Много са аргументите срещу нелепата идея едно ВКР-ченге да бъде назначено за управител на Варненска област. И все са сериозни!
Като се започне с фактa, че морската ни граница е граница и на ЕС, мине се през допуска (по-скоро липсата на такъв) за ВКР-ченгето до секретна информация на НАТО и се приключи (в буквалният смисъл на думата “приключи”) с мечтата на управляващата партия ГЕРБ за дясна идентичност.

Няма как да бъдат игнорирани и “дребните” закачки на тема усвоени държавни апартаменти, безсмислени (и безплодни) командировки, консумацията (в особено големи размери) на пари на европейските данъкоплатци и спомените на поне половината варненци за чудовищното количество доноси, циркулирали преди 10-ти ноември 1989 г. във ВВМУ “Никола Вапцаров”.
Всичко това от лицето на ГЕРБ в морската столица на България.

Между другото, не е толкова изненадващ и фактът, че това лице демонстрира собственото си безсрамие като прани гащи из варненските медии.
Интервюто на колегите от в-к “Народно дело” от 21 декември 2010 г. е достатъчно красноречиво.

По темата за измислената “полезност” на ДС и ВКР-ченгетата не веднъж са излизали и материали в ДНЕС+.

Проблемът беше напипан и от “Дойче веле”.
Цитатът от материала, озаглавен ”Българските военни разузнавачи - митове и истини” е безмилостен: “И военното разузнаване в комунистическа България е било като всичко останало: глупаво замислено, раздуто, неефективно, с уклон към бюрократична есеистика. Фактите развенчават мита за неговата, уж, народополезна дейност.”

Именно абсолютната безполезност на подобен род същества е истинският проблем.
Точно тя е в дъното на смазващата липса на смисъл (и на мисъл), която излъчва управлението на ГЕРБ във Варна.

И тук идва изненадата.
Няма смисъл от … смисъл.

Точно Варна е доказателството!
Тоталната политическа полиандрия, налегнала общинската администрация и празната форма на съществуване на областна администрация, са част от живота на морския град от години.
Напук на знаменитата формула на Рене Декарт*, фактът, че те съществуват, не означава, че могат (или че им се налага) да мислят.
В края на краищата, град, който си избира за кмет Кирил Йорданов, заслужава за областен управител Данчо Симеонов.

Антон Луков



*Първоначално Декарт установява само един неподлежащ на съмнение принцип — мисленето съществува, а мисленето не може да бъде отделено от мен, следователно аз съществувам. Така той формулира известното твърдение „Cogito ergo sum“ („Мисля, значи съм“, често превеждано и като „Мисля, следователно съществувам“). Декарт заключава, че ако той се съмнява, следователно нещо или някой трябва да извършва съмняването, а оттам самият факт, че той се съмнява доказва неговото съществуване. „Простото значение на фразата е, че ако някой е скептичен към своето съществуване, това само по себе си доказва, че той съществува.“