- Г-н Христов, откога сте директор на Зоологическата градина?
- От февруари 2001 г. Надявам се, че варненци забелязват промяната, която е настъпила в парка. Другото, което ме радва, е, че вече имаме достатъчно животни като експонати, които хората могат да дойдат и разгледат. Особено това се отнася за малките деца, които проявяват голям интерес към новите обитатели. Често казвам, че човек идва, когато е малък, когато има малки деца и когато има внуци.

- Как се насочихте точно към тази работа?
- Това е въпрос донякъде на любов към животните. В продължение на много години съм имал домашни любимци, и то в достатъчно количество. Последният ми домашен любимец беше един превъзходен дог. Името му беше Лорд. Цялата градина го познаваше. Всяка сутрин и всяка вечер съм го разхождал. Беше прекрасно животно. Почина преди година и нещо, на 13-годишна възраст. Все още не съм се престрашил да прекрача границата да взема ново животно за домашен любимец, просто защото спомените за него са ми много скъпи, пък и на цялото семейство. Навсякъде в стаите имаме негови снимки. Чувства се липсата на едно такова животно и трудно се изживява, когато напусне този свят. Това, което разказвам, го казвам като обосновка за това да се захвана да бъда управител на Зоологическата градина, още повече, че не само аз обичам животните, жена ми Димитрина също ги обича, Борис също, така че любовта към животните е една семейна традиция.

- Има ли нещо, което сте си поставили като задача, поемайки този пост, и не сте успели да изпълните?
- Да кажа, че съм изпълнил всичко, е немислимо, просто защото в градината имаше твърде много неща, които трябваше да се направят. Изисква се подготовка, преди да започнеш да правиш нещо. Имам предвид както документална, така и да се обмислят промените, които ще се правят, след това да се осигурят необходимите средства и да започне на практика изпълнението им. Друг е въпросът, че идвайки тук, имах амбицията, заедно с колегите наистина да направим градината още по-хубава. Няма да крия, че и кметът Кирил Йорданов, и председателят на Общинския съвет Борислав Гуцанов са отворени към зоологическата градина, обичат животните, оказват съдействие. Без намесата на общината, като парични средства, би било невъзможно да се постигне това, което сме направили, но дойде един етап от време, в който започна да се чувства, че паркът е малък, не може да диша. Каквото й да направиш, каквито и преустройства да се извършат, би трябвало да се разделиш с една голяма част от експозицията си, тъй като новите европейски изисквания ясно и точно определят с каква квадратура като площ трябва да разполагат животните през летния и зимния период.

Започна да се получава обратната криза, както аз се изразявам - кризата за много животни и малко клетки, докато преди имаше малко животни и много клетки. Това породи идеята за нова зоологическа градина. Най-напред миналата година започнах да чувствам, че самото общинско ръководство мисли за това. Аз не бях споделял, защото все пак, имайки предвид, че това е много голям проект, просто не допусках, че самото общинско ръководство мисли по този начин. В един разговор с г-н Гуцанов, той ме запита директно как виждам въпроса и трябва ли Варна да има нова зоологическа градина. Впоследствие разговарях и с кмета Кирил Йорданов и така постепенно се избистри тази идея, лансира се в обществото и доколкото разбирам, вече със съвсем бързи темпове се развиват нещата.

- Колко вида животни могат да се видят в момента в Зоологическата градина?
- Около 70 вида. Предполагам, че в новата градина ще има над 170 вида.

- Кои от обитателите изискват най-много грижи?
- Отглеждането не е толкова до труда, по-скоро до специфичността на самите животни. В момента нямаме по-специфично животно, изискващо кой знае какви храни. Обикновено малките животинки, които са в безпомощно състояние, изискват по-големи грижи. Сега например се занимаваме с едно катериче, което храним със спринцовка. Преди време се занимавахме с други. Най-вече с птици, които много често чупят криле, крака. Което може да се възстанови и да заздравее правилно, го възстановяваме. При тях има много грижи. Това все пак е птица, тя въобще не разбира, че се грижиш за нея. Трябва да се полагат изключително много грижи, многократно през деня да се занимаваш с нея, да я храниш като бебе. Най-радостното е след възстановяването да успеем да ги върнем в природата. Това го правим с РИОСВ - Варна. До момента сме върнали в природата над 40 птици като пеликани, щъркели, сови, орли и други. Те са върнати в природата, след като са пребивавали при нас година и половина докато се възстановят.

- Вие лично имате ли си любимец сред животните?
- Има животни, с които контактувам много по-често, понеже съм бил принуден да се занимавам с тях още от самото начало, от гледна точка на това, че са били безпомощни. Не е хубаво човек да има любимец, трябва да обича всичките си животни. Някак си не трябва да ги делиш. Имаме една вълчица, която е точно толкова възрастна, колкото време аз съм тук. Роди се през май 2001 година. С нея контактувам почти всеки ден, защото минавайки покрай нея, тя се обажда и трябва да се отбия.

- Доколкото си спомням имаше един случай, при който тигър от парка беше избягал.
- По вестниците се писаха доста големи измишльотини за това. Даже писаха, че на поляната пред ресторант “Хоризонт” ген. Веселин Петров, (б. а. бившият директор на ОДП - Варна) дошъл лично да го пази. Истината е друга. Тигърът Герчо, точно на именния му ден – Гергьовден, бяха забравили вратата на външното помещение и действително беше излязъл от клетката, но преди още да дойдат хората. За всеки случай извикахме пожарната да дойде. Общо взето с приканване и с леко пръскане Герчо си влезе пак в клетката. Това беше едва ли не да се прочуем, че прибираме тигри с генерали. Действително има такива случаи. Преди около 25 години е избягал вълк, който е бил застрелян. Има една история за мечките. През 1986 година едни юнаци на пияна глава са влезли да се борят с тях. Единият от тях е починал. Не защото е нападнал животното. Мечката просто се е стреснала, защото той пада върху нея и тя го удря и се прибира веднага в бърлогата. За нещастие ударът е бил смъртоносен.

 
- Сега е модерно популярни личности да си осиновяват животни от зоологическите градини. От партия “Новото време” си осиновиха таралежи. Има ли и други популярни личности от Варна, които имат свои животни в парка?
- Мога да кажа, че има дарения от БСП – двата черни лебеда и кенгуру. Преди година и половина “Гергьовден” си осиновиха един от вълците. Лъвът е осиновен от фирма, имаме и осиновени пауни, също от фирми.

- Освен дарените от БСП черни лебеди, градината получавала ли е и други екзотични животни?
- Наскоро варненец ни подари маймунка – морска котка. В момента тя се намира в зимните помещения, за да може да се адаптира към условията. Той също желае да осинови животното. Работейки с РИОСВ, като спасителен център настаняваме тук животни, които са конфискувани заради незаконна търговия и липса на документи. Наскоро например научихме много неприятно нещо. Независимо от грижите, които сме полагали четири месеца за един папагал Ара и за една маймунка от типа морска котка, разпределението стана така, че те бяха взети от нас и дадени на софийската Зоологическа градина със заповед на Министерството на околната среда и водите. Мотивът за това бе, че нямаме условия да ги отглеждаме, а аз смятам, че след като четири месеца сме ги гледали тук, няма никакъв проблем да създадем условия и да продължим да се грижим за тях. Но това е решение на МОСВ. Донякъде става неприятно, че влагайки много грижи, поемайки не малък риск - един такъв папагал струва в порядъка на 5000 – 6000 лева, четири месеца го гледаш, а след това просто се преразпределя. Бях много неприятно изненадан, че дори не ни уведомиха. Впоследствие го научихме от РИОСВ - Русе. Нас това не ни касае, ние сме си гледали животните. Надявам се в бъдеще, когато направим новата градина, да има повод да ги оставят и при нас, защото това наистина са атрактивни животни. Варненци например никога не са виждали тук такъв папагал от този тип. Това е птица, която става над 1,2 метра, огромна, красива и действително ще бъде атракция за посетителите.

- Кои животни се харесват най-много на посетителите?
- Различните хора харесват различни животни. Децата например не могат без баба меца и маймунките. Това са местата, на които първо отиват. По-големите се впечатляват от пауните, екзотичните птици, някои, които са любители на силните усещания, им харесват много лъвовете, те не могат да си представят градина без лъв. Някои питат и за слон.

- Има ли все още засилен интерес към зоологическите градини? Едно време те бяха сред любимите места за посещаване, но сега има много молове, големи търговски комплекси.
- На 1 юни тук беше организиран празник по повод Деня на детето. Имаме и други идеи – да реализираме повече празници за малките. Тогава бяха на посещение г-н Йорданов и г-н Гуцанов. От тях научих, че няма друго обществено заведение във Варна – музей или каквото и да е друго да се посещава от 150 000 души годишно. Това не е малко. Това значи, че над една трета от варненци ни посещават годишно. Разбира се, зимата са по-малко, но през летния период са твърде повече. Има месеци, в които между 20 000 и 25 000 души посещават парка, т. е. гоним около 800 души средно на ден. Бих казал, че е едно от местата, които действително се посещават в града. 150 000 души за година не е малко. Имаме амбиция за повече, но това ще стане с повече атракции и с повече животни.