Водещ: Добър ден на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.
Трайчо Трайков: Добър ден.
Водещ: Министър Трайков, да сложим енергетиката отпред?
Трайчо Трайков: Може да сложим и туризма отпред.
Водещ: Е, там най-вече темата за закона, ще става ли, кога ще става. Добре, да започнем с туризма отпред. Закон ще има ли за туризма, готви ли се?
Трайчо Трайков: Ще има, готви се, има вариант. В него ще трябва да се доработват доста неща освен формално необходимите, за да отговори организацията на министерството на решението на Народното събрание, структурата му, така че в момента подготвяме промените.
Водещ: когато ще влезе в Народното събрание? Тази година, нали?
Трайчо Трайков: Още тази година, в началото на септември.
Водещ: В началото на септември? Съвсем близо е. Държавното участие в туризма, разглежда ли се там по-специално, по-конкретно в закона? Защото туризмът си е частен, де.
Трайчо Трайков: Точно така. За туризма важното е да има среда, в която хората не се притесняват, че правилата са един за едни, а други за други. А това се случва, когато правилата не са ясни.
Водещ: Какво още да кажем за туризма? Не беше ударен силно от кризата, вашето мнение?
Трайчо Трайков: Ами това не е мнението, което хората от бранша биха защитавали. Действително имаше и много по-апокалиптични сценарии, които за щастие не се реализираха.
Водещ: Виждате ли много разнопосочни мнения и действия хората от бранша, туристическия бранш?
Трайчо Трайков: Това винаги се е приемало като даденост, че това е така. От досегашните контакти, които съм имал като министър и екипът на министерството с представителите на бранша, картината е друга. Имаме един доста добър диалог с общи позиции, които се споделят от хората от бранша, и със споделен план за действие. Разбира се, както във всеки друг бранш, има различни подсектори, където интересите не винаги съвпадат напълно, още повече когато са във вертикална връзка.
Водещ: Така е. И все пак откакто сте министър, най-спряганата, най-разискваната тема са енергийните проекти през територията на България. Експремиерът Сергей Станишев, това в бъдеще време, щял да отправи питане до Бойко Борисов, до премиера, желае ли "Набуко", "Южен поток" и т.н. да ни заобиколят и който работи, е казал Сергей Станишев срещу реализацията на енергийните проекти през територията на България, обслужва интересите на друга държава. Много държа на вашето мнение за тези енергийни проекти. Знам че се анализира, разисква, мисли. Докъде стигнахте?
Трайчо Трайков: Е, трябва да започнем с отговор на въпроса след като г-н Станишев толкова държи на тези проекти, докъде ги е докарал.
Водещ: Докъде?
Трайчо Трайков: Дотам, откъдето всички трудни решения предстои да се взимат тепърва.
Водещ: Значи всичко е до началната права, така ли?
Трайчо Трайков: До момента, в който трябва да се вземат наистина важните решения. Сега ако ги разгледаме един по един, за Белене...
Водещ: Най-вече Белене.
Трайчо Трайков: ...твърде много се говори в последните няколко седмици.
Водещ: Много.
Трайчо Трайков: И това е съвсем логично, защото става дума за най-много пари. Знаете 10 млрд. преди 15 години това беше размерът на външния дълг и тогава се обсъждаше как въобще някога ще можем да се справим с тоя дълг. Нали така? Сега нещата се промениха, вече 10 млрд. не изглеждат чак толкова.
Водещ: И все пак наистина ли скочи цената на Белене до 10 млрд.?
Трайчо Трайков: В сценариите, които са разработили консултантите по проекта, е предвидена обща цена между 8,2 до 9,7 млрд. Хората, които работят по проекта, всъщност са единодушни, че цената ще бъде над 10 млрд.
Водещ: А колко са изтекли, похарчени, злоупотребени досега? Успяхте ли да теглите чертата и да направите сметка?
Трайчо Трайков: Това са данните, които вече се знаят. Похарчени са 430 млн. свежи пари, за това, което е ново на площадката.
Водещ: В кой период 430 млн.? През годините са повече, не са 430 млн. Ако се върнем години, години назад.
Трайчо Трайков: Точно така. Значи това са 430 млн. евро след възстановяването на проекта. Плюс тези около милиард, които се счита, че са вложени в миналото на площадката.
Водещ: Тази седмица, която си отива, руските агенции предадоха, че германската компания RWE, която е стратегически инвеститор на НЕК в строителството на Белене, нямало да се откаже от проекта, дори ако цената му стигне 10 млрд. евро. Така е. Вие имахте среща мисля с RWE?
Трайчо Трайков: Да. Хората от RWE имат желание проектът да се случи и да работят в тази посока.
Водещ: Ще имате още срещи вероятно. България не се е отказала от проекта Белене.
Трайчо Трайков: Ами ние не сме се отказали, защото искаме да направим възможно най-доброто от това, което вече се е платило, усилията, които са направени. Сега, казвайки това, трябва да се знае, че когато се започне един проект и когато се похарчат едни пари, което е факт, вече тежи едно голямо гюле над главата на този, който взима решение дали да се спре или да се продължи. Но винаги има възможност похарчените вече пари, които биха отишли напразно, ако се откажем, да бледнеят в сравнение с тези, които ще се похарчат напразно, ако се продължи и проектът се окаже неефективен. Така че това само по себе си не е причина проектът да се продължи. Това е един от аргументите при взимането на решение, но по-важно е в крайна сметка проектът да бъде печеливш. Този проект може да бъде печеливш, въпросът е, че има още много неизяснени теми по отношение на разпределение на рисковете и в крайна сметка на действителната цена. Защото аз казах, че сумата може да е 10 млрд. или над 10 млрд., но всъщност никой не знае точно колко ще бъде договорът за строителството не е договорен докрай. Там има договорена базова цена, но не се е стигнало докрай при разговорите за това колко може да се увеличи цената.
Водещ: Добре, кога ще стане ясна съдбата на Атомната централа в Белене? Септември, октомври?
Трайчо Трайков: Септември трябва да стане ясно дали продължаваме или спираме.
Водещ: Добре. Токът от Белене ясно ли е колкото ще струва? Май не е ясно това.
Трайчо Трайков: Ами това е един от елементите, които се залагат във финансовия модел. И това засега са предположения. Аз чух различни оценки за цената на произведения ток.
Водещ: И аз, 4,5; 5,5 евроцента за киловатчас.
Трайчо Трайков: Да, някои, като казвам някои, нямам предвид аутсайдери, хора, запознати с детайлите, казват и 6.
Водещ: По-скъпо от Козлодуй във всички случаи.
Трайчо Трайков: Не може да става дума за сравнение с Козлодуй.
Водещ: А НЕК щял да плаща неустойка 800 млн. евро, ако спрете проекта?
Трайчо Трайков: Ами, така изглежда.
Водещ: Цялата работа, пак да кажем, е в една подготвителна фаза, начална фаза, техническият проект не е одобрен. Не знам дали изобщо нещо е одобрено, май не е.
Трайчо Трайков: От една страна, е в начална фаза, от гледна точка на структурирането на проекта. От гледна точка на реално предприетите действия, свързани с харченето на пари, фазата не е никак начална.
Водещ: Да, Белене е от много години наистина. Добре, като говорим за Белене, няколко думи за АЕЦ „Козлодуй". В предаванията по „Хоризонт" не веднъж сме разговаряли със сегашния шеф на атомната централа Иван Генов и затова и сега кратък разговор проведохме. Приемате ли му оставката или?
Трайчо Трайков: Г-н Генов в момента не си е подал оставката, когато го направи, ще вземем решение?
Водещ: Утре щял. Ще се мисли, така ли да ви разбирам? Предполагам, че ще разговаряте с него?
Трайчо Трайков: С удоволствие. Аз никога не съм казвал нищо конкретно за г-н Генов, той реши да се обиди на това, което сме констатирали. Но фактите са си факти.
Водещ: Но пак си мисля, че ще имате разговор. Добре, готвите ли смени сега? В „Марица изток", другаде? В Енергийния холдинг? Къде готвите смени? И предполагам още сте във времето, когато правите равносметка на това, което приемате.
Трайчо Трайков: Да, никоя смяна не е изключена, но никоя смяна не е също така предопределена. Важни ще бъдат резултатите, отношението, готовността за работа, съобразена с обществения интерес.
Водещ: Завършили сте, сега гледам тука, английската гимназия много след мен, за щастие. Добре, съдбата на Българския енергиен холдинг, преструктуриране, промени в мениджмънта?
Трайчо Трайков: БЕХ също не е отворена и затворена тема. Там също има варианти за развитието му, било в сегашния му вид, било под някаква форма на разделяне или пък връщане към предишното положение. Това са въпроси, за които не сме докрай убедени в момента в бъдеще кое ще бъде най-удачното решение.
Водещ: Либерализацията на пазара на ток, природен газ не се случва, какво ще предприемете, за да стане, за да се ускори този процес?
Трайчо Трайков: По отношение на либерализацията нещата са чувствително от гледна точка на обикновените хора, на клиентите на дружествата, които ги снабдяват с енергия. Ясно е, че в момент в България либерализация де факто няма, защото заради квотата, която е определена от ДЕКВР за регулиран пазар. Регулиран пазара и либерализация са две несъвместими неща по отношение на доставката на електроенергия и разпределението й. Това, разбира се, е с цел да има сигурност, че цените за тези защитени потребители, домакинствата и малкия бизнес ще бъдат социално поносими. Това е до голяма степен и концептуален въпрос, защото целта на либерализацията в крайна сметка е чрез конкуренция да се стигне до по-ниски цени. Това не винаги се случва, когато има либерализация, и е добре да стане. В крайна сметка всичко ще е по-прозрачно. Разходната структура ще е по-ясна, няма да има просто субсидиране, въпросът е какъв ще е крайният резултат. В момента в България цените на тока са най-ниските в Европа.
Водещ: Слушателят веднага ще каже и най-ниски заплати имаме.
Трайчо Трайков: Точно така. Ето това е, ето това е големият проблем.
Водещ: Министър Трайков, да ви попитам съвсем пряко. Според вас има ли енергийна мафия в България?
Трайчо Трайков: Има лобита, които защитават различни концепции в енергетиката.
Водещ: Коренно противоположни концепции, сражаващи се лобита, нещо такова?
Трайчо Трайков: Ами, има различни концепции, различни начини да се развива енергетиката. Според медийното влияние и ресурсите, насочени в един или друг сектор на енергетиката, може да се съди доколко една или друга група по интереси е влиятелна в енергетиката.
Водещ: Все пак сте запознат кои са тези групи и лобита. Добре. За ТЕЦ „Марица изток 2" искам да ви попитам. Какво предприемате там след изнесените факти, след ревизионния активност?
Трайчо Трайков: Там има огромна плетеница от проблеми, които не са от последните една или две години. Въпреки че ако човек погледне финансовите резултати напоследък, ще види, че ТЕЦ „Марица изток 2" имат по-висока печалба от тая в „Козлодуй".
Водещ: Така ли е?
Трайчо Трайков: Да. За първото полугодие АЕЦ „Козлодуй" има, сега пред мен не са данните, но мисля, че 54 млн. печалба, а „Марица изток 2" над 60. Което е голям подобрение в сравнение със същия период за миналата година. Така че аз знам за проблемите...
Водещ: Невъзстановен ДДС, мисля, че за 4 млн. лева. Нали така беше?
Трайчо Трайков: Да, сегашното ръководство е предприело стъпки срещу неизрядни фирми по отношение на невъзстановен ДДС. Това е само едната група проблеми. Има друга група проблеми, свързани с ремонтите в миналото, с продажба също на електроенергия на свободния пазара и т.н.
Водещ: Все пак ще се върна назад, за да ви попитам за "Южен поток" , Бургас-Александруполис. "Южен поток" продължава ли да бъде вариант, опция? До каква степен има атрактивност?
Трайчо Трайков: Твърдо е вариант и опция, която ще разгледаме с необходимата сериозност и ангажимент. Бургас-Александруполис там проектът също е в някакъв много напреднал вид и не можем просто да го зачеркнем и не целим да направим това. Друг въпрос е, че печалбата от него е малка за България в сравнение с рисковете, които той предполага.
Водещ: Мисля, че 35 млн. долара годишно транзитни такси, нали за такава печалба става дума?
Трайчо Трайков: Да. При пълно натоварване.
Водещ: Добре. За икономика какво да говорим? В криза е, за „Кремиковци"? То си зависи от акционери и т.н.
Трайчо Трайков: Да, наистина зависи от акционерите. Но няма какво да крием и да се правим, че не ни засяга, зависи от държавата. Защото при положение че държавата продължи да настоява в съдебния спор за 700-те млн. държавна помощ, тогава очевидно няма кредитори, които да приемат с тази тежест (...) на компанията да правят оздравителен план. От друга страна, ние като държава не можем да зачеркнем тази сума и да кажем, че се отказваме от нея. При всички положения има вариант една малка част от „Кремиковци" да продължи да работи като функциониращо предприятие, това е технологията от електрическата пещ нататък, и тази малка част от „Кремиковци" може да продължи да работи и при двата варианта - и след оздравителен план, и след ликвидация. След ликвидация тя трябва да бъде придобита от инвеститор с интерес да развива това производство. Действително останалата част може да се използва като източник на скраб. Но при всички положения най-важните неща са да няма допълнително наливане на средства от данъкоплатеца и да са спазени екологичните изисквания.
Водещ: Дотука май наливането беше? Да. Компромиси няма казвате. Добре, може би последен въпрос, не знам, ако вие имате нещо? А ЧЕЗ, EVN, съдбата им, ще се продават ли още акции там?
Трайчо Трайков: Това е решение, което не е взимано и дори не е обсъждано още конкретно.
Водещ: Не е мислено, така ли?
Трайчо Трайков: ... е ясно, че има такива варианти, ако държавата иска да кешира участието си в тези, (...) участие в тези дружества. До момента стойността на държавния дял нараства, тъй като печалбите се реализират и дружествата повишават стойността си.
Водещ: Добре, не е ли тежко такова голямо министерство? Енергетика, икономика, туризъм? Ще се справите ли?
Трайчо Трайков: Цялата държава е тежка. Можете да питате министър-председателя.
Водещ: Ще го питам. Държавата е тежка, но и министерството не е леко като отделно.
Трайчо Трайков: Така е, съгласен съм.
Водещ: Кога ще свърши кризата в България? Тези дни наистина чувам, че кризата в световен мащаб си тръгвала вече. А у нас или е?
Трайчо Трайков: Ами и ние като останалия свят искаме да сме оптимисти. Тука все пак има две тези по въпроса. Едната е, че нововъзникващите пазари, сред които от гледна точка на инвестиционната общност се причислява и България, че тези пазари първи биха се възстановили. А другата теза, която според мен е също с много солидни аргументи, е, че когато прелеят, така да се каже, инвестициите в установените дестинации, тогава ще има и за страни като България.
Водещ: Ами добре, благодаря ви за участието. Едно обещание не само защото сте магаминистър с мегаминистерство, но защото слушателите на „Хоризонт" са най-много, пак да се чуваме.
Трайчо Трайков: С удоволствие.

БНР,"Неделя 150", 23 август 2009 г