Този проект - АЕЦ „Белене", е ангажирал огромни суми, включително за консултанти. Изготвени са най-различни анализи. Проблемът не е толкова дали нещо е правено, а дали то е било взимано предвид в цялата структура на проекта и дали е използвано за комуникация към обществото. От самото начало проектът беше потънал в тайна. Нямаше официални оценки за цената му. А когато нещо изтичаше, сумата беше 4 млрд. евро. В същия момент на всички въвлечени в проекта им е било ясно каква е истинската сума. Никога никой не е мислел, че това може да струва по-малко от 7 и нещо млрд. евро.

- Министър Трайков, наясно ли сте вече сполученото наследство?
- Да, в голяма степен. Това министерство има тази особеност, че темите и проблемите са концентрирани не основно в самата администрация, а във фирмите и другите организационни единици към него. Има агенции и огромен брой фирми с държавно участие, много от които в ликвидация. И „черешката" - фирмите в енергетиката. Проблеми има, колкото искате. Някои от тях са резултат от мудност или конюнктурни действия в миналото.

- Не непременно от злонамереност?
- Не непременно, без да изключваме това. А други са резултат просто от неефективно управление.

- Натъкнахте ли се на големи далавери?
- Няма да кажа, че няма съмнения за такива. Просто във всички такива случаи предприемаме необходимите стъпки с прокуратурата и правоохранителните органи или правим проверки във финансово-оперативни аспекти.

- Дайте пример.
- В момента не бих искал. Но според мен е възмутително да е толкова ниско усвояването на фондовете по Оперативна програма „Конкурентоспособност" -3%. От друга страна, рентабилността на компаниите в енергийния бранш е под всякакви стандарти.

- Как си го обяснявате?
- Според мене правилният подход винаги е да се гледа на компанията или на проекта от чисто икономическа бизнес гледна точка.
Това не винаги е било такай вината не винаги е била само на мениджърите на компаниите. Този сектор до голяма степен винаги е бил обект на политически интереси. И доколкото се преплитат всички тези сюжетни линии в един сектор с подобни парични потоци, нещата са сериозни и трябва да се гледат до основа.

- В енергетиката са обидени от упреците. Казват: „Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (Д КЕВР) ни спуска ниски цени и това убива всякаква ефективност".
- Това би могло да има основание в целия комплекс от съображения, но в никакъв случай не е основното.
Основното е ефективността на управлението.

- Проучихте ли договорите по проекта за строеж на АЕЦ „Белене"?
- Запознах се с основните моменти в тях. Освен това съм поръчал експертни анализи в правно отношение и в технико-икономическата част. Това е огромна маса от правна материя. Съмненията ми са свързани с цялата логика и структура на действията по този проект. Ако човек започне инвестиция, в която влага собствени пари, никога няма да се хвърли и да купува прескъпо оборудване, преди да е ясно откъде ще дойдат парите. А в случая се е процедирало точно така. Няма финансово приключване, няма ясна финансова структура, но са похарчени много пари, включително и за поръчка на оборудване с дълъг цикъл на производство.

- Наясно ли сте вече с неустойките?
- Те биха могли да са сериозни - между обема на досега направените разходи (около 430 млн. евро - б.а.) и два пъти, а може би и повече. Те не са фиксирани в точни суми навсякъде, което означава, че те зависят до голяма степен от момента, към който се пристъпи към евентуално спиране на проекта. Засега няма решение. И няма определено намерение да се върви към спиране на проекта.

- Имате ли представа колко ще струва АЕЦ „Белене", ако се изгради?
- Да, това е сравнително ясно - около 10 млрд. евро.

- Твърдо?
- Има различни сценарии и варианти. По най-оптимистичния от тях трябва да е малко над 8 млрд. евро.

- Кога ще бъде взето решението за „Белене"?
- Това е голям проблем и е пример за начина, по който не трябва да се случват нещата - при решение за толкова пари да трябва да ги взимаш под натиска на времето, и то когато се измерва в седмици. Но ние сме там, където сме. Заставаме конструктивно и оптимистично.
И трябва по най-бързия начин да правим следващите си действия.

- Срокове?
- Мога да кажа, че след седмици, а не месеци, ще има следващо решение.

- Каква ще бъде съдбата на мегакомпанията БЕХ -на Българския енергиен холдинг?
- БЕХ има и привърженици, и противници в бранша.

- Голям „фен" му е НЕК -всеки месец компанията плаща на БЕХ по 11 млн. лева „за управление".
- Една от декларираните цели при създаването на БЕХ е подобряването на корпоративното управление в компаниите, включени в него. Все още предстои да видим резултати от това.
Друг плюс би могъл да е тежестта на компанията като огромен пазарен субект с възможности за привличане на заемен ресурс.
Тук веднага възниква въпросът дали БЕХ, обединявайки на едно място и добри , и не толкова добри дружества, ще има по-висок рейтинг, отколкото най-доброто от тях. И вторият въпрос е в крайна сметка защо са ни толкова необходими тези средства, които БЕХ иска да привлича.

- Предвиждате ли преструктуриране, кадрови промени в холдинга?
- Оставям възможност да преценим и други опции за бъдещето на холдинга. Част от размислите ни са свързани с това доколко неговото създаване отговаря на съвременните тенденции в европейското регулиране и развитие на този бранш.
Трябва да видим също доколко наистина има ефективност в управлението на компаниите, или просто това, което постигаме, е допълнителна загуба на прозрачност и възможности за кроссубсидиране (преливане на пари от печеливши към губещи държавни фирми - б. а.) Така че не изключвам никакви възможности по отношение на БЕХ.

- Досега БЕХ назначаваше мениджърите на АЕЦ „Козлодуй", НЕК, Мини „Марица-изток", ТЕЦ „Марица-изток 2", „Булгаргаз". Предвиждате ли промени там? Имаше и политически назначения.
- Хората в бордовете трябва да имат какво да дадат на дружествата, нали? А не да са просто назначения. Правим критичен преглед и на назначенията в бордовете. Най-вероятно ще има смени в някои от тях. Виждал съм много добри експерти, назначени от държавата. Например представители на министерството в бордовете на тези компании, които са имали конструктивен принос в действията им и са давали ценни съвети и гледни точки в надзорните съвети. А има примери и на напълно неадекватни назначения. Неадекватните ще бъдат коригирани.

- Познавате работата на ДКЕВР. Ще се ангажирате ли с оценка?
- Животът на ДКЕВР никога не е бил лесен. В работата на комисията би могло да има подобрения от гледна точка на ефективната експертност и възможност за разглеждане на наистина сложни проблеми. От друга би могъл да се намали броят на комисарите (сега те са 13- б. а.) От трета страна това, към което се стремим, е ролята на регулатора всъщност да намалява. Защото в крайна сметка трябва да се стигне до момента, в който той регулира само наистина естествените монополи - мрежовите оператори.

- Каква ще бъде съдбата на „Топлофикация София"?
- Нещата там са жизнено важни, защото ние просто не можем да си позволим „Топлофикация" да се провали. И е ясно, че ако не постигнем ефективност в нейното съществуване, стотици милиони левове ще продължат да изтичат от джоба на данъкоплатеца. Така че трябва да се елиминира щетата, която нанася върху публичните финанси. Тук има редица мерки, които следва да се предприемат. Най-елементарните - да се запушат дупките в самата компания. Следващата стъпка е ясно да се каже, че услугата трябва да се плаща. И да се предвидят мерки за защита на интересите на коректните потребители.

- Какви?
- Очаквам предложения от експертите, които работят по тях.

- Ще има ли промени в структурата на министерството?
- Със сигурност. Сегашната не е най-оптималната. Някои дирекции се припокриват в дейността си и помежду си, и с агенции. Работата не е организирана по най-ефективния начин, нито използването на капацитета на служителите. Затова предвиждаме преструктуриране, особено и с предстоящото вливане на Държавната агенция по туризъм след промяната на Закона за туризма. Самоцелни съкращения няма да има, но е естествено да редуцираме състава. В досегашната си работа като мениджър и като консултант съм виждал неведнъж как работата започва да се върши по-добре с по-малко хора.

- Малките съюзници на победителя ГЕРБ на изборите обещаха 6 месеца безусловна подкрепа. Това е къс срок. Не се ли чувствате като бушон?
- Мисля, че правителството ще продължи да има парламентарната подкрепа, защото всички в кабинета, начело с министър-председателя, действат с добра воля и с желание нещата да се случват по начина, по който очакват хората, които са гласували за нас.

- Какво ще ви ръководи в работата?
- Понякога вариантите за решения могат да бъдат много сложни и комплексни и различни. Но обикновено човек знае, има усещането дали като цяло върши правилното или неправилното нещо. И аз дълбоко вярвам, че ако хората, призвани да взимат решения, правят това, което те знаят, че е правилно, тогава нещата ще се случат и надолу по веригата.

в. Труд, 15 август 2009г.