Култура - всичко това, което може без министерство.

Нейна цел - “...да подтикне към размисъл за човешката съдба, а също към презрение към всички онези, които с упоритост, достойна за по-високи дела, се стремят да смалят човека и да му отнемат достойнството...” (Збигнев Херберт)

Актуалност - държава, която харчи за стадиони!

Стадиони - места за смаляване на човек и отнемане на достойнство.

Отнемане на достойнство - превръщане на човека в тълпа.

Тълпа - хора, лесно насочвани в каквато и да било посока.

Театър - алтернатива на стадион.

Излизане от стадион - напиване и чупене на глави!

Излизане от театър - влюбване, мечтане.

Разсъждения: Дали днес едно театрално представление го гледа банкомат или финансов министър - все тая!

Кан Крум - временен победител над Византия - символ на световната култура!

Победата му - рушене на църкви и чегъртане на мозайки в империята на Никифор!

Безсмислено - да я повтаряме днес.

Уточнение: Никифор е убиец на български жени и деца - заслужил е смъртта си.

Спешна нужда - протестна реакция на цялата ни гилдия към нови победи над културата.

Отбор на спешната нужда - трае, докогато трае нуждата.

Моя мечта - отбор, породен от взаимна симпатия.

Принадлежността към професията - никога не е могла да обедини артистите.

Националност - не може да обедини друго освен футболен отбор.

Смешка: Ако Хитлер види днес “германците” в отбора, това, че Сталин го кара да яде със сърп и чук в преизподнята, ще е най-красивият му спомен!

Извод от смешката: Днес може да си германец под наем, французин под наем, българин под наем, дори протестиращ под наем - такъв, за какъвто ти плащат.

Части от писмо на Збигнев Херберт до артистите:

“Скъпи Непознати... Представляваме доста особена, малка, съкратена групичка, без която многоуважаемото човечество преспокойно може да мине. Винаги сме безнадеждно малцинство и което е по-лошо - узурпираме си правото да подгряваме тревогата...”

Аз - някой, който вече не знае какво представлява.

Въпроси: Кой смелчак може да се идентифицира с български театър или кино? Кой автор на отхвърлен проект може да каже - ощетяват българското изкуство?!

Резил: Същият, който, когато ходи на зъболекар, твърди, че българското кино го боли кътник!

Голям резил: Държава, в която обявяват мат на тези, които живеят “...прекрасен живот, жесток и безмилостен”. Които “във всеки момент, във всяко изричано от сцената слово искат да са на страната на ценностите, на страната на прекрасния занаят срещу посредствеността, на страната на истината срещу заблудата, лъжата и насилието”!

Мат - термин от шаха.

Мат 2 - съкращение от материализъм и от математика.

Бъзикане: Може да значи и материално обезпечаване на културата.

Надежда: Искам да вярвам, че държавата ще дава субсидии за кино и театър.

Съмнение: Не искам да вярвам, че загубите за нас, правещите българския театър и кино, ще се измерят предимно в загуба на хонорари.

ХОНОРар - HONOUR - ЧЕСТ, почет, удостояване. Удостояват се “рицари”, не сдружения! А рицарите се явяват на турнири.

Предложение: Комисията, раздаваща субсидии за кино и театър, да се тегли на томбола всяка година. За да има “новородени”!

Хрумна ми, защото: Боби Фишер искаше за всяка партия шах разположението на фигурите по дъската да определя компютър. Само така играта щеше да излезе от рамките си, само така щеше да има шанс за напредък!

Реакция на шахматистите: Възмущение.

Последен цитат от Збигнев Херберт: “Нека ви придружава вярата в непостижимото съвършенство и да не ви напуска безпокойството и вечното терзание, които ни казват, че това, което сме постигнали днес, “все пак е решително твърде малко”. Пожелавам ви труден живот. Само той е достоен за артиста!”

Недоумението ми - Защо защитавам съсловие, което не ме брои за част от себе си!?
в-к "Труд"