Следващият президент на САЩ ще отделя много по-голямо внимание на въпросите на сигурността в руско-американските отношения, заяви в интервю за "Время новостей" известният американски специалист по Русия Строуб Талбот. 62-годишният Строуб Талбот се смята за една от знаковите фигури в руско-американските отношения.

В администрацията на президента Бил Клинтън от 1994 до 2001 г. той заема поста помощник-държавен секретар, отговаряше за Русия и останалите страни от бившия СССР и се смяташе за дясната ръка на президента по проблемите на руско-американските отношения. Студентска дружба свързва Талбот и Клинтън. По време на учението си в Оксфордския университет те живеят в една стая. Като най-добър студент по руски език на младия Строуб Талбот му предлагат да преведе на английски тайно изнесените на Запад мемоари на подалия оставка лидер Никита Хрушчов.

След завършване на университета Талбот работи в списание "Тайм", където става водещ автор по проблемите на отношенията между Вашингтон и Москва. В навечерието на президентските избори в САЩ Строуб Талбот даде интервю специално за "Время новостей" на кореспондента на Интерфакс във Вашингтон Петър Черемушкин.

Время новостей /ВН/: Наближава края на втория президентски мандат на Джордж Буш. Как ще оцените резултатите от неговата работа, особено в сравнение с администрацията на Бил Клинтън и нейната политика спрямо Русия...

Строуб Талбот /СТ/: Сега е много лош период за руско-американските отношения. Но известният руски въпрос "Кой е виновен?" - не е въпросът, на който аз бих желал да се концентрирам. Отговорността не се снема от никого. Ако говорим за администрацията на Бил Клинтън, в която аз работех, то едва ли някой ще се справи с проблематиката на руско-американските отношения по-добре от нея. Именно това е администрацията /преди всичко самият Бил Клинтън/ разглеждаща еволюцията на постсъветска Русия и останалите постсъветски страни като важен проблем за нашето бъдеще. Никой даже не поставяше това под съмнение. Това бе въпрос номер едно за администрацията на Клинтън. Според него, силна Русия трябваше да бъде най-добрия резултат от руско-американското сътрудничество през 90-те години.

ВН: Въпросът е в това, какво се има предвид под силна Русия.

СТ: Според гледната точка на Клинтън и мнозина руснаци, с които той е работил, силна Русия е страна със силна съвременна икономика, интегрирана в световната икономика с полза за руснаците и системата за международни отношения. Това е страна, чийто силен глас би звучал на масата в световния съвет на директорите. Но днешният президент Джордж Буш, който дойде на власт през януари 2001 г., съзнателно намали важността на нашите отношения с Русия, отчасти заради това, че неговият предшественик й отделяше толкова голямо внимание. В администрацията на Буш битуваше мнение, че всичко, което е правил Бил Клинтън, е било по определение тъпо, неправилно и наивно. За съжаление това насочи нашите отношения в съвсем погрешна посока. Те мъничко се подобриха след 11 септември 2001 г. Но всичко в тях беше фокусирано върху въпросите на борбата с тероризма. Останалите аспекти не получиха съответното внимание, включително сферата на сигурността, която по-рано доминираше в дипломатическото сътрудничество между нашите страни, особено в съветските времена. Принизяването на важността на ролята на Русия бе голяма грешка на това американското правителство, също както и разрушаването на структурата на сигурността, създадена през миналото десетилетие. Аз имам предвид оставянето в безтегловност на Договора за съкращаване и ограничение на стратегическите настъпателни въоръжения /срокът на действие на договора СНВ-1 изтича през декември 2009 г. и Русия безуспешно предлага на САЩ да се активизира работата над новия документ - бел.ред./, излизането на американската страна от Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана /през 2002г. - бел.ред./ и много друго.

ВН: Как да излезем от създалото се положение?

СТ: Още сега е ясно, че следващият президент на САЩ ще отделя много по-голямо внимание на въпросите на сигурността в руско-американските отношения. Сенатор Джон Маккейн даде ясно да се разбере това по време на речта си в Денвър през лятото. Сенатор Барак Обама също многократно е давал да се разбере, че ща полага много усилия, за да върне нашите отношения в правилния път. Въпросите на сигурността ще бъдат централни в нашето взаимодействие в предстоящия период. По тази причина аз приветства назначаването /през юли тази година - бел.ред./ на Сергей Кисляк за нов посланик на Русия в САЩ. Познавам г-н Кисляк отдавна, работил съм с него. А тъй като по-рано посланик Кисляк се занимаваше с контактите с НАТО, това ще е от голяма полза по въпросите за контрола над въоръженията. Той е човекът, който се намира на точното място в точното време. Също така е голям късмет, че в Москва ни представлява Джон Байърли. Ние с Джон работехме много тясно през 90-те години на ХХ век. Естествено, трудно е да си представим някой, който би бил от нивото на Уилям Бърнс /предишният посланик на САЩ в Русия, в момента помощник-държавен секретар - бел.ред./. Но Байърли е великолепен избор. Макар възможностите на посланиците да не са безкрайни, да имаш добър посланик е много важно.

ВН: Ще бъдат ли реализирани плановете за строителство на система за ПРО в Европа, ако победят не разработващите я републиканци, а демократите?

СТ: Нека да поговорим затова не от гледна точка на демократите. За следващата администрация ще бъде много важно да включи компонента на стратегическата отбрана в общия процес на възстановяване на контрол над въоръженията. Това не е само въпросът за изработването на договора, който ще смени СНВ. Това е като цяло въпросът за предсказуемостта и стабилността, което е възможно само в случай, ако вие регулирате стратегическите отбранителни системи. Надявам се, че следващата администрация ще се върне към идеята за Договор за ПРО.

ВН: Още един въпрос, разделящ САЩ и Русия, е въпросът за Грузия. Защо САЩ заемат толкова едностранна позиция в този конфликт, не взимат под внимание интересите на малцинствата, като абхазци и осетинци?

СТ: Аз съм посветил много време, занимавайки се с руско-американските отношения. Заедно с Робърт Легуолд /експерт по Русия, професор по политология в Колумбийския университет - ред.бел./ ние искаме да изработим общи препоръки за администрацията, която ще изберат американците. Повярвайте ми, че степента на нашите познания по история на Грузия са доста големи. Всичко започва с това, къде вие виждате първоначалния грях в случая с Грузия. Вие може да го виждате през ХІХ век, когато младият Лев Толстой е изкачвал кавказките планини. Вие можете да видите първородния грях в един грузинец, чиято фамилия е била Джугашвили, и неговата първа работа в болшевишкото правителство е била длъжността на народен комисар по въпросите на националностите. И той е разрязал границите на републиките в СССР с гаранция, че в бъдеще ще възникне конфликт. Друг кандидат за началото на първородния грях е Звиад Гамсахурдия /грузинския президент 1991-1992 г. - бел.ред./. Това име ми и е добре познато, защото съм имал удоволствието да се срещна с него. Винаги съм го смятал за безумец и естествено за много опасен националист. Той не искаше да признава абхазците, осетинците и аджарците в качеството им на грузински малцинства и отричаше техните национални права. Но нека се спрем на събитията през август. Руската Федерация, която е много голяма страна, изпрати военна сила в съседна и много малка страна. Признавайки независимостта на Южна Осетия и Абхазия, тя не само създаде заплаха за "балканизация" на съседната страна и наруши нейната териториална цялост, но и де факто разшири своята територия. Може би, от руската официална гледна точка Абхазия и Южна Осетия са независими страни, но в очите на целия свят това е разширяване на руската територия. И това се случва за пръв път от края на съветската епоха. Смятам, че това е опасно явление.

ВН: Защо?

СТ: Едно от важните неща, които направи Борис Елцин и за което историята задължително ще му отдаде заслуженото - той даде ясно да се разбере, че границите между републиките от бившия СССР ще се превърнат в международни граници, и няма да има този реваншизъм, който хвърли в тоталния ад Югославия. 90-те години бяха трудни за жителите на Русия, но те можеха да станат далеч по-трудни, ако сценарият, по който се развиха събитията в Югославия, бе проработил в СССР - страна с 11 часови пояса и 30 хиляди единици ядрено оръжие. Русия за пръв път разшири своята територия, което създаде много опасен прецедент за бъдещето, потенциално - за самата Русия. Защото докато абхазците и южните осетинци смятат, че правата им не се зачитат от Тбилиси, ние знаем, че в самата Русия има региони, които смятат, че техните права също не се зачитат напълно. Този прецедент страшно изплаши мнозина, които, както ние смятаме тук във Вашингтон, можеха да се отпуснат по отношение на Русия. Смятам, че в Москва съществува общо чувство - ние постъпихме така, както бяхме принудени да постъпим, но сега трябва да настъпи период на спокойствие. Не на последно място заради това, че ние бихме желали да видим, кой ще бъде следващият президент на САЩ, каква политика ще води САЩ и ще можем ли да върнем руско-американските отношения на взаимноприемлива, по-равна почва. Надявам се, че не греша. И аз знам, че хората, работещи в екипите на кандидатите за президенти, се надяват, че това отговаря на истината. /БГНЕС