Ще играят с тайни оферти за "Булгартабак", казва Трайчо Трайков
- Г-н Трайков, в петък идва руският енергиен министър Сергей Шматко. Готова ли е вашата позиция по трите теми - "Белене", "Южен поток" и Бургас-Александруполис?
- Да, позицията не е нещо, което се готви от днес за утре. Уточняваме подробностите.
- Остава ли в сила решението България да търси вариант за включване на нови инвеститори в "Белене" и намаляване на държавния дял?
- Да.
- Има ли вече заявен интерес?
- Не е изключено да има, засега обаче не сме изследвали официално такъв интерес. Ако сега напишете във "Файненшъл Таймс": "Има ли интерес за "Белене"?, много ще вдигнат ръка. Когато започнете да обсъждате детайлите, ще видите, че повечето искат неща, с които ние не бихме се съгласили.
- Представител на "Атомстройекспорт" обяви, че двата блока ще струват максимум 6 млрд. евро, вие споменавате цифрата 10 млрд. евро. Откъде идва разликата?
- Не съм видял какво те включват в своята оценка. Аз винаги казвам колко ще ни струва цялата централа. 4-те млрд. евро са базова цена на договора за реакторите и строителство. Когато имаме готова централа, която да произвежда ток, тя ще ни е струвала 9-10 млрд.
- Имате ли ясна стратегия как да се развива българската енергетика в следващите години?
- Имаме идея и усилено работим по стратегия. През декември предстои среща в Копенхаген за промените в климата, където се очаква и САЩ да се ангажират по-активно в процеса. Там могат да се получат резултати, които да са много релевантни към стратегията, която ще изберем. В Копенхаген ще отидем с позиция, ще сме готови със стратегията, така както я виждаме към този момент. Водещото в работата ни по нея е да отговаря на вижданията ни за устойчиво развитие.
- И тези приоритети как се съотнасят към изграждането на една нова ядрена централа?
- Ние нямаме непосредствена нужда от толкова голяма нова мощност. Това е огромна нова мощност, която е много ниско маневрена. Въпросът е дали искаме да дадем тези пари сега или - ако имаме финансов ресурс, който трябва да бъде разпределен - дали няма да е по-ефективно той да бъде използван за други мерки, като енергийна ефективност. Възможно е да заложим на малки централи, например ВЕИ - не че толкова слагам приоритет - но се развиват с голяма скорост, цените на компонентите падат.
- Но енергетиката налага да се мисли дългосрочно.
- Затова сме тук. И комисарите в Брюксел казаха "три пъти мерете, един път режете". Това е още по-валидно в този момент. Знаете, че има представяния, където рекламират една стока и ти казват - или купуваш сега, или утре цената е двойна. Не искам да влизаме в такъв сценарий. Минал е един месец, а вече ни казват - изпуснахте сроковете. От "Атомстройекспорт" обявиха, че централата вече закъсняла с 15 месеца. Този ли един месец обръща колата?
- В разговорите на премиера с Владимир Путин повече се споменаваха "Белене" и "Южен поток", и почти нищо за Бургас-Александруполис. Ще се откажем ли от него?
- Възможно е, но е много вероятно да не се откажем.
- А "Южен поток"?
- За него всичко предстои. В меморандума е записано, че след като е готово предпроектното проучване, страните ще решат дали да участват в инвестицията. Това проучване дори още не е започнало да се прави. Ние искаме да ускорим този процес.
- Каква ще бъде съдбата на Българския енергиен холдинг?
- Холдингa вече го има и е факт, с който трябва да се съобразяваме. По-голяма структура е, но дали е по-стабилна - не е съвсем сигурно. Все още всички варианти са отворени, но БЕХ няма да остане в същия вид, в който е сега. Ще има промени и в ролята и функциите на холдинга.
- Текат проверки в отделните предприятия - НЕК, ТЕЦ, мини. Какво ще произтече от тях?
- Да, имаше проверки и констатации. Предприели сме мерки, в момента новото ръководство на НЕК е много активно. Картината става по-ясна, нещата си идват на мястото.
- Предоговори ли се заемът към БНП-Париба, където трябваше да се повиши лихвата заради влошените резултати на НЕК? Предвиждахте той да се плати с пари от фискалния резерв.
- Предоговаряме го. Това, което казах за резерва, беше в случай, че решим да го погасим. Обсъждахме варианта как да стане, но преценихме, че няма да изберем този подход поради сигнала, който даваме с такова решение. Това би означавало, че държавата спасява едно държавно дружество.
- Тогава остава вариант да се изплаща с по-висока лихва?
- Да, като преценяваме при какви условия можем да го изплатим предварително. Обсъждаме и вариант да се подобрят условията по заема, ако се подобрят и резултатите на НЕК.
- Споменахте възможно изграждане на VII блок на АЕЦ "Козлодуй". Има ли шанс той да дойде на дневен ред?
- Има.
- Колко скоро?
- Не е коректно да се ангажирам с дни или седмици, но това е нещо, по което се работи.
- Наближава новият отоплителен сезон. Какво ще правите с "Топлофикация София"?
- Отива обратно в общината и там се продава.
- Защо тогава се наложи да се прехвърля на държавата?
- И аз не мога да си обясня. "Топлофикация" е част от София и от живота на софиянци. Ако те успеят да управляват добре собствеността си, могат да направят пари от това. Ако не, носят последствията.
- Столичната община запозната ли е с идеята?
- Да. Когато дружеството бъде общинско, може да бъде приватизирано, но е възможно и да се направи конкурс за когенерация.
- Ще има ли сделка за "Булгартабак" до края на годината?
- Все още държим на този план. Има известни аргументи по отношение на това какъв метод на приватизация да изберем. Първоначалната идея, която и аз приех, беше за търг с явно наддаване. Но може би ще е по-подходящо да е с конкурс.
Практиката показва, че от големите международни компании почти никой не участва в търг с открито наддаване. И второ, резултатите от такива проведени търгове не са чак толкова обещаващи. Ние сме длъжни да създадем предпоставки да се явят всички стратегически и финансови инвеститори, които биха приели нашите условия.
- Конкурсът обаче няма ли да забави процедурата? Той се провежда по-дълго, а ако не се финализира до Нова година, холдингът изпада в нова пазарна ситуация, увеличение на цени, свиване на пазарен дял.
- Да, затова бързаме. Основните съображения не са дали ще е с 2-3 седмици по-рано или по-късно. Най-бързо и за най-много пари би се продал на борсата вероятно. Но там пък продавачът няма никакъв контрол върху това кой купува.
- Ще искате ли ликвидация на "Кремиковци"?
- Държавата настоява да си получи отпуснатата държавна помощ. Знаете, че сме в съдебен спор за признаването й за вземане. Това е първото нещо, което би било проблем за оздравителен план. Има и публични вземания - 130 млн. лв., на които принципал е Министерството на финансите, и не мога да си представя, че те не биха си ги поискали.
- Така ликвидацията ли остава като най-вероятният изход?
- Така изглежда. Което не означава, че не може да проработи планът за една минифабрика, която е екологично изрядна. Няма да има добивна част, а само електропещ. Тогава този актив може да се придобие от инвеститор, който иска да развива това производство.
- Заварихте в плачевно състояние ВМЗ-Сопот, с неплатени дългове, запорирани сметки. Какво ще се прави с това проблемно предприятие?
- Буквално издърпахме това предприятие от ръба на пропастта. През миналата година те бяха използвали материали на Държавния резерв, които не са платили. Предишният шеф на резерва, след като цяла година е имал възможност да защити вземанията си, не го е направил. Но се е активизирал точно в деня след изборите, когато е наложил запор. Положението беше такова, че под ръководството на предишния директор ВМЗ не беше имало никакви договори в последните месеци, а с този запор нещата вървяха към абсолютен колапс. След като сменихме борда, се случи следното - първо се оказа, че освен дължимото към резерва, има и две пропуснати плащания към фиска - над милион лева. Разсрочихме всички вземания, една част се плати към резерва и се сключи договор за производство на продукция за резерва, която покрива всички вземания. Сега положението е закрепено и се работи усилено по намиране на нови договори.
- Дълго време се готвеше стратегия за приватизация на ВМЗ. Ще се продава ли?
- Засега държавата го закрепва, след това приватизацията е реално да се случи. Но не мога да кажа кога и как ще се развият нещата.
- При предишното управление на министерството имаше доста оплаквания за конфликт на интереси при проекти по програма "Конкурентоспособност". Дори органи на Европейския съюз и ОЛАФ проверяваха някои случаи. "Стандарт" също писа за тях. Има ли резултати от сигналите, след като ОЛАФ се зае да проверява бивши служители, които са подготвили условията на конкурси, а после са спечелили проекти като представители на кандидатстващи консорциуми?
- Има един случай, от който се интересуват живо колегите от Генерална дирекция "Регионална политика". Това е случаят с един бивш служител на дирекцията, който подготвя насоките за кандидатстване по един от проектите. След това напуска и се присъединява към фирма, която спечелва проекта.
- И той се казва Андрей Лалов?
- Да. Работи се по този случай.
в. "Стандарт", 17 септември 2009 г.