Точно преди 4 години, пак през същия този месец септември, беше пиковият момент на скандала за сексуален тормоз, предизвикан от ръководителят на направление “Експлоатация” в общинска фирма “Пазари” във Варна Анастас Анастасов. Всичко започна на 17 май 2004г., когато седем служителки на общинската фирма подадоха жалба до ръководството на фирмата.

Събитията се развиха главоломно.
На 18 май 2004г. Милко Тодоров, управител на фирма “Пазари” заяви: “Пристъпваме към дисциплинарно производство”. На същата дата прокурор Георги Манасиев бе категоричен, че “ВРП ще изиска от “Пазари” жалбата срещу Анастас Анастасов”.
На 19 май 2004г. Милко Тодоров, управител на фирма “Пазари”все още беше категоричен, че “Ако се докаже вина, ще има дисциплинарно наказание”.

Последва зловещ период на преследване спрямо 7 жени, жалвали се от Анастасов. Натискът включваше пълната палитра от възможности – от заплахи за уволнение до заплахи със… съдебна разправа.

На 1 юни 2004 г. при разговор с майката на едно от момичетата, проведен в кабинета на тогавашния председател на варненския Общински съвет Красимир Симов (освен Симов е присъствал и Тошко Грудев), е било директно заявено, че “Ние до един месец ще махнем Милко Тодоров като управител, ще махнем и Димитричка Господинова като началник отдел “Администрация. Ще сложим наши хора. Те веднага ще започнат уволнения, като в началото ще бъдат тези, които са подали жалби. Ако дъщеря ти не оттегли жалбата си, тя ще е една от потърпевшите.”

На 7 юни обаче Мария Чанкова от Демократичния съюз на жените заявява “Ще подкрепим тормозените жени от фирма “Пазари”.
Вече през септември 2004 г. напрежението ескалира на депутатско ниво – част от варненските народни представители бяха запознати лично със скандалите в общинска фирма “Пазари” ЕООД.

Отговорът на ръководството на “Пазари беше … създаването на “тричленка’. Издадена е строго пазена в тайна заповед да се сформира комисия от трима души, която да следят нарочените служителки за нарушения, за да бъдат уволнени дисциплинарно.

На 23 февруари 2005г. Варненският районен съд даде ход на делото срещу шефът в "Пазари" Анастас Анастасов.
Точно на 8 март 2005г. Анастасов беше освободен от фирма “Пазари”.
Впоследствие той беше съден, оправдаван и пак съден на различни съдебни инстанции. Стигна се до там Анастасов да обяснява , че е … полово немощен и видите ли жените били лъжели.
Запознатите с подробностите по скандалът сигурно ще си помнят, че той също заведе дела за клевета срещу жените, осмелили се да се жалват от него. На 6 ноември 2005 година ВРС призна за невинни служителките на “Пазари”, обвинили в сексуален тормоз Анастасов.

За съжаление, накрая тази история приключи по най-лошия начин. Нито жертвите бяха удовлетворени от правосъдието, нито Анастасов получи наказанието, което заслужаваше. На 2 февруари 2005г. Варненският окръжен съд отмени присъдата на ВРС от 6 юли миналата година срещу Анастас Анастасов, на 63 години - бивш ръководител на направление “Експлоатация” при “Пазари” ЕООД Варна.

Защо си заслужава да се заровим в тази помия след толкова години? Съдбата понякога си няма работа и сервира много странни съвпадения.

Адвокат на Анастас Анастасов беше Павел Димитров. Същия този Павел Димитров който днес оглавява варненския ГЕРБ. И който в наши дни има честта да се афишира като един от организаторите на едно иначе съвсем нормално събитие. Преди броени дни в зала “Палас прес” в Двореца на културата и спорта се проведе областно учредително събрание на Жени ГЕРБ-Варна. Тук вече навлизаме в сферата на хипотезите. Павел Димитров би ли поканил Анастасов, да помага за организацията на тази мила женска сбирка? И може ли Димитров да гарантира, че Анастасов няма да щипне някое закръглено герберче примерно на онова сладко местeнце между венцелистчетата?

Шегата настрана но връзка между това което прави един политик през годините винаги има.
Всеки, който е говорил поне 5 минути с онези изтормозени във фирма "Пазари" жени, ще разбере, че те казват истината.
Те бяха мачкани и системно и злостно.И през цялото време тормозът беше системно закрилян от адвокат Павел Димитров. Ще кажете такава му е била работата. И вероятно е точно така. Както вероятно е истина и обратното. Всяка работа рано или късно си намира майстора. Имало било мръсотия за покриване и мръсник за измъкване - намерил се точния човек на точното място да замете боклука под килима. Работата е свършена! Нали така!

Какво ли обаче мислят за тази история жените от ГЕРБ?
Дали и те биха приели толкова философски разсъжденията от типа “такава му е била работата”, ако кофата с помия се изливаше върху собствените им глави?
Антон Луков