Самият Джордж Лукас споделя пред американските медии, че при заснемането и монтажа на “Междузвездни войни” е заимствал много идеи от Лени Рифенщал - любимата режисьорка на Адолф Хитлер. И без признанието на Лукас, няма как да се отрече, че фрау Рифенщал си остава една от най-интересните жени на XX век и вероятно е сред най-големите новатори в киноизкуството въобще.
Добре! "Триумф на волята" (най-известният филм на Лени Рифенщал) какво е - поднасяне на действителността, такава каквато е с документална точност и удивително майсторство или… талантливо подмазване пред фюрера?
Някак си неудобно е днес да се признае, че истината клони по-скоро към първото твърдение. Кадрите с ликуващи германци, посрещащи с радост Адолф Хитлер в Нюрнберг, НЕ са плод на гениално режисьорско хрумване. Те са факт!

И кадрите с ликуваши българи, посрещащи съветската армия са истина.
Както е истина, че същата тази съветска армия престоя 11 години след 1945 г. в Австрия, но там няма и помен от комунизъм. А в България руските танкове само минаха и заминаха - не са стояли и един ден в повече.
Факт са и документалните кадри с възторжените труженици, приветстващи Вълко Червенков - днес малцина си спомнят, че точно той е отговорният другар, на практика ликвидирал пенсионните фондове в България. Ами хората и ръчениците в Правец при посрещането на Тодор Живков? После празнувахме Студентския празник на 8 март и полупроводниците станаха цели...
И така 45 години – съвсем реален социализъм. Изглеждаше, че масовата идиотия няма да има край!

Понякога такъв е животът!
И нищо, ама абсолютно нищо, не може да се направи.

И тук започва объркването!
Десетилетия след фрау Рифенщал си задаваме същия въпрос - отразяването на нашата действителност, такава каквато е, може ли да бъде приравнено към подмазването пред Бойко Борисов?
Към днешна дата мнозинството хора в България харесват Борисов. Посрещат го с усмивка и го изпращат с усмивка.
Народът може би греши! Някой ден този човек (Бойко Борисов) може да се окаже най-лошият избор в цялата Вселена. И какво от това?
Работата на журналистите е да отразяват действителността такава, каквато е.
Да не би онези, които гласуваха за ГЕРБ (преди това за БСП, още по преди това за Царя, за Костов) да са били слепи? Влезте в произволно избрана българска кръчма или се разходете в някой парк, където се събират на сладки приказки пенсионерите! И се опитайте да промените мнението само на един единствен участник в нашенския вариант на Хайд парк! По-вероятно е на Марс да откриете реки от мед и масло, отколкото да срещнете българин, който не разбира от политика и футбол!

И когато след време нещата се объркат (а в България те винаги се объркват) най-НЕвярната теза ще бъде, че някой друг освен избирателят е виновен.
Въпреки че обикновено най-удобното оправдание са точно журналистите!
Не е ли странно – колкото по–усърдно си вършат работата журналистите, толкова повече ги обвиняват за това,… че си вършат усърдно работата. Пишели били за тържества, за чествания, за изказвания на министри, за речи на премиера и т.н. Ами това са събитията в страната ни, за които мнозинството от хората се интересуват. Също като онези в Нюрнберг, филмирани в “Триумф на волята”! Масов възторг, желязна организация на мероприятията и строг, но справедлив фюрер (пардон премиер).

Точно в дните на предизборната кампания от 1929 г., когато стартира възходът на Адолф Хитлер, другата централна тема за германския печат са били… религиозните видения на една млада баварска фермерка.
Такова е било търсенето на новинарския пазар! Това са искали да четат в онези дни германците – жълти новини и политически популизъм. И съответно са получили точно това, което искат.
И разбира се, си плащат за гяволъка.
Минаха десетилетия от края на втората световна война, те още плащат.
Антон Луков