По-леко от предишния, който се подвизаваше под това име по земите ни, имам предвид. От ханско-княжеския син Владимир, когото татко му не осъди на пробация, а ослепи. От друга страна, вероятно таткото на ослепения Расате сам би си избол очите, ако беше съзрял, че насред столицата му се вихри гей-парад. Такъв като нашия, заради атаките срещу който сегашният Расате ще бъде “пробиран” в продължение на половин година. Времената, видно е, наистина се менят.

Независимо дали отсъденото срещу днешния Расате наказание е справедливо или не, без съмнение за него то е добре дошло.

Първо, защото това е един от ставащите все по-малко поводи този човек да пошуми около името си. Така или иначе, все по-очевидно става, че той е обречен да стои на сянка и в периферията на полето на войнствения национализъм, окупирано от Волен Сидеров, с когото Расате отдавна се скара.

И второ, защото е просто в кръвта на “политици” от типа на Расате, да се пишат неразбрани и преследвани, мъченици на обърканите си идеали.

Забавно, все пак, бе настървението с което от формацията на наказания се заеха да отричат, че той е бил осъден и на обществено полезен труд. Като че ли в обществено полезния труд има нещо срамно и като че ли би било унизително за Расате поне сега да се захване с нещо, което е полезно за обществото, та било то и по принуда.

Доколко бе полезен за същото това общество самият гей-парад в столицата, причинил цялата бъркотия – това също е спорен въпрос. Той не бе нещо повече от жалка пародия на онези, които сме виждали по телевизионните екрани да се провеждат в Париж, Берлин, Мадрид или из градовете на САЩ. И остави впечатлението, че е организиран не толкова за да празнуват и се веселят представителите на така наречените сексуални малцинства, а като самоцел. Да се види, че те могат, а никой – Расате, например - не може да го спре.

От което, както твърдят очевидци, очакваният купон само е пострадал или дори изобщо не се е състоял. А така нареченият празник е заприличал на битка от наполеоновите времена – поредица от хитроумни маневри на участниците в парада, противниците на парада и охраняващите парада.

Очевидно ще трябва да се примирим. Гей-парадите ни засега са на нивото на крайните ни националисти, крайните ни националисти са на нивото на футболните ни ултраси, футболните ни ултраси са на нивото на футбола ни, футболът ни е на нивото на Сашо Томов, а Сашо Томов, ако вярваме на някои възгласи от страна на феновете на ЦСКА, е на нивото на футболните ни съдии, които пък, според общото мнение по стадионите… би трябвало да са участвали колективно в пишман гей-парада в София.

Май цялата ни държавица е за пробация. Ние отдавна си го знаем, по-неприятното е, че все по-недвусмислено го осъзнават и партньорите ни от ЕС.

Жоро Георгиев