Списание „Vanity Fair” (Панаир на суетата) отговори (вместо мен) на въпроса, който ми се задава понякога: защо съм се бил занимавал толкова с Путин? Ами защото е най-влиятелният на планетата, казват от „Панаир на суетата”.
Но да не иронизирам колегите от панаира. Защото не само на веселия мегдан забелязват не особено веселата подробност, че Путин е номер едно. Миналата година от достолепното списание „Тайм” също определиха Путин за най-влиятелния човек в света. А това вече съвсем не е смешно. Особено като се знае, че и Хитлер е оглавявал тази класация на легендарното американско издание.
Светът взима диктаторите на сериозно. Путин напълно заслужено си извоюва мястото на супер влиятелен вожд. Официално, заради гигантските природни ресурси на Русия. А неофициално, заради факта, че разполага с тях еднолично. Няма друг такъв магнат в света на пазарните отношения и непредсказуемата ротационна система на сменяемите държавните ръководители, който да съсредоточава такъв ресурс в ръцете си. Плюс, разбира се, необходимите за охраната му ( и за сплашване на държавите със здрав разум и нездрав енергиен апетит) ядрени ракети.

В книгата на историка Майкъл Харт ( ‘The 100”, Ню Йорк, 1982 г. ) за стоте най-влиятелни личности в историята на човечеството, могат да се намерят интересни аналогии. Най-влиятелните човешки същества в историята ( за история професионалистите приемат периода от съществуването на хората, който е документиран от тях-останалото е „праисторически период) като правило са свръхчовеците, изобретили начини да водят другите след себе си. Водач на водачите по тази логика е пророкът Мохамед. Той е едновременно родоначалник на една от трите световни монотеистични религии, създател на базираната върху това постижение нова държава и предводител на нейния възход извън пределите на успешния експеримент. Три в едно! Никой друг не го е постигнал. Нито мъдрият Конфуций ( чиято етика, философия и практически съвети за балансирането на обществените отношения и до ден днешен ръководят най-многолюдната държава в света), нито дори Христос, изоставащ на трето място по влияние поради факта, че не доживява лично да осъществи царството си на земята.

За сметка на това, ако не броим няколко удивителни изключения ( като Исак Нютон, номер две по влияние след пророка и особено попадащият в десетката Цай Лун, който изобретил в древен Китай хартията и с това „дръпнал” цивилизацията на революционно ново ниво) , сред водещите фигури попадат повечето от най-големите злодеи, които е майка раждала, виновни с техните подстрекателства или преки действия за най-кръвопролитните събития в отношенията между човеците за всички времена. Там, на челни места,са Карл Маркс, Ленин, Мао Цзе Дун, Чингис Хан и , естествено-Адолф Хитлер. И всички те са заслужили „високата оценка” на историка по една, единствена причина: адски са били влиятелни, толкова адски, че и в ада сигурно им е бедна фантазията за техния талант и принос в изтреблението на милиони чеда божии.

Не е въпрос на харесване. Безпристрастно да констатираш вледеняващата истина, че един вожд, диктатор или премиер с властта на диктатор, чието мнение не подлежи на контрол, е влиятелен фактор. А ако същият се разпорежда еднолично с чудовищен арсенал от газ, петрол и ядрено оръжие…ясно, той е направо супер влиятелен.

В. Путин си назначи началник и получи аплодисментите на милиони съгласни с това извращение свои поданици ( точно така, в републиките хората са граждани, а в монархиите-поданици). С авантюрата си в Кавказ той успя да накара най-упоритите пацифисти в Европа да се замислят за членство в НАТО, обедини срещу себе си вечно разделените европейци, побратими за една нощ грузинците, които бяха стигнали почти до гражданска война помежду си, подтикна най-богатата световна организация Г-8 да обсъжда упражнението изваждане, за да стане Г-7, даде зор и на тромавия Европейски парламент да се размърда и също да го осъди…А, да, дори в собствения си азиатски заден двор принуди сателити и съзаклятници по линия на антиамериканизма да си замълчат поне веднъж спрямо подозренията за вездесъщата американска вина ( Япония, третата по големина икономика в света, не се брои, тя е лесна да за убеждаване, че такива като Путин, с когото нямат още дори мирен договор от времето на Втората световна, не са прави). Не друг , а Китай убеди т.н. Шанхайска азиатска група държави, гравитиращи около идеята за руско-азиатски отпор на американското влияние, да порицае, макар и с половин уста, руската инвазия в Грузия. С половин, половин, обаче зад нея стои половината население на планетата. Ако не и повече.
И това ако не е най-влиятелният човек на света! Още няколко такива заслужени първи места в такива класации ( Сталин беше оглавил класацията за най-велик вожд и баща на народите за всички времена) и тези хубави хора, които му ръкопляскат засега, ще бъдат доведени до желанието да преоткриват гласността и перестройката. По-нататък следва декласацията-тъжен панаир, на който хората се блъскат да платят на изхода, заради суетата на супер, мега, хипер обожаемия свой предводител.
Иво Инджев
Още материали от същия автор на http://ivo.bg