквото и да било. Няма публични претенции дори за тънък играч.

Както и да е! Колкото и странно да изглежда, третият кандидат за кмет на Варна, по необходимост трябва да поддържа добри отношения и с двата отбора (Добрин Митев и “Отворено общество”).
Съществува ли такъв човек?

Най-пълно на изискванията отговаря проф. Димитър Камбуров!?!
Професор Димитър Енчев Камбуров е роден на 23 април 1938 във Варна. 36-годишната му лекарска практика започва през 1963 в Шабла. През 1990 е избран за ректор на Медицинския университет във Варна, повтаря мандата до 1999, а шест години по-рано е избран за председател на ректорите на медицински университети. Председател е на научното дружество на българските ортопеди, член на специализирания съвет по хирургия към ВАК. Владее немски и френски език, специализирал медицина в Германия и Австрия. Женен, с две дъщери и двама внуци. Пристрастен към музиката и спорта.
Безпартиен.
Бивш областен управител на Добричка област, назначен лично от Иван Костов.
Настоящ депутат от Добричката листа на СДС , седнал на парламентарната банка благодарение на личната политическа благословия от страна на Иван Костов.

Проблемът всъщност не е в неговата кандидатура.
Проблемът е другаде и за сметка на това, наистина е голям.
Предизборната битка може да се окаже фундаментално различна.
Изобщо не е сигурно, че големите играчи ще са трима.
Въпреки всички напъни за скопосана, поне на пръв поглед интрига, възможните кандидати за кмет на Варна, мълчат.
Кирил Йорданов мълчи.
Борислав Ралчев също мълчи.
Несигурно е и дали ще играят един срещу друг.
Професор Камбуров трябва да е наясно още от сега, че всичко може да бъде простено, но не и заиграване с отбора на Добрин Митев.
Ще бъде жалко един достоен човек, да остане без политическо настояще.
Дори и най-дългите експерименти все някога свършват.

Антон Луков