Продължение...

---

Има достатъчно хора, готови да гласуват за Стоянов, ако му повярват. Проследим ли динамиката на подаваните за СДС и неговите коалиционни партньори гласове през последните10 години, ще видим, че дясномислещите в България варират между 800 000 и 1 300 000 души. Твърдото ядро беше от около 850-900 хиляди души, през юни 2005 г. намаля поне със 100 хиляди души, стабилната периферия беше 300-400 хиляди души, през юни 2005 г. напълно изчезна. Ядрото не гласува изобщо, част от периферията се пренасочи към НДСВ (според анализи и проучвания на парламентарни избори 2005 за НДСВ гласуваха поне 100 хиляди души, които не бяха подали гласа си за тях преди 4 години), младежкият син вот се преразпредели между "Новото време" и НДСВ, протестният бе обран от "Атака". Това бяха реакции на разочарование от традиционните десни лидери, а не отказ от дясно мислене и действие изобщо. Един харизматичен и потенциално печеливш десен кандидат-президент би могъл да разчита на около 800 хиляди гласа на първия тур - напълно достатъчно да се яви на балотаж и с още толкова мобилизирани и прелели се от други кандидати гласове убедително да спечели.

Многократно лъгано доверие обаче трудно се възстановява.Освен по-горе описаната "работа по места", трябват и гаранти. Трябва авторитетни граждани и граждански движения да застанат с имената си зад Стоянов и десните, които го подкрепят. Преговорите, завършили днес, избраха част от тях, макар и в нетипична роля. Редно е тези достойни граждани първи да застанат зад Стоянов. Други ще бъдат привлечени чрез участие в протестите срещу мафията и престъпността, ако протестите станат гръбнак на кампанията. Трети ще се организират сами - в клубове на обединената десница.

Така че граждани гаранти Стоянов ще намери. По-трудно е с организациите, и най-вече с ГЕРБ, без чиито печат указът за встъпване в длъжност на Стоянов трудно ще влезе в сила. Стоянов и Борисов разбират това. Остава да го разберат и хилядите сини, на които идеята за сближаване със столичния кмет сигурно звучи като политическо изнасилване.

Но не е така. Макар и популист (кой политик не е!), столичният кмет забележимо зави надясно. Съдя не по думите му, а по икономическите решения, които предлага на проблемите на София- Борисов е далеч от либералните, но покрива европейските стандарти за "дясност". В този смисъл той, Стоянов и Европа са стратегически близки. Дори когато партията му укрепне, Борисов няма да загърби Стоянов и "запазената марка" СДС. Нито ще я обсеби. ГЕРБ със сигурност няма да стане партия до президентските избори, ако прерасне в партия изобщо. Много е вероятно бъдещата партия на кмета да се създаде догодина като отделна структура, а ГЕРБ да продължи да съществува като гражданска организация. Освен това защитата на принципи и ценности, общи за обединена Европа, е печеливша политика, а Борисов не обича да губи. В този смисъл одесняването му е дългосрочно, или поне по-дългосрочно от четиригодишния президентски мандат.

Помогне ли на Стоянов за президентските, Борисов ще очаква подкрепа от него за парламентарните избори. И ако процесите на сближаване продължат със същата интензивност, много е вероятно най-новата политическа алтернатива - идващата народна партия на Борисов - да влее свежа кръв в отиващата си народна партия на Стоянов. И до две години българската десница да се възроди. Това може да се окаже единствено възможния начин дясното в България да не изчезне, след като всички други опити да се съхрани се провалиха. Може да се окаже и най-прекият път за персонална подмяна на изхабената част от българската политическа класа. А тази изхабена част преобладава. Трансформирането на анти-естаблишмент патоса на Борисов от националистически в проевропейски, ще е знак за нов политически градеж. Изборът на Петър Стоянов за президент - негов крайъгълен камък.

Друг въпрос е кой ще бъде следващият премиер. Много е вероятно изборът му да е предшестван от люта битка между Костов и Борисов, чиито амбиции и претенции засега са еднакво големи. Остава да си премерят възможностите. Това ще е от полза и за тях, и за десния избирател, но не е тема за обсъждане сега.

Сегашната тема е как да се сложи началото на реална подмяна на компрометирания елит, как да се блокира национализма с руски привкус, как да се селектира новата десница, която да приеме нова конституция и да създаде новата българска държава.
Затова е нужен Велик парламент. Според член 154 от конституцията президентът може да го свика, ако бъде подкрепен от 180 или поне 160 депутати, и ако преди това напише проект за промяна на сегашната, или проект за изцяло нова конституция. Тя ще бъде с либерален дух и ще върне България на гражданите. Преди това обаче те трябва да я отвоюват от престъпниците.

До този светъл ден ни чака дълъг път. Ще чуем скоро Одата на радостта, ако изберем Петър Стоянов за президент.
Инак още четири години ще тъпчем на място. В ритъма на казачок.
Калин Манолов
в-к “Черноморие”, 17 април 2006г.