Възможно ли е паяжината от реални властови ресурси, за която се твърди, че е под контрола на Иван Костов, да бъде изградена в такъв мащаб за толкова кратко време.
При това говорим не само за политически връзки, а за собственост върху мощни икономически позиции, пряко влияние в поне една от класическите бивши силови групировки, базирани в столицата, влияние в провинциални силови структури (включително в тази, базирана във Варна), безспорен контрол върху редица лостове в съдебната власт и не на последно място - информационно подсигуряване на завидно ниво.

По принцип подобно съсредоточаване на позиции е възможно.
Само че сроковете нещо не се връзват.
Всъщност, нищо не се връзва.
Просто няма начин такава власт да се самозароди за едни нищо и никакви няколко години.
Най-малкото, когато боравим с цифри от порядъка на стотици хиляди долари (примерно, даренията за фондацията на Елена Костова от страна на небезизвестния Лучански) или милиони (примерно, сериозен дял от инфраструктурата и хотелите във всички курорти на страната), мащабите налагат вътрешнокланово делегиране на правомощия. Само че това изисква 100%-ва проверка и на лоялността, и на компетентността на всички в йерархията. И не става за ден или два. Не става и за 4 години.

Логиката на нещата е категорична, че някой друг е създал организацията, в друго време и при други условия, позволяващи солидна подготовка и спокоен градеж под крилото на държавата.
Кой е КРЪСТНИКЪТ на Иван Костов?

Ако изходим от необходимия минимум изисквания и разположим съсредоточаването на власт във времето и пространството ще получим... процес.
Този процес е започнат от достатъчно влиятелен политик далеч преди 10 ноември 1989г.
Влиятелен и далновиден политик.
И млад!
Достатъчно млад за да е наясно, че има смисъл да гради тухличка по тухличка в продължение на десетилетия. Бил е убеден, че ще доживее да види успешния финал на гигантското начинание, наречено трансформация на политическата власт на БКП в икономическа.
Не съществува такъв вариант КРЪСТНИКЪТ на Иван Костов да не е бил ключова фигура в БКП.

Самият Иван Костов е избран именно заради тесните си лични връзки с БКП.
Отвъд логиката са само фактите. Такива, каквито са.
Факт е, че в прословутото правителството на Иван Костов бъкаше от комунисти. Имаше даже вицепремиер (във второто Иван–Костово правителство), който публично заяви, че на изборите през 1997г. е гласувал за БСП. Абсолютно прав беше и президентът Петър Стоянов, заявявайки в прав текст, че приватизацията на Костов беше главно в угода на червените. Остава само да проследим и топ-продажбите на ключови за държавата отрасли - на практика в онези времена не е сключена нито една сделка с ключов западен инвеститор.
КРЪСТНИКЪТ на Иван Костов е...

Всъщност, има ли значение кой е? Мнозина са готови да заложат честта на първородните си дъщери, че това е покойният Андрей Луканов.
И какво от това?
Важен е не човекът, а процеса!
И финала.

Антон Луков

П.П.Може би най- известния пример на Запад за подобно съсредоточаване на власт е 90-годишният пожизнен сенатор Джулио Андреоти, който беше на върха на италианската политика над 50 години.
Въпреки седемте премиерски мандата, на Андреоти му трябваха десетилетия за да съсредоточи в себе си подобен на Иван-Костовия гигантски ресурс.
Финалът на неговата кариера също е показателен. Напоследък Андреоти е известен най-вече с проблемите си с италианската съдебната ситемна..
Апелативния съд в Перуджа, даде 24 г. затвор на бившия премиер на Италия и пожизнен сенатор Джулио Андреоти и го призна за виновен в убийството през 1979 г. на журналиста Мино Пекорели, разследвал делата на мафията.
Делото срещу Андреоти, бе заведено в средата на 90-те години. През септември 1999 г. политикът получи оправдателна присъда, но обвинението я обжалва. То се аргументира с твърдения на разкаялия се мафиотски бос Мазино Бускета, според когото убийството на Пекорели било поръчано от Андреоти. (Информация BBC)
Колко ли изненади чакат българското правосъдие ако някой ден бъде получена информация от един разкаял се Славчо Христов?