- Здравейте. Как си обяснявате този регрес на БСП в София, това, че вие бяхте кандидат на балотажа, а сегашният ви кандидат не успя да стигне до това равнище?
- Е, не е само проблемът с балотажа, нали става дума, че гласовете са...

- Един от проблемите, да.
- Горе-долу два пъти повече.

- Да. В смисъл по-малко са сега, отколкото на предишния, на предишните избори.
- Да.

- Е, какво е вашето обяснение?
- Аз съм по-добър кандидат, ако не ви звучи нескромно.

- Това е със сигурност, цифрите го показват.
- Имам, независимо от няколко медийни закачковци, слуги, които кой знае защо продължават остатъчно да се занимават с мен, ще трябва даже те да признаят, че аз съм по-добър кандидат, който има електорален резерв в среди, които не са на БСП, което е предимство за всеки мажоритарен избор. Освен това мисля, че съм човек, който от 1990 г. участва в мажоритарни кампании, които са нещо много различно от пропорционалните, имам някакъв си мой опит, който ми беше много полезен.

Мисля, че по-успешно използваха екипа, той сега беше горе-долу същият, и без да им губя времето успях да извадя това, което имат, по-успешно. Може някой да е оспорвал кампанията тогава, но е безспорно, че имаше кампания, докато сега се спори дали е останало. . .

- Не стана много ясно дали имаше кампания на г-н Аспарухов наистина.
- Да. Плюсът тогава беше, че БСП току-що беше спечелила парламентарните избори, макар и не с толкова, с колкото мислеше, че ще ги спечели, и общо взето структурите бяха настроени, защото парламентарните избори бяха свършили два месеца преди това, три и много е по-леко, когато предизборните щабове са още топли и загрети.

- Сега бяха изстинали, поизстинали така да се каже.
- Ако трябва да ги сработите, трябва да сте магнетичен кандидат. Този определено не е такъв. За мен по-интересното беше, че преди две години говорихме повече за алтернативи в решенията на софийските проблеми. Не казвам, че това имаше някакво
значение за резултата, но мисля, че София не може да изглежда в този вид. Просто то е тягостно, всеки човек, който е някъде попадал вън от София, даже в Букурещ, придобива тягостно чувство. Не може така да бъде решавана тя на парче, толкова
провинциално, толкова тясно скроено. Смея да кажа, че не може да оставим ватманите на София да определят вкусовете как да изглежда градът, как да се строи, как да се прави.

- Е, те ли го определят този вкус?
- Така останах с впечатление от кампанията, че това е вкусът, който налага модата. Значи, хубаво е може би всеки да си знае мястото и всеки да се занимава с това, от което разбира. Защото не може софиянци да оставят, общо взето, ниското ниво на вкусове да диктуват как да изглежда града, това е тежко. Иначе приемам всичко. Бойко Борисов ще мине и ще замине, както Сакскобургготски, както много други хора. Общо взето, винаги партиите, които управляват, са имали проблеми по средата на мандата с местните избори, но другото, което се оказа, че изборът на районни кметове не е достатъчно основание за мобилизиране, че районните кметове, които представяме в София, ще трябва да бъдат конкурентни, защото, общо взето, хората, когато избират селски, районни, кметове на малки общини са много чувствителни кой ще свърши работа. По-чувствителни, отколкото в по-големите градове. И когато им даваш спортисти, актьори, шоумени и т.н., те не искат да харесват такова нещо. Вижте списъка и ще видите.

- Да, ето този факт, че БСП действително се представи много по-зле на тези избори в София, отколкото преди две години, със сигурност трябва да повлече след себе си някакви, както се казваше едно време, организационни изводи и със сигурност трябва да има някакви оставки, нали така?
- Сега, искам обаче нещичко друго да имаме предвид. София диктува тенденциите на страната. Резултатите в София в много по-малка степен зависят от чисто местните фактори и в най-голяма степен, бих казала в решаваща степен, зависят от националните
фактори. Отношението към БСП в София, смея да кажа, е отношение към БСП въобще.

- Като цяло.
- Като цяло, като представяне в правителството, като организационно състояние на партията, като лице на партията и като онова, което тя излъчва. А софийската организация е вторият стълб, на който се крепи това впечатление. Но ако някой си
мисли да прочете изборите в София като диагноза на софийската градска организация, смятам, че би направил нещо много късогледо, което би му свършило работа за месец и половина, след което всичкото би се изсипало върху неговата глава.

- Да де, ама ако някой трябва да подава оставка, логично изглежда това да бъде г-н Овчаров, а не г-н Станишев, нали така?
- Аз се опасявам, че ако г-н Станишев не разчете вярно онова, което излъчват София, Пловдив, Бургас, не разчете вярно обстоятелството защо ние на практика в областните центрове участваме с кандидати наши не повече от 3-4 места. . .

- Е, г-н Станишев каза, че сте победили на тези избори.
- Сега, той нека да си каже всичко, той може да каже, че е много ценно да победим във "В" група.

- Да.
- Ама аз си мисля, че е много ценно да сме републикански шампиони и да играем в европейските клубни турнири.

- Значи, какво трябва да разчете БСП от тези избори?
- БСП трябва да разчете, че тенденциите в страната са лоши за партията, че тази работа е свързана и произтича от представянето на партията като цяло, като централно ръководство, като присъствие, като персони, като поведение, като излъчване, като политика, като отношение към олигархическите структури, като отношение към най-бедните хора, като способност да се управлява грамотно и стабилно държавата, като организационно състояние, като способност да подмятаме едни и същи проблеми повече от 10 години и вместо да ги решаваме, да чакаме да се решат от само себе си, така че това е, което според мен трябва да разчете и г-н Станишев, и заместниците му, и тези под тях, и т.н.

- Вие т.е. настоявате за една генерална промяна в политиката на партията, така ли?
- И генерална промяна и в политиката, и в персоните, за да има, общо взето, смисъл и заряд за следващи парламентарни избори, за да можем да дадем стабилизиране на нещата.

- Добре, аз все не успявам да си отговоря на въпроса защо БСП, която е партия с такава история, с големи възможности, винаги, не винаги де, но често излъчва някакви странни кандидати. Ето сега дали не беше по-добре кандидатът ви за София да бъде г-н Кадиев, а не г-н Аспарухов?
- След като 30-40 души отказват да се кандидатират за кмет на София от страх, че ще трябва да изтърпят неща, които са се случили на предишен кандидат в една по-лоша за партията конюнктура, трябва нещо да ви говори. А ако ще кандидатираме някой от немай къде и ще кажем, че той е проявил голямо мъжество да се кандидатира, защото никой не искал, това също говори много.

- То сега се получи.
- Номинирането на кандидата също е симптоматика за ситуацията в партията, защото трябва да си много късоглед да не разчетеш какво послание ще даде този кандидат вън от страната и вътре. Освен това няма как, когато си бил кандидат, да кажеш, че резултатът се дължи на централното и на градското ръководство, без да кажеш, че се дължи и на теб, на твоята личност, на твоето представяне, на твоята кампания, на твоите организационни способности, ако искаш, на твоята харизма, на твоята способност да се харесваш.

- Е, г-н Аспарухов това каза - че партията е в криза и затова е такъв резултатът.
- Ами. .. сори, Майкъл.

- Сори.
- Няма как мажоритарният кандидат да няма никаква връзка с резултата, няма как. На никакви избори, даже в Горско Ново село в изборите, и там личността на кандидатите има значение.

- Там даже още по-голямо значение има, отколкото в . . .
- А, и в София, мажоритарно. . .

- Но, вие пък спечелихте Полски Тръмбеш от друга страна, нали така?
- Ами, това не е много за хвалба... Вижте, понеже всичко е относително, нали, човек може да си намери всякакви критерии, според които е победил, но победата се мери само с влиянието на партията.

- Благодаря ви.
- Ако влиянието на партията се свива, няма какво да се отчитаме като победители. Аз мисля, че повече ще улови декиш да говорим като европейци. Помня хора, загубили изборите, че с достойно поведение можеха стратегически позитиви да съберат за партията. Сега, няма защо да говорим как нищо не е станало и как сме победили.

- Е, аз просто цитирах премиера, той така каза.
- Абе, сега, моля ви се, бе. Има неща, които не може да се променят само защото нашата самооценка за тях е такава, каквато ни харесва. Значи, не може оценките ни да предизвикват насмешка в журналистите, в симпатизантите и т.н. По-добре да предизвикваш омраза и съпротива, отколкото насмешка.

Така е. Благодаря ви.

Интервю на Петър Волгин в предаването “12 плюс 3” на БНР