В битката за президентското кресло 60-годишният Джон Кери притежава мощно тайно оръжие, но и труден за опазване експлозив, пише френският "Либерасион". Това е неговата 65-годишна съпруга - малко странна, силно напориста, с падащи над очите коси и с фамилия, напомняща нещо едновременно сладко и солено: Тереза Хейнц.
Тереза е португалско име, а Хейнц - индустриална и търговска марка продукти, позната по целия свят, най-известният и емблематичен от които е кетчупът.

Мария Тереза Тирщайн Симоес-Феррейра е дъщеря на заможен португалски лекар, израсла в Мозамбик, учила в ЮАР и в Женева. Преди години работи като преводачка (включително и в ООН). Точно тогава се омъжва за Джон Хейнц III - сенатор републиканец от Пенсилвания и наследник на мощната питсбъргска агрокомпания. Той загива през 1991г. в самолетна катастрофа и тя наследява неговото състояние от 600 млн. долара.

Тереза винаги говори това, което мисли. Дори понякога се изразява доста остро. На митингите от кампанията си Джон Кери я представя с огромна топлота. На такава предизборна среща в Айова миналия месец тя се качи на сцената, целуна съпруга си и тръгна с решителна крачка към микрофона. След като изчака да настъпи тишина, бавно и с чувство, силно натъртвайки на "р"-то, каза няколко изречения.

Думите й не бяха банални: "Трябва да унищожим цинизма, който разрушава най-хубавото, което притежаваме - каза тя. - Аз израснах в условията на диктатура и зная, че цинизмът убива способността да мечтаем... Нека да ги отстраним (републиканците) и да си върнем отново това, с което Америка е била винаги силна - оптимизма, вкуса към активни действия, толерантността."

Политическите съветници на Кери обаче я следят изкъсо, защото я смятат за бомба със закъснител. Но Тереза не е новак в политиката. Живяла е 25 години с политик републиканец от "най-високо равнище", а след това 8 години - с виден сенатор демократ. Може да се каже, че добре познава правилата на предизборните битки.
През юни 2002 г. Марк Лейбович, журналист от "Вашингтон пост", публикува доста шокиращо интервю с двойката Кери. Той се среща с тях в дома им в Джорджтаун - най-шикозния квартал на Вашингтон. Публикацията се гради на описание на съпружески скандал между двамата, на който той присъствал. Докато Кери разказва на журналиста, че спомените от Виетнам вече са престанали да го мъчат нощно време, госпожа Хейнц се намесва в разговора: "Залегни! Всички долу!", крещи тя, играейки ролята на своя сънуващ кошмар съпруг. И скрива лице между дланите си, преди да добави: "Още не съм успяла напълно да се съвзема, но имаше моменти, в които мислех, че ще ме удуши..."

След това интервю антуражът на Кери решава да "обезопаси" агресивната съпруга, защото на неин фон мъжът й би могъл да изглежда мекушав и това би снижило шансовете му за избиране. Точно тогава Тереза прави неочакван ход - съгласява се да промени партийната си принадлежност и дори да се нарече Хейнц-Кери. Нещо, което преди отказвала категорично. Прикрепват към нея и PR-специалист - Крис Блек, бивш журналист от Си Ен Ен.

Романът между Тереза Хейнц и Джон Кери започва в края на 1992г., почти година след смъртта на Джон Хейнц. Двамата участват в среща на върха по проблемите на околната среда в Рио де Жанейро. Легендата мълви, че докато течало изказване на португалски език, който е родният на Тереза, тя скочила и гръмогласно изобличила преводача, че съзнателно изопачава думите на оратора. След което сама започнала да превежда речта...

Джон Кери, разведен от 1982г. с първата си жена, писателката Джулия Торн, с която имат две деца, е силно впечатлен от постъпката на Тереза. Няколко месеца по-късно започват да се срещат редовно. Оженват се в края на 1995г. Сватбата им на остров Нентъкет (щата Масачузетс) е скромна, за да не навреди на образа на Кери, който не бива да е "елитарен".

Оттогава Кралицата на кетчупа е опора на своя съпруг в неговите кампании. Тя никога не го е подтиквала да се кандидатира за Белия дом, но подкрепя това негово решение. Нещо повече, Джон Кери ипотекира къщата й в Бостън, за да вземе 6,4 милиона долара заем, с който да финансира кампанията си. Инвестиция, която си заслужава.
в-к “Сега”, 4 март 2004 г.