Напъните на провинциални социалистически лидери за реабилитация на бивши комунистически величия, определено са опит за вписване в масовите настроения на малкия град или - според случая - голямото село.
Беше само въпрос на време БСП да се включи в играта.
За съжаление истината е точно такава - червените дори закъсняха в опитите си да овладеят тези процеси.

Обратното твърдение, че видите ли БСП инспирира някаква любов по Георги Димитров или Тодор Живков е меко казано, нелепо.
Носталгията беше факт още преди няколко години.
Всички я виждаха, но болшинството от политиците не смееха да повярват на това, което виждат.
Защото другата част от истината е, че носталгията започна да се оформя като масово настроение в живота на малкия град или голямото село, точно когато Иван Костов беше на върха на славата си.

Хората не са виновни, че припознаха тиранията такава, каквато е - вожд в лицето на Иван Костов, култ към неговата личност, партия от крадци обслужваща вожда и вожд, обслужващ невероятната алчност на безкрайната кохорта партийни членове.

И някак от само себе си малкия град и голямото село решиха, че титлата “Човек от народа” е много по-близко до дефиницията “Слуга на народа”.
В същото време Костов се вживяваше в ролята на “нов Стамболов”.
И се оказа некадърен актьор.

За съжаление горчивата истина е, че Иван Йорданов Костов и неговата партийна мафия съживиха мумиите на Тодор Живков и Георги Димитров.
С голяма доза сигурност може да се каже, че благодарение на същите тези хора не е далече денят когато бай-Тодор ще си накриви пролетарския каскет насред кафенетата в централните части на големите градове. Най-накрая духът на правешкия селянин ще обладае самата премъдрост – София.

Защото няма кауза, която да не е била опорочена от лицето Иван Йорданов Костов и неговите хора.
Те съживиха мумиите.
Те ще съживят и образа на врага в лицето на ... НАТО.
Дано да съм лош пророк, но да се готви и ... Европейската общност.

Антон Луков