- Г-н Трайков, докъде стигнаха ревизиите в държавните дружества? Особено в енергетиката.
- Ревизиите ги има - както в енергийните, така и в неeнергийните фирми. Някои от тях бяха наистина бързи, понеже проблемите бяха очевидни и остри - като прословутите продажби на енергия на свободния пазар от АЕЦ „Козлодуй". За други беше необходимо повече време. Например проверката на НЕК продължи сравнително дълго, обхващайки финансовата отчетност, договорите по които НЕК е страна и т. н. Има окончателен доклад, в който са констатирани нередности и несъответствия с процедурите.

- Има ли престъпления?
–Трудно е да се каже.Това не го определя никой друг освен правораздавателните органи и съдът. Но има неща, за които сме сезирали различни получатели. Нарушения има със сигурност.

- Странно стана с държавния „Български енергиен холдинг" (БЕХ). Премиерът беше казал, че ще се закрие: „Не да седнат няколко души да ми изпеят гамата „ми, фа, сол." Чужди инвеститори даже питаха нас в медиите: „Ще го бъде ли БЕХ?"
- Практиката е по различни теми да се контактува и с дъщерните дружества, и с БЕХ. Това не е странно за един финансов холдинг. Както не е странно и дъщерните дружества да бъдат емитенти на борсата, дори в допълнение и холдингът да бъде такъв. Що се отнася до съдбата на БЕХ, нещата вървят в ясна последователност. Ръководството беше намалено на трима души, което беше предшествано от анализ защо е необходим БЕХ, какво е свършил досега и какъв е смисълът на съществуването му за в бъдеще. Холдингът има своя смисъл от гледна точка на потенциала управлението на дъщерните дружества да бъде систематизирано. Този потенциал досега не е реализиран. Просто е заложен в началото при създаването му. Холдингът остава.

- Основната полза, която очаквате от него?
- БЕХ трябва да координира политиките, да наблюдава бизнес плановете на дружествата. Това е оперативно управление, координиране на управлението на дъщерните дружества. Ако го нямаше холдингът, това трябваше да се случва в министерството. По принцип не е работа на едно министерство да се занимава с „ен" на брой дружества. Даже оня ден министър-председателят ме пита: „Трайков, ти си министър на икономиката, но какво включва тая икономика?" Аз му казах: „Много добър въпрос, г-н Борисов. В нашия случай икономиката включва управлението на 100 държавни дружества в ликвидация." Очевидно не трябва да е така. Това, което ние направихме в реорганизацията на министерството - сляхме дирекции така, че да има ясен отговорник за продукта по отношение на икономическите политики.
Единственият допълнителен нов отдел, който създадохме, беше за секторни анализи и политики в икономиката. Така подсилихме малко интелектуалния капацитет в това отношение. Това е нещо, което сме започнали да правим и което ще бъде продукт от дейността на министерството. Имаме постоянно задаван и оправдан въпрос - дали нещо може да се стимулира?
Ето това може да се очаква като политика.

- Много въпросителни предизвиква оставането на Галина Тошева в ръководството на БЕХ. Тя беше в бившите бордове на „Мини Марица-изток", на НЕК и на БЕХ. Всичките й колеги са сменени, само тя остава. Защо?
- Каквото и да направи човек, няма да удовлетвори всички очаквания. Понякога ни критикуват, че не създаваме условия за приемственост. Друг път пък, че
нещата не се променят. Мисля, че се опитваме и успяваме да намерим баланса в едното и в другото.

- Означава ли това, че тя не носи отговорност за минали нарушения?
- Аз базирам мнението си върху фактите. И фактите, с които разполагам до момента - това определя решенията ми.

- Значи г-жа Тошева има вашето доверие?
- Тя остава изпълнителен директор на БЕХ.

- А как успяхте да смените останалите 4-ма шефове, без да им платите 3 годишни заплати. Някаква сделка ли сключихте?
- Не. Просто те не повдигнаха въпроса.

- Индустрията призова държавата да не допусне 18% поскъпване на газа. Но май единственият резерв са 3-те процента надценка на „Булгаргаз"?
- Тези 3% ще бъдат намалени. Това е сигурно.

- На 1%?
- Да. Или на 1,5%.

- Повишение на цената на газа с 18% означава поскъпване на парното с 14%. Имаше идея за промяна в наредбата за топлоенергията, така че да няма скок през зимата.
-Да. Това са варианти, които имат своето основание, но в крайна сметка решението ще отчете различните гледни точки. Увеличението на цената винаги е проблем. Особено когато сметките са диспропорционално голяма част от разполагаемия доход.

-Други министерства направиха сериозни стъпки към по-голяма прозрачност. Видяхме договорите с „Краун ейджънтс" и за магистрала „Тракия". Ще бъдат ли разсекретени и газовите договори на България?
- Със сигурност ще видим нещо в тази посока. Разбира се, нещата са по-чувствителни, защото газът и газовите договори са брънка от най-различни конструкции и просто е много трудно да бъдат разглеждани сами по себе си и анализирани като самостоятелни единици. Но сте права. Така трябва да бъде. Трябва да има прозрачност.
Дори не само в газовите договори, но и във всичко, свързано с тях по веригата.

- Кога ще ги видим?
- Не може да се каже отсега.

- Отново сме в очакване на газова криза. Имаме само едно хранилище - „Чирен", а превръщането на Галата във втори склад се бави. Каква ще е ролята на концесионера „Мелроуз"?
- Той е там. Има сегашната си концесия. Теоретично би могъл да продължи с договора, докато от Галата вече хранилище не става. Така че и неговата роля има значение и трябва да бъде взета под внимание.

- Значи или давате хранилището на „Мелроуз", или оттам ще го унищожат?
- Въпросът не стои по толкова варварски начин, но е ясно, че трябва да се намери балансът на необходими инвестиции, права и всичко останало. Съдбата му ще бъде ясна до седмици.

- Кажете за АЕЦ „Белене" как хем няма да се спира, хем няма да се плащат пари за него до намирането на нов инвеститор?
- По проекта има най-различни заинтересувани лица. Едно от тях е руският главен изпълнител „Атомстройекспорт". Той има интерес - и стратегически, и конкретен, този проект да се случи. Необходимо е тяхното съдействие и креативно мислене, за да не се стигне до замразяване. Нашата позиция е, че нови средства няма да се влагат, докато не се стигне до финансово приключване. Изглежда рационално да се довърши техническият проект и да се платят парите за него. А другите действия през следващите месеци биха могли да се разглеждат и като стоков кредит от доставчика.

- Търговията с ток стана ли по-прозрачна?
- Търгове вече се провеждат. Поне за участниците резултатите са публични. Няма скрито-покрито. Но истинска прозрачност има, когато имаме ликвиден пазар - и борса. В момента започваме един проект с норвежкия съвет за сътрудничество - по изготвянето на концепция за електроенергиен пазар в България. Вариантите са три. Единият е създаване на абсолютно самостоятелна борса в България. Другият - борса, която е част или обединена с друга в района. Третият е изцяло търговия на платформата на друга борса. Но трябва да я имаме. Ликвидност и прозрачност ще има чрез търговията на борса.

- В „Труд" попадна ето това листче от проект на работната група на министерството за нов закон за енергетиката. Вътре има стряскащи неща - в сметките ни може да се появи нова цена - „такса електромер", а НЕК може да се лиши от стратегическа част от мрежата си.
- Не бих се фиксирал в коментирането на работните варианти, тъй като те покриват цялата палитра на мнения по въпроса.

- Питам, тъй като в случая ясно прозират интереси на фирмите на енергото срещу тези на потребителите и на НЕК.
- Не съм запознат с всички оперативни варианти по всички точки. Но със сигурност се търси баланс на интересите. Това е задачата. Ние не сме министерство на един или друг участник на пазара.

- Как виждате съдбата на „Кремиковци"?
- Единственият начин, по който икономическото министерство теоретично би могло да участва, е „Булгар-газ" и НЕК да станат собственици на „Кремиковци". Да го оперират една година, без то да извършва някаква дейност, тъй като няма екологично разрешително. През това време да плащат -да обслужват задълженията към облигационерите и всички останали. Това ли се очаква от мене като принци-пал на НЕК и „Булгаргаз"? Това би било майсторски удар за съсипването им!
в. "Труд", 17 ноември 2009 г.