Смяната на председателя на общинския съвет във Варна Стелиян Севастиянов доведе до потрошаването на тонове опозиционни нервни клетки.
Яростта до толкова облада мозъците на СДС-съветниците, че те така и не разбраха по колко елегантен начин си отидоха от властта.
Безспорно имаше по-лош вариант.
Винаги има по-лош вариант.
По въпроса с мотивите за смяната на всеки политик може да се каже много.
За някой обаче може да се каже още повече.
Публично!
За сега по темата толкова!

По–важно е друго!
В основата на неистовия бяс обхванал сините съветниците НЕ е само загубата на властта, облагите, политическите позиции и т.н.
Подобно тълкувание безспорно е вярно но ще бъде прекалено елементарно.

Тези хора просто не могат да губят с достойнство.
Този факт е очеваден, но също е недостатъчен за да се обяснят мъките и терзанията на техните сложно устроени души.

Не малка част от истината за поторшаването на тонове опозиционни нервни клетки е в ... изборите.
Тези хора са убедени, че съдбата им е скроила гаден номер.
При това не веднъж.
За когото са работили Стелиян Севастиянов, Любо Роев , Васко Василев, Ивайло Митковски и т .н. все се е издънил.
Със страшна сила.
Тези хора са убедени , че му е дошло времето съдбата да им се усмихне.
И чакат с нетърпение местните избори след година и половина.
В техните представи палачинката винаги има две страни и толкова.
Всичко е толкова удобно и лесно.
Те са бесни не защото губят властта, а защото си въобразяват, че подушват властта.
Подушват отмъщението!
И точно тук е най-голямата им грешка.
Това, че някой си въобразява, че властта е на една ръка разстояние не означава абсолютно нищо.
Палачинката, скъпи приятели, може и да има две страни, но тиганът винаги е само един.

Антон Луков