Ако Толстой е прав, че щастливите хора нямат история, то руснаците не спадат към тях. Хумористичната и креативна страна на случилото се с паметника на Съветската армия е убягнала съвсем на руските медии. В телевизиите го отбелязаха с кратки видеоматериали с почти гробовен тон, а ИТАР-ТАСС наблегна на издирването на виновните, които ще бъдат глобени и накарани да го почистят. Сравнително умерено е радио "Гласът на Русия", което е пуснало на сайта си галерия с коментари, които припомнят, че българската армия не е воювала срещу съветската.

"Комсомолская правда" обаче не смята така. Жълтото издание е скандализирано от съвпадението с "наближаващата свята руска годишнина - 70 години от началото на Великата Отечествена война". Това наистина са супергерои, които обаче не са анимационни, а истински, назидава вестникът. Ето защо толкова много от тях са загинали за освобождаването на България, продължава статията, имайки предвид не събитията от 1878 г., а тези от 1944 г. Колко точно съветски войници са загинали на българска територия, дава отговор един от коментиралите под статията - 977, като дори цитира имена на загинали в Бяла Слатина. (В дебата по повод съдбата на паметника, който "Капитал" проведе в началото на година, Чавдар Стефанов твърди, че загинали съветски войници на българска територия няма).

Историческите факти обаче са пометени от истинската буря в коментарите под статията, където с лекота се прескача между 1944 г. до 1878 г., сякаш е разстоянието от паметника на Съветската армия до този на Царя-освободител пред Народното събрание. Българите са наречени "неблагодарници", "крив народ", припомнено е, че са "съюзници на Хитлер", а един от коментиралите дори призовава "да намерим бактерии в техните продукти и да ги забраним".

"Българите се отнасят към тези народи, в които има грамаден разрив между въображаемата собствена значимост и фактическата действителност", гласи един коментар. "Спасяват ги руснаците, за царе си избират немци. Създават Велика България, губят Македония. И как умиляват военните паради на Гергьовден във Варна, на които 90% от пляскащите са немци". Друг участник в дискусията, вероятно българин, е обяснил че рисунките на паметника не отразяват "душата на българския народ" и става дума за "врагове на православието и Русия".

Зад тези реакции има дълбок мотив. В последните години съветските паметници, разпръснати в Европа след победоносния ход на Червената армия, попаднаха под атака. В Естония го демонтираха, в Латвия го заляха с боя, в Берлин написаха на него "убиец, насилник, крадец". Българската случка е пропита с много повече интелект, хумор и въображение, но ако го остави, София също рискува да попадне на мушката на руския гняв. Русия дори предприе форми на търговско ембарго срещу Талин преди време (дали пък българските архиви в Москва няма отново да бъдат затворени сега?). Безсилието й в защита на паметниците обаче е като шамар за руснаците, които разглеждат Втората световна война, по-известна като Отечествената, като основополагащия мит за съвременното си величие. Историята скоро няма да залезе като мотив за свади в тази част на Европа, докато за Русия всяко пипане на миналото, дори с чувство за хумор, се превръща в кръвна обида.
Огнян Георгиев