Публикуваният доклад на Димитър Дъбов е точен от всякъде. Личи си, че е писан от аналитичен ум, и че е боравено с много факти.
Няма да е пресилено ако кажем, че последиците от този доклад ще се измерват в... депутатските места.

Очевидно изненадите в БСП-Варна тепърва предстоят.
Всъщност вътрешнопартийните битки в БСП са си тяхна работа. Засягат хората до толкова, до колкото БСП е наистина водеща политическа сила и хората имат право да знаят какво става там.
И точно тук е разликата между БСП и всички останали.
Или почти всички останали!

В дясно нещата са ясни. Цялата страна знае кой колко слаб политик е, къде е сгрешил, как да му бъде отрязана главата - при това - публично. Никой не мисли за после. Всички са убедени, че падне ли главата на опонента, твоят врат става по-як.
И така е от години.

Като че ли Царят се опита да промени “традицията”, опитвайки се да създаде по-затворена организация. Когато Симеон Сакскобургготски обяви, че препоръчва на депутатите си да бъдат “господари на мълчанието”, мнозина го упрекнаха. Когато му дойде времето ще разберем дали е успял в това си начинание.
За съжаление, в последно време наблюдаваме събития, които за сетен път са пример за умно отношение към проблемите (на БСП-Варна) и за излишна публичност (в СДС-Варна).

Драмата при варненските социалисти не е по-малка, отколкото при сините.
Само че в БСП се оглеждат фактите, проблемите се анализират, обсъждат се в затворен елитарен кръг, отчитат се различните мнения и интереси и всичко това е подчинено на правилата за вътрешнопартийна кореспонденция с висока степен на конфиденциалност.

В СДС всички знаят откога е доклада срещу Янко Станев. Кой го е написал. Кога! И по чие настояване. Знае се от седмици или месеци. Половината от знаещите сигурно вече са забравили от кога знаят. Някой мълчаха, други намекваха, трети директно заплашваха. В крайна сметка бомбата избухна.
И сега... под насмешливия поглед на другарите, трябва да се събира парче по парче от това, което остана.
Просто за сетен път става ясно, че на тема “партийно строителство”, кадрите на БСП отдавна се връщат от там, закъдето сме се запътили.

Антон Луков