Смятам, че живеем в държава, която спокойно може да бъде озаглавена така: ”Търси се!”
СДС отново си търси лидер... ГЕРБ и БСП търсят разчупената формула на по-горещо емоционално общуване. Обществото търси богат човек, настъпващ към политиката и лишен от всякакви причини да плаща космически гаранции в случай, че го задържат под стража. Националната агенция по приходите търси достъп до кредитните досиета и банковите сметки на дружества, когато е установено разминаване между официалните отчети и декларациите. Държавата търси начин за борба със сивата икономика. Сивата икономика търси начин да извие врата на врага и на моменти дори се изненадва не на шега:”Държавата? Коя пък беше тази!”...

Партиите търсят начин. Компетентните търсят увеличаване на данъците върху недвижимите имоти. Хората търсят изход... Изобщо търсенето е голямо. Дори, ако искаш да гледаш „Калигула” на основна сцена, пак трябва да я караш на „търси се”.

Между другото, на влизане в Андора по прозорците на граничните павильони са окачени снимки на сгафилите – снимки във формат „Търси се!”: вероятно една от причините княжеството да процъфтява, да се радва на ред и спокойствие и на изобилие от туристи. Друга причина са ниските данъци. Има и още, но вместо да задълбавам в това, сега предпочитам да продължа темата: ”Търси се!”.

Докато гледах налепените снимки, си мислех колко лесно можеше да бъде всичко и при нас, стига само да имаме желанието да живеем в спокоен, хармоничен, подреден и добре устроен свят. Ако през изминалите години на демокрация това беше преобладаващото желание на повечето хора, сега можехме да имаме конкретни листовки в стил: ”Търси се!” за всички онези, които съсипваха здравето на системата и на околните, пропиляваха общи възможности, рушиха принципи, за да трупат лични банкови сметки и ... като резултат : съсипваха общата воля за развитие и доверието на хората в тяхното собствено бъдеще и в бъдещето на държавата. През ноември има л огика да се връщаме към тази равносметка.

Тъжното е, че в отминалия хаос всичко беше така добре изпипано от желаещите да се възползват лично, че ако днес на входа на държавата трябва да се лепи съответната листовка със снимка на онези, които се забранява да бъдат допускани, за да не заразяват финансовия, морален и идеен климат, единственото, което е останало като опция, е да се залепи схема на държавния скелет...

Нищо друго конкретно, нищо доказано, нищо, подходящо да бъде изучавано после детайлно в историческия раздел за първоначално натрупване на капиталите. Предполагам, че в този раздел ще се споменават няколко думи за приватизацията, за мутризацията, за братовчедите и за обръчите от фирми и ще бъдат поместени докладите на Европейската Комисия и мерките, които предприемаме, за да напреднем.

Възможно е да бъде споменат и коментарът на „Албер и Гайгер” – фирмата, наета от правителството ни за негов лобист пред Брюксел, че Европейската комисия имаше прекалено високи очаквания в рамките на много кратък период, а България нямаше възможности да отговори на тези очаквания. И толкова.

За надеждите, за забогатяването, за обедняването, за объркването, за оскотяването... едва ли ще има много думи. Не зная дали ще напишат, че е можело да бъде много по-лесно. Необходима е просто генерална и комплексна мисъл за цялата система, грижа за хората и желание нещата да се получават по най-добрия и спокоен начин.

И веднага идва един простичък пример: този с пътищата. Винаги съм се питала защо в западна Европа няма нито един пътен знак, поставен на неточно място, нито един „спящ” полицай, който се явява внезапно, колкото да ти строши колата? Защо в Германия при зашеметяващите скорости по магистралите, можете да пътувате месеци наред и да не видите никакви пътни инциденти? Защо в градове като Мадрид, Париж, Франкфурт движението маже да е безумно натоварено, но рискът да ви се случи нещастие по пътя е минимален и защо в същото време само след няколко капки дъжд преди два дни под подлеза на Фестивалния комплекс два автомобила се бяха забили жестоко в насрещната лента? Защо у нас движението не е толкова натоварено, но рисковете са огромни? Защо у нас дори придвижването наокол о само по себе си е едно форсмажорно обстоятелство?

Отговорът е простичък. Всички го знаем. Има разлика в целите. При нас години наред целта беше да те хванат в нарушение, да се чувстваш виновен, да нямаш основание да откажеш плащане. А там – на другото място целта е съвършено различна. Движението е организирано, за да успееш да стигнеш там, закъдето си тръгнал и всички знаци и бариери са поставени с едничката цел да предпазят живота на участниците и да съкратят всякакви рискове. Когато тези цели станат и наши /а това бавно и полека започва да се случва/, едва тогава животът ни ще се превърне от опасност в нормално преживяване.

Така че нещата ще се случат по-бързо, по-лесно и по-добре, когато от търсене на лидери, партии, думи, вечно недоказуеми престъпления и неосъществени наказания за тях, преминем към търсене на най-добрите възможности държавата да се развива и хората в нея да живеят спокойни и защитени. Към тези мисли ме насочи и всичко изговорено вчера в международния ден за борба с диабета. Специалисти твърдят, че справянето с тази болест е възможно само при подходящ стил на хранене и на духовен живот. Само че няма как да създадеш уют и спокойствие в дома си, а всяка сутрин, когато излизаш от там, да се гмуркаш в море от социални стресове и проблеми. Така че, да бъдем честни към себе си: за да сложим край на грозния период, озаглавен „Търси се!”, трябва първо да открием хармонията и заг убените ценности, а после: да запретнем ръкави и да си създадем спокойния, подреден и приятен свят, който със сигурност заслужаваме!
Даниела Иванова
водещ на предаването “Позиция”
Радио Варна