Разследвайки многогодишната война водена за узурпиране на Ботаническата градина се натъквам на все повече и повече факти за безразличието на поредица български институции към държавните интереси.

Как да говорим за защита на природата, когато българската държава не желае да защити дори публичната държавна собственост?

В тази конфликтна тема ще ви запознаваме с цялата хронология на агресията срещу прекрасното варненско кътче, наречено Ботаническа градина.

Днес, тема за коментара ми е един документ, който ме изпълва с омерзение.

Протокол №3 /12.04.2002г. на Варненски и Великопреславски епархийски съвет –Варна.

На това заседание Епархийският съвет е в състав:
Варненски и Великопреславски митрополит Кирил, Иконом Цветан Флоров, Димитър Петров и Вълчо Друмев.

Разглеждат офертата на „Сийланд пропъртис” АД.
Дружеството предлага да предостави недвижими имоти, движими вещи и парични средства в замяна на недвижим имот, част от Ботаническата градина, на който Дядо Кирил е хвърлил око.

Употребявам точно този израз, защото Ботаническата градина е публична държавна собственост, видно от АПДС 2619/24.08.1999г.

Епархийският съвет не е сигурен, че има правата върху искания имат. Това е видно от самия протокол, в който пише дословно:

„За имотите попадащи в регулационните граници на Ботаническата градина има някой доказателства, че са принадлежали на Епархийския манастир „Св.св.Константин и Елена. За доказателства се приемат свидетелските показания на свидетелите Зоицов, Димо Шиков, както и посланието на Митрополит Йоаким, че въпросните имоти са подарени на манастира след изоставянето им от жителите на с. Кестрич. Писмени документи за тези дарения няма открити.”

По нататък в Протокола следват и признанията за „нестабилността от правна гледна точка на доказателствата за собственост.”

„Видно от проведените разговори и консултации, както с представителите на фирмата, така и с други компетентни органи, отменянето на Актовете за държавна собственост и спечелването на делото за въвеждане във владение са скъпи мероприятия и не са по възможностите на Митрополията към момента, като същевремено няма гаранции за успешното им завършване.”

Следващият текст е върхът на търговската мисъл у „светите” люде:

„Статутът на имотите, попадащи в регулационните граници на Ботаническата градина е строго определен и не позволява експлоатацията им извън режима на парковото им предназначение. По тази причина те не биха могли да формират доход от обработването или експлоатацията им, освен ако не бъдат реализирани инвестиции и мероприятия разрешени за такъв тип зони. Поради големия обем на необходимите средства и строго специфичната функция на парковете, може да се приеме, че дори и да бяха възстановени, като манастирска собственост, тези площи нямаше да носят доход на манастир „Св.св.Константин и Елена.”

На база на тази фактологична обосновка следват решенията на Епархийския съвет, за замяна на спорната собственост срещу описани „недвижими имоти, 250 000лв, лек автомобил и микробус 4х4”.

Голям търговец е Варненският митрополит Кирил. Може да му завиди всеки бизнесмен, без значение как е направил парите си.

Защото едва ли са много търговците в България, които са изтъргували замяна на собственост, която не притежават срещу имоти, пари и коли.

Е, Дядо Кирил го може!

Дали да не го удостоим със специално отличие:

„Търговец в Храма”
Веселина Савова/vlastta.com