Към днешна дата вече повече от 1600 души подписаха петиция в подкрепа на искането на Инициативния комитет за демонтиране паметника на съветската армия в София. Той, подобно на петолъчката над Партийния дом, е идеологически символ на една отминала епоха и няма нищо общо с българската свобода, нито със съветски жертви на българска земя, поради което е монументален израз на лъжовността и на нашата търпимост към нея.

На 9 януари, неделя, от 11 ч. , по повод годишнината от януарските събития през 1997 г., Инициативният комитет организира шествие около паметника, смятайки, че тъкмо там е мястото да се възроди нетърпимостта към лъжата в българската политика. Очаква се да дойдат стотици граждани – вероятно много повече от онези няколкостотин, които откликнаха на предишната подобна инициатива на 9 ноември миналата година. По всички закони на новинарството това е събитие от обществена значимост, което заслужава медиен интерес. Освен ако определени редакции имат нареждане да НЕ отразяват подобни събития.

Обществените медии са длъжни да служат на обществения интерес, а останалите би трябвало да постъпят логично и етично – да не лишават аудиторията си от предварителна информация, за да могат хората сами да преценят отношението си към предстоящото събитие.

Българските граждани имат правото да направят информиран избор – например да НЕ приемат поканата на Инициативния комитет. Но трябва да им бъде шанс да научат за шествието. Начинът това да стане е информацията за събитието от 9 януари да попадне в медийните рубрики за оповестяване на предварителни събития. Това не е “рекламна кампания” и би трябвало да е естествена реакция на естествения подбор в конкуренцията за новини и заглавия.

Смисълът на този текст е в опита ми да подскажа, че за свободата на една медия се съди по това доколко тя следва принципа на демокрацията да се бори за правото на несъгласните да си кажат мнението. Всяко медийно оповестяване на предстоящата инициатива би допринесло за усещането, че битката за свободата на словото в България не е безнадеждно загубена, както изглежда често тук и в чужбина.
Иво Инджев /ivo.bg