Като че ли вече твърде често започнахме да срещаме този надпис по витрините на магазините. Или това е предчуствие за някъкъв край, на нещо започнато с много хъст и надежда. На една вяра, че поне собствениците са хранили надежда за оцеляване на своите семейства. Но уви! До такава степен са намалели продажбите, особено на облекла и обувки в Добрич, че принуждението да се разпродава е неизбежно.

Някой ще каже, разпродажба се прави във всяка цивилизована страна, като свърши даденият сезон. Да това се прави вече и у нас, но тук думата ми е за нещо много по сложно и неприятно. Тотална разпродажба се прави най-вече при фалит и с придобитите средства се покриват неизплатените разходи на фирмата доколкото може разбира се.

Но тук въпросът е не само в неплатежоспособността на населението, а многото и непрекъснати промени в повечето закони свързани с търговията, както и непредвидени разходи, които правят една дейност при тази стагнация на практика невъзможна и фалитът е неизбежен. А след като вече доста хора се пробваха в тази дейност и сами се убедиха, че и търговията не е за всеки малко останаха оптимистите просто да опитат и похарчат малкото си спестявания за стартиране на дейноста.

Едва ли има друга държава, като нашата в която хората се подлагат като “опитни мишлета”, и започнем от цялата процедура по откриване на фирма и дейност, преминем през десетките инстируции за лицензи и разрешителни и като се декларира например патентна дейност в началото на годината. По този начин човекът си прави сметката за своите разходи и евентуална печалба, но какво се получава, като на който му кефне било министерски,областен или общински служител си измисли някой нов документ или лиценз, както и да вдигне цената на предишен? Може би като всеки държавен или общински служител просто си получи наказанието?

И нека тия служители не забравят, че просто те са слуги на този народ и има кой да ги смени – има хора кадърни, неподкупни и специалисти! За огромно съжаление все още има институции, които просто си работят, както преди 1989 година и си стоят на непокътните топли места и си взимат рушветиите и то при тази безработица. И докога при смяна на всяко правителство хората ще бъдат опитните животни за сметка на безхаберието на всяко управление и никога не се сондира поне мнението на хората, които работят в дадената сфера? Може би докато не се намери на кого да се прилагат и прищявките на всички управляващи?

Ангел Радилов
Добрич