България загуби с разгромното 0:4 от Англия на старта на евроквалификациите и предизвика всенародна вълна от гняв и недоволство срещу треньора Станимир Стоилов и неговия пряк началник Наско Сираков. Ясно е, че двамата носят най-сериозна отговорност за унизителното ни представяне на „Уембли”, защото те са селектирали този отбор, те са поставили задачите, те избират титулярния състав, те извършват смените.

Случилото се в петък вечер в Лондон поставя пред националния отбор далеч по-глобални въпроси от този дали ще победим Черна гора и дали ще се класираме на Евро 2012.

Най-голямата драма на отбора е, че Станимир Стоилов очевидно няма никакъв контрол върху него, а оттам и никакъв авторитет. В противен случай няма как да си обясним как така футболистът Димитър Рангелов няколко часа преди мача ще седи в лоби-бара на хотела и ще преговаря с някакъв израелски отбор за трансфер? Дали Наско Сираков щеше да позволи такава ярка проява на аматьорщина да се случи в „Левски”? Обаче в националния позволява.

Някои имена в титулярния състав направо ще ни избодат очите със своята неадекватност. Като например Ивелин Попов. „Звездата” и „най-добър играч в българското първенство” не е играл организиран футбол от месец насам. Неговото съзнание се рее някъде в небесата между Англия и Турция, между новия „Казангейт” и договора с 11-ия в Турция. Защо такъв футболист трябва да е титуляр? Така и не стана ясно защо в отбора са повикани номиналните леви защитници Захари Сираков и Веселин Минев, но вместо тях на терена е иначе десният защитник Живко Миланов? За Чавдар Янков дори вече и няма да питаме. Него ще го приемем като даденост, като част от инвентара.

Най-голямата грешка на дуета Сираков и Стоилов е, че не пренесе поне част от работата си от „Левски” в националния отбор. На „Герена” те държаха всичко под контрол – от заплатите на звездите до препаратите за почистване на съблекалните. Сега на тях им липсва идеята, визията за бъдещето на този тим. Двамата просто са се пуснали по течението и отказват да правят каквито и да е промени в отбора, да не говорим да поемат някакъв риск. Двамата изглеждат напълно безпомощни, примирени и това се предава върху отбора. Евентуален успех над Черна гора само ще удължи агонията, но няма да промени нищо.

Въпросът вече е как и кога ще реагира БФС? Спасението на националния отбор минава през назначаването на чужденец – независим, необременен от нашата футболна действителност, от мениджърски натиск и интриги. Това означава националният просто да започне от нулата – наново селектирани футболисти, без поставяне на високи цели, с достатъчен кредит на доверие от страна на шефове и запалянковци. В крайна сметка светът няма да свърши с това, че България ще пропусне за пореден път голям футболен форум. Европейски и световни първенства има на всеки две години. За България е важно да изгради отново своя национален отбор и така да види светлината в тунела. И дано тази светлина не е от идващия насреща влак.

Добри Кожухаров / В-к “Монитор”