Трябваше да мине година и вече си имаме „доктрината Тръмп“. Тя е много проста. И, както се очакваше, може да се вмести в един туит. Почти по всеки важен проблем позицията на Тръмп е: „Обама е построил това. Аз го развалих. Вие ще го поправите“.
И това насочва към най-страшното явление в президентството на Тръмп. Не става дума за младежките туитове и за неговите съветници, изгонени с голяма бързина от клоунадата му, и за лъжите в промишлени количества.

Става дума за стремежа на Тръмп да унищожи без никаква подготовка множество стари институции и политически мерки от НАФТА до Обамакеър, международното споразумение за климата, американската вътрешна инициатива в сферата на чистата енергетика, Тихоокеанското партньорство и ядрената сделка с Иран. Нито преди, нито след това.

Тръмп прие по-голямата част от своите климатични, медицински, енергийни и икономически решения без да се посъветва с учените, без да покани експерти в Белия дом, без да предложи алтернатива на системата, която разрушава, без да събере екип от съветници или коалиция, която е в състояние да реализира някаква алтернативна програма и без стратегия, която да обедини всичко.

Накратко казано, предполага се, че ние просто ще приемем на вяра думите на президента, че дадена сделка е „най-лошата от всички възможни“ без каквито и да било аргументи или план как да направим нещата по-добри.

Аз съм за модернизирането на всяка една от тези институции или споразумения. Дори съм готов да повярвам, че преобръщайки всички споразумения с хастара навън Тръмп ще принуди хората да подобрят договора с Иран или Обамакеър на фона на паниката от възможния хаос, с който може да приключи всичко, ако те не го направят.

Но съм също толкова готов да повярвам, че разрушаването на всички тези големи системи едновременно – здравеопазване, енергетика, геополитика – без ясен план или екип, може да задейства верижна реакция, за която Тръмп не е помислил. Нещо повече, когато се разрушават големи системи, които, дори и несъвършени, са стабилизирали в течение на десетилетия региони, процеси в околната среда или индустрии, след това те много трудно могат да бъдат възстановени.

Въпрос: Американският държавен секретар ни заяви, че има някаква тайна комуникация със Северна Корея, проучва възможността за дипломатическо решение, което може рязко да съкрати ядрения арсенал на КНДР в замяна на обещанията за сигурност от страна на САЩ. Ако в същото време Тръмп едностранно излезе от споразумението, което вече сме подписали с Иран, за да попречи на страната да развива своята ядрената си програма – а Тръмп е поел курс към налагането на санкции – гражданите на Северна Корея могат да получат само едно послание: сделка със САЩ не струва хартията, на която е подписана. Така че за тях би било разумно да продължат със своята ядрена програма.

Въпрос: Иран контролира десетки хиляди шиитски опълченци в Ирак и Сирия, които бяха наши негласни съюзници в борбата с „Ислямска държава“. Техеран оказва огромно влияние и върху правителството на Ирак, и в някои райони в Афганистан. Можем ли да стабилизираме Ирак, Сирия и Афганистан след победата над ИД и да продължим да осигуряваме сигурността на нашия контингент без помощта на Иран? И ще се съгласи ли Иран да ни помага, след като Тръмп скъса ядреното споразумение?

И тъй като нашите европейски съюзници, както и Русия, и Китай посочиха, че не подкрепят излизането на САЩ от договора с Иран, както и по въпроса за санкциите, страната ще има моралното предимство и необходимите пари, докато Америка ще се окаже в изолация. САЩ възнамеряват да въведат санкции по отношение на европейските банки за това, че работят с Иран!?
Тръмп зае поста си, обещавайки да сложи край на търговския дисбаланс с Китай. И това е достойна цел. И каква беше неговата първа стъпка? Да скъса Тихоокеанското партньорство – търговското споразумение, което може да постави САЩ начело на търговски съюз от 12 държави, изграден съгласно интересите и ценностите на Америка. Потенциално това би могло да отстрани около 18 000 мита върху американските стоки и да даде контрола върху 40% от световния БВП. И Китай нямаше да бъде в този блок. Това е лост за влияние.

Тръмп ликвидира Транстихоокеанското партньорство, за да „удовлетвори избирателите си“ и сега му остава да моли Китай за някакви търговски трохи. А тъй като му е нужна помощта на Китай за Северна Корея, той още по-малко може да влияе върху търговските въпроси.
Тръмп извади САЩ от Парижкото споразумение за климата като едновременно с това ограничи правителственото финансиране на програмите за контрол върху раждаемостта вътре в страната и извън нейните предели.

Въпрос: Какво кара толкова много мигранти и бежанци от Африка, Близкия изток и Централна Америка да се опитват да избягат от хаоса на техния свят в света на реда в САЩ и Европа?
Отговор: Това е коктейлът от климатични промени, деградацията на околната среда, демографските предизвикателства и неправилното управление в техните страни. Така че политиката на Тръмп да изхвърли на боклука всички тези инструменти, които имат американците, за смекчаването на последиците от климатичните промени и увеличаването на населението, и вместо това да се опита да построи стена като сплашва непопулярния мексикански президент с търговски концесии, които биха могли да дестабилизират икономиката и да помогнат на местните избори през следващата година на радикален популист с антиамерикански позиции.
Във времена, когато Китай с пълна пара се движи към чистите технологии и електромобилите, когато всички технологични гиганти строят необходимите им центрове за обработка на данни, захранвани със 100% чиста енергия; когато слънчевата и вятърната енергия се превръща във все по-сериозен конкурент на въглеводородите (и Америка все още е запазила технологическото си лидерство в много сфери), когато климатичните промени могат да доведат до още по-разрушителни урагани и горски пожари, главната енергийна инициатива на Тръмп е движение в обратната посока и завръщане към енергетиката, основаваща се на добива на въглища.
Точките не се пресичат. И ще си платим за това. "Мания" е хубав филм. Но това е ужасен принцип за организирането на вътрешната и външната политика. /БГНЕС
---------------------------
Томас Фридман, „Ню Йорк таймс“.