Стотици години един древен народ наричащ себе си кюрди, живее чрез народната си памет. Особено ревниви и до днес са кюрдите към своите обичаи, песни, обреди и предания. Те ги тачат и почитат, защото знаят, че така са съхранили народа си през вековете. Дори в ерата на електронните комуникации днес, всеки може да се убеди чрез снимки и репортажи, как многохилядните кюрдски множества танцуват и пеят кюрдски химни и песни на своите празници.

Разпръснати от съдбата и от световните политически споразумения в Ирак, Сирия, Иран, Турция, че и средноазиатските републики, днес кюрдите са около 30 000 000. Даже и в Европа вече са милион. Политическите споразумения между великите сили в историята са „изтрили” техните земи, но всички признават техния народ.

Едва в сегашно време когато се видя, че в битката с терористите от Идил, кюрдите се вдигнаха, като бойци от Кюрдистан Ирак днес воюват в сирийски Кюрдистан за Кобани, когато се видя че в Ирак кюрдите се хвърлиха да защитават и шиити, и сюнити, и езиди и християни, когато в Турция се вдигнаха на бунт заради имперската лицемерна политика на Ердоган, който не помогна на кюрдските бойци в Кобани (въпреки че Турция е приела много, много кюрдски бежанци) на демократичния свят му светна.

Защо не си го кажем направо? Знаем, че е сложно но поне можем да си признаем.

ТАКЪВ НАРОД ЗАСЛУЖАВА СВОБОДА И ДЪРЖАВА.

И това са думи на един световен лидер -американския президент Барак Обама.

За кюрдите никога вече няма да има неутралитет. Каквото и да им предложи съдбата те са с нас в битката срещу световния тероризъм.
Бъжи азади Кюрдистан!

Д-р Янко Станев
Варна 15.11.2014 г.